Решение № 8839 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2014 г.

Решение № 8839 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Колев Стоянов от гр. Перник, кв. "Църква", ул. "Ленин" № 7, против решение № 687/09.12.2013 г. по административно дело № 1150/2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлено оспорването му против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3140 на МКВП при МС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на Пернишкия административен съд и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат оценени действително нанесените увреждания на жилищната сграда. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет, чрез пълномощника главен юрисконсулт Койчев оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за отмяна на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от редовно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. За да отхвърли подадената от Димитър Колев Стоянов жалба срещу решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3140 на МКВП при МС, Пернишкият административен съд го е счел за материално законосъобразно и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си решаващият съдебен състав е посочил, че фактическите основания, послужили за издаване на акта, се извличат от административната преписка, като щетите, които са нанесени върху жилището на жалбоподателя, представляват "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ), поради което съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет (ПОДМКВПМС) тези щети не подлежат на възстановяване от средствата на Републиканския бюджет. Изложил е също така, че щетите са на стойност под 1500 лв. и за тях не се дължи помощ за подпомагане, а оспореният административен акт е мотивиран, като в това отношение се е позовал на ТР № 16/1975 г. на ОСГК. Проверяваното съдебно решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на отказа на административния орган е установяването на правнозначимите факти - дали в действителност претърпените щети от земетресението са такива, каквито са отбелязани в експертната оценка и има ли изместване на покрива на жилището на жалбоподателя и нарушена ли е конструкцията на сградата в нейните основи. Видно от молба на Димитър Колев Стоянов с вх. № 6517 от 22.11.2013 г., изпратена до Административен съд - Перник, касаторът е поискал да се запознае с оценката за нанесените вреди на имота. Пред настоящата инстанция Стоянов също излага, че не е запознат с оценката на експерт-оценителя, назначен от Община Перник. С друга молба вх. № 6597 от 26.11.2013 г. Димитър Стоянов е поискал от Административен съд - Перник да допусне съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която да определи какви са нанесените щети на покрива на жилищната сграда и какви средства и материали са необходими за възстановяването на покрива и дали има изместване на покрива. Поставена е и втора задача, която да отговори дали са нанесени увреждания на основите и какви са тези увреждания, и какви средства и материали са необходими за укрепване на тези основи. Жалбоподателят е изложил в същата молба, че оценката, която е извършена, не отговаря на действително нанесените щети, и че покривът на жилището е изместен и трябва да бъде изграждан отново. В открито съдебно заседание на 03.12.2013 г. Административен съд - Перник е оставил без уважение искането на Стоянов за допускане на СТЕ, поради това, че вече има издадена такава оценка, която е извършена непосредствено след земетресението и нова експертиза не може да даде оценка за реалните щети, предвид депозираната оценителна експертиза пред административния орган. В случая видно от молба № 6517 от 22.11.2013 г., с която Стоянов е поискал запознаване с оценката на щетите върху жилището, административният съд е следвало да изясни защо жалбоподателят не е запознат с изготвената оценка, съобщено ли му е за нейното изготвяне и съдържанието й, тъй като твърденията му са, че тя не отговаря на действителните щети, нанесени от земетресението върху неговото жилище. Не е изяснено дали оценката е извършена в присъствието на жалбоподателя, а незапознаването на потърпевшия с тази оценка нарушава правото му да защити законните си права и да му бъде отпусната възстановителна помощ, която да подпомогне възстановяването на щетите върху жилището му. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на действително претърпените щети от природното бедствие и дали действително се касае за "текущ ремонт" (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебна проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е следвало (по аргумент от чл. 195, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) да назначи исканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените задачи, като преди това е трябвало да се изясни и дали фактическата обстановка след толкова дълъг период от време е съществено изменена и позволява ли да се извърши такава оценка към настоящият момент. В резултат на неназначаването на експертиза са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правно значими факти за законосъобразността на решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3140 на МКВП при МС, с което е отказана възстановителна помощ на Димитър Стоянов. Иначе казано, като не е проверил дали оценката на щетите е съобщена на собственика на оценения имот и не е назначил експертиза, която да отговори на поставените въпроси (в случай, че няма значително изменение на фактическата обстановка досежно пострадалото жилище, което също не е изяснено), решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, а освен това е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Горното сочи на необоснованост на крайния правен извод на съда и само по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК решение. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се обсъди въпроса запознат ли е собственика на имота с изготвената оценка на щетите върху жилището му, както и да се назначи съдебно-техническа експертиза (в случай, че няма значително изменение във фактическата обстановка досежно пострадалото от земетресението жилище към настоящия момент), която след запознаване с всички събрани доказателства, включително и с оглед на място да даде отговор на въпросите дали покривът на жилището е изместен, какви са щетите по покрива и какви средства и материали са необходими за поправянето му, както и дали са нанесени увреждания в основите на сградата, какви са тези увреждания и какви средства и материали са необходими за поправянето им. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,