Решение № 303 от 5.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1591/2011 г.

Решение № 303 от 5.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1591/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Б. И. за възобновяване на НОХД № 00057 по описа на РС - гр. Генерал Тошево. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и решението на окръжния съд, с което е изменена и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Искането се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Постъпило е и писмено становище от особения представител на пострадалата Х. К.. С него се моли да се остави без уважение искането на осъдения. Прокурорът намира искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Евентуално насочва съда за изменяване на въззивното решение в гражданската му част. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, соченото основание, доводите и становищата на страните, намира искането за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Производството пред районния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. С присъда № 22 от 14.06.10 г., постановена по НОХД № 00057/10 г. по описа на РС - гр. Генерал Тошево, Б. И. е признат за виновен в това, че през лятото на 2009 г. в с. Росица, общ. Генерал Тошево., обл. Добрич, се съвкупил с ненавършилата осемнадесет години Х. К., като я принудил към това със сила, поради което и на осн. чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 55 НК е осъден на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение влязлата в сила на 28.04.09 г. присъда по НОХД № 275/08 г., с която И. е осъден на една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Осъдил е същия да заплати на Х. К. сумата в размер на 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно с лихвата, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до сумата 40 000.00 лв. като неоснователен. Съдът се е произнесъл по първоначалния решим за изтърпяване на наказанието, типа затворническо общежитие и разноските по делото. С решение № 211 от 29.12.10 г., постановено по ВНОХД № 547/10 г. на Добричкия окръжен съд, присъдата е изменена. Наказанието е увеличено на ДВЕ години и ЕДИНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, а присъденото на пострадалата обезщетение - на 40 000.00 лв. В останалата й част присъдата е потвърдена. Неоснователен е доводът за манипулиране на диференцираното производство по глава ХХVII от назначения на И. служебен защитник. Видно от съдебния протокол от 14.06.10 г. /л. 107 - 115/, не само служебният защитник е направил изявление за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, но и подсъдимият, след като съдът изрично му е разяснил правата по чл. 371 НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът е изпълнил и задължението си по чл. 372, ал. 4 НПК, като е преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. С изрично определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нещо повече, след изслушване на пледоариите на прокурора, повереника на гражданския ищец и защитата си, в личната си защита и последната си дума Исмаилав отново изрично е заявил, че се признава за виновен и съжалява за извършеното. От друга страна, да се изтъква от упълномощения за производството за възобновяване адвокат, че назначеният служебен защитник е нарушил адвокатските си задължение е най-малкото неетично. Напротив, от проверката на събраните по делото на досъдебното производство доказателства се стига до извод, че ако не бе диференцираната процедура по гл. ХХVII НПК, от която се е възползвал И., то той би получил едно много по-високо по размер наказание. Защитата предлага на настоящия състав да вземе предвид изразеното с молба до въззивния съд, придружена от саморъчни обяснения, желание от свидетелката Ж. И. - майка на пострадалата, да бъде разпитана във въззивното производство, което е отказано от ПОС. Оказа свързва с процесуален пропуск на въззивния съд да събере оневиняващи доказателства, водещ до съществено процесуално нарушение. Такова не е допуснато. Законосъобразно окръжният съд е оставил без уважение искането за разпит на И., във връзка с "обясненията" й. Те не внасят нищо ново в доказателствения материал, освен прикрито съжаление, че е съобщила на полицията за изнасилването на дъщеря й от мъжа, с когото живее на съпружески начала и внушават за манипулация от страна на бабата на пострадалата върху съзнанието на последната. От друга страна, стоят изолирано от диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, събраните по делото доказателства и направеното от И. самопризнание. На следващо място, събраните по делото достатъчно доказателства, твърденията на пострадалата, че и друг път е насилвана от И., както и периодът от една седмица от деянието до посещението при лекаря, извършил съдебномедицинската консултация, обезсмислят довода за необходимостта да се извърши ДНК - експертиза. От друга страна, детекторът на лъжата, като технически апарат, не е включен като способ за доказване в чл. 136, ал. 1 НПК, поради несъвършенствата си с оглед грешки и възможност за манипулиране. Завишеното от въззивния съд наказание е справедливо, съобразено е със съдебното минало на осъдения, с възприетия факт, че и преди настоящото деяние е насилвал К. и отговаря на целите на чл. 36 НК. Относно искането за възобновяване на въззивното решение в гражданско - осъдителната му част не се сочат конкретни доводи. В тази част касационната инстанция констатира, че ОС - гр. Добрич е допуснал абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 НПК. Въззивното решение няма мотиви в частта му касаеща гражданския иск във връзка с увеличението на обезщетението претенция от 15 000.00 лв. на 40 000.00 лв. Това налага възивното производство да се възобнови в тази част, съответно да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,