Решение № 2700 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2023 г.
ВАСШесто отделение07.03.2024 г.докладчик Николай Господинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5153/31.07.2023 г., постановено по адм. д. 12693/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на Р. Горнев от гр.София, [ЕГН], сумата от 2000 /две хиляди/ лева разноски, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка §5, ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /отм./. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията), против Решение 5153/31.07.2023 г., постановено по адм. д. 12693/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение РС-785-21-089 от 17.11.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частите му, с които: 1) по отношение на доц.д-р Р. Горнев е установен конфликт на интереси в качеството му на изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение Лозенец ЕАД за това, че е гласувал за приемане на Решение на съвета на директорите на лечебното заведение по т.2 от Протокол Х-53/05.07.2021 г. в свой частен интерес - нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ; 2) установен е конфликт на интереси за това, че доц.д-р Р. Горнев в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец ЕАД е подписал Допълнително споразумение 582/09.07.2021 г. - нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ; 3) наложени са две глоби по 5 000 лева за всяко от нарушенията; 4) постановено е отнемане в полза на държавата на сумата 635,10 лева, представляваща дневното възнаграждение на доц.д-р Р. Горнев за дните, в които са извършени нарушенията. В касационната жалба пълномощникът държавен инспектор Е. Динекова навежда аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Горните оплаквания се поддържат в съдебно заседание от юрк. Г. Георгиева. Касаторът иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса за касационното обжалване. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация доц. д-р Р. Горнев, чрез процесуалния представител адв. Бояджийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Иска отхвърляне на жалбата и оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането й и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в жалбата и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд София град е отменил по жалбата на доц. д-р Р. Горнев Решение РС-785-21-089 от 17.11.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частите му, с които: 1) по отношение на доц.д-р Р. Горнев е установен конфликт на интереси в качеството му на изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение Лозенец ЕАД за това, че е гласувал за приемане на Решение на съвета на директорите на лечебното заведение по т.2 от Протокол Х-53/05.07.2021 г. в свой частен интерес - нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ; 2) установен е конфликт на интереси за това, че доц.д-р Р. Горнев в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец ЕАД е подписал Допълнително споразумение 582/09.07.2021 г. - нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ; 3) наложени са две глоби по 5 000 лева за всяко от нарушенията; 4) постановено е отнемане в полза на държавата на сумата 635,10 лева, представляваща дневното възнаграждение на доц.д-р Р. Горнев за дните, в които са извършени нарушенията. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 2 310 (две хиляди триста и десет) лева. Въз основа на събраните по делото доказателства в производството пред Административен съд София град е установена следната фактическа обстановка: Производството пред КПКОНПИ е образувано по Сигнал с рег. 785/21.09.2021г., подаден от лице, индивидуализирано с трите си имена и подписан, с оглед на което същият отговаря на изискванията на чл.71, ал.1 от ЗПКОНПИ /отм./ за образуване на производство и не са налице пречки за това по смисъла на ал.2 от същата разпоредба. В него са изложени твърдения, че Р. Горнев в качеството му на член на СД на МБАЛ Лозенец ЕАД е гласувал за собственото си освобождаване от длъжността началник на клиника и началник на отделение, след което е сключил допълнително споразумение към трудовия договор сам със себе си за заемане на длъжността лекар-хирург в клиниката, като сам е определил всички елементи на трудовото правоотношение. Въз основа на така подадения сигнал КПКОНПИ е образувала производство за установяване на конфликт на интереси срещу Р. Горнев с Решение КИ-157 от 29.09.2021 г. Жалбоподателят е бил редовно уведомен за образуваното производство и поканен за изслушване на 03.11.2021г., но не се е явил на така определената дата, а след запознаване с материалите по преписката е представил писмени възражения. От събраните в хода на административното производство писмени доказателства е установено, че МБАЛ Лозенец ЕАД, [ЕИК], е лечебно заведение по ЗЛЗ и е еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата в капитала, като правата на едноличния собственик се упражняват от министъра на здравеопазването. МБАЛ Лозенец има статут и на университетска болница по смисъла на чл.90 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). С Протокол РД-16-392 от 10.06.2021 г. министърът на здравеопазването, в качеството си на едноличен собственик на капитала на МБАЛ Лозенец ЕАД, е назначил Съвет на директорите на лечебното заведение в състав: Р. Горнев, И. Симеонов и О. Недев за срок до провеждане на конкурс, но не по-късно от 6 месеца. В същия ден е сключен и Договор за управление на лечебното заведение между министъра на здравеопазването и членовете на съвет. С решение, обективирано в Протокол от 10.06.2021 г. (вх. Х-49/22.06.2021 г.) Съветът на директорите е избрал доц.д-р Р. Горнев за изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец. Към посочената дата доц. д-р Горнев е заемал две длъжности в лечебното заведение, а именно началник на Клиника по хирургия по силата на Трудов договор 466/2008г. и началник на отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия към Хирургична клиника съгласно Допълнително споразумение 613/02.03.2020г. Едновременно с това Р. Горнев е извършвал и преподавателска дейност в Медицинския факултет на СУ Св.Климент Охридски въз основа на Допълнително споразумение 184/09.02.2016г. От 04.05.2000г. ответникът по касация е заемал и длъжността доцент, лекар-преподавател, Ръководител катедра по хирургически болести, акушерство и гинекология с място на работа Университетска болница Лозенец - Медицински факултет на СУ Кв.Климент Охридски - видно от Допълнително споразумение 718/04.05.2020г., сключено между МБАЛ Лозенец ЕАД и Медицинския факултет на Софийския университет Св.Климент Охридски. Основното месечно трудово възнаграждение по това споразумение е 2 200 лева, а допълнителното възнаграждение за ръководител на катедра - 90 лева. С решение, обективирано в т.2 от Протокол Х-53 от 05.07.2021 г. от заседание на СД, доц. д-р Горнев е освободен от длъжността началник на Хирургична клиника за времето, през което заема длъжността изпълнителен директор, като е посочено, че в този период може да бъде лекар-хирург. С Протокол от заседание на Съвета на директорите на МБАЛ Лозенец ЕАД Х 56/09.07.2021 г. е изменено посоченото по-горе решение по т.2. Съветът на директорите е дал съгласието си доц. д-р Р. Горнев да бъде освободен от изпълнение на функциите началник на Хирургична клиника и началник на Отделение за жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия към Хирургична клиника за времето, през което е изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец ЕАД. По отношение на решението по този протокол Комисията е приела, че не е налице конфликт на интереси, респективно административният акт в тази му част не е предмет на оспорване. След освобождаването на Р. Горнев от длъжността началник на Хирургична клиника, респ. началник на Отделение за жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия към същата, е сключено ново Допълнително споразумение 582 от 09.07.2021 г. между страни, както следва: 1) МБАЛ Лозенец ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Р. Горнев, работодател; 2) СУ Св.Климент Охридски, представляван от ректора проф.А. Герджиков, съгласувал; и 3) доц.д-р Р. Горнев, служител/работник, по силата на което г-н Горнев заема длъжността доцент, лекар-преподавател, ръководител Катедра по хирургически болести, акушерство и гинекология. Основното месечно трудово възнаграждение по това споразумение е 1 700лева, а допълнителното възнаграждение за ръководител на катедра - 90 лева. Въз основа на горните фактически установявания КПКОНПИ е приела, че Р. Горнев, в качеството си на член на СД, е действал в свой частен интерес, гласувайки на 05.07.2021 г. за освобождаването си от ръководната длъжност началник на Хирургична клиника и оставайки на работа в същата като лекар-хирург, аргументирайки се с това, че по този начин той е гарантирал запазването на длъжността си лекар-преподавател в СУ, тъй като нормативното изискване за заемане на тази длъжност е преподавателите в медицинския факултет да работят като лекари в лечебно заведение, т.е. е реализирал нематериална облага по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ под формата на помощ и подкрепа за себе си. Комисията е приела, че с подписването на допълнителното споразумение от 09.07.2021г. едновременно в качеството на работодател и на работник/служител, Р. Горнев е действал при конфликт на интереси в свой частен интерес, осигурявайки си облага, изразяваща се в увеличаване на възнаграждението му. Този извод е направен въз основа на изискана справка от лечебното заведение, от която е установено, че през месец юни Р. Горнев е получил нетно възнаграждение в размер на 12 748,14 лева, а през следващите месеци то се е увеличило, както следва: за юли 13685,12 лева; за август 13 917,24 лева и за септември 13 999,14 лева. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, касаещо промяната в доходите на ответника по касационното оспорване след сключеното допълнително споразумение, посочено по-горе. Вещото лице е изследвало получените възнаграждения през месеците юни, юли, август и септември. От същото е видно, че трудовото възнаграждение е формирано от възнагражденията по договора за управление и контрол (в качеството на Горнев на член на СД и изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец) и възнаграждение по трудов договор (в качеството му на лекар-хирург). Елементите на брутната работна заплата са нетно възнаграждение, данъчни и осигурителни задължения и удръжки за членство в Съюза на българските лекари. Нетното трудово възнаграждение се образува от основното месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, за лекарска специалност, за образователна и научна степен и за ръководител на катедра. След освобождаването на Р. Горнев от ръководната длъжност началник на Хирургично отделение основното му възнаграждение е намалено от 2 200 лева на 1700 лева, а допълнителните възнаграждения, включително и за ръководител на катедрата, остават непроменени. Разликата в брутното възнаграждение се получава от приходите от клинични пътеки и избора на медицински екип, които не са елементи на трудовото възнаграждение и могат да бъдат различни за различните месеци в зависимост от натовареността и дейността на лечебното заведение. Заключението от експертизата не е оспорено и е прието от съда. По така установените факти не е налице спор между страните. Въз основа на фактическите установявания първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че обжалваният адм. акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм/. Настоящият съдебен състав е съгласен и с доводите, че същият е издаден в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ форма, доколкото в него са налице всички реквизити, изискуеми от чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ /отм./, изложени са конкретни съображения, мотивирали органа да го издаде, с подробно описание на възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, а при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила. По делото няма спор и по отношение на обстоятелството, че ответникът в касационното производство през изследвания период след избирането му за изпълнителен директор е бил лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.9 от ЗПКОНПИ /отм./, с оглед на което по отношение на него са приложими разпоредбите на Глава осма, Раздел V от ЗПКОНПИ /отм./. За да отмени оспорения адм. акт първоинстанционният съд е приел на първо място, че административният орган не е събрал доказателства, за да изясни пълно и точно относимите обстоятелства, тъй като протоколът от проведеното заседание на СД на 05.07.2021 г. не съдържа информация относно начина и резултатите от проведеното гласуване, но органът не е изискал обяснения от останалите членове на СД за гласуването конкретно по т.2, а е формирал извода си, че Р. Горнев е гласувал положително единствено въз основа на обстоятелството, че протоколът е подписан и от него. Настоящият съдебен състав счита, че действително е налице непрецизност в Протокол Х-53 от заседание на СД на МБАЛ Лозенец ЕАД, проведено на 05.07.2021 г. В обстоятелствената му част липсва информация за обстоятелството как е проведено гласуването и не са отразени вотовете на всеки от членовете на Съвета на директорите, обаче не е отразено и наличие на отрицателен вот, въздържане от гласуване или самоотвод на член на съвета на директорите, а протоколите са подписани и от тримата такива. Поставянето на подпис удостоверява чие е волеизявлението, обективирано в подписания документ, от което може да се направи извод, че процесното решение по т.2 от протокола е взето от тримата членове на СД, т.е. вкл. и от доц. д-р Р. Горнев. Касационният съдебен състав обаче счита останалите правни изводи на първоинстанционния съд за правилни. Фактическият състав на конфликта на интереси е определен в чл.52 от ЗПКОНПИ и включва кумулативното наличие на 3 елемента: 1)лице, което заема висша публична длъжност; 2) частен интерес на това лице; 3)възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По делото не е налице спор досежно наличието на първия елемент от посочения фактически състав ответникът по касация към датите на приемане на процесното решение и сключване на допълнителното споразумение въз основа на него е имал качеството на лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.46 от ЗПКОНПИ. Правният спор е относно наличието на втория и третия елемент от този фактически състав, а именно налице ли е частен интерес и има ли възможност той да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и/или задълженията по служба на ответника в касационното производство. Съобразно чл.53 от ЗПКОНПИ, частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а съобразно чл.54 от ЗПКОНПИ облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на частен интерес, водещ до облага от материален характер. В производството пред АССГ е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните, от което е видно, че след освобождаването на Р. Горнев от ръководната длъжност началник на Хирургична клиника и преназначаването му на длъжност хирург в същото отделение, основното му възнаграждение е намалено от 2 200 лева на 1700 лева, а допълнителните възнаграждения, включително и това за ръководител на катедра, са останали непроменени. Констатираната от адм. орган в обжалвания административен акт разлика в брутното възнаграждение се е получила в резултат от приходите от клинични пътеки и избор на медицински екип, които не са елементи на трудовото възнаграждение и могат да бъдат различни за различните месеци, в зависимост от натовареността и дейността на лечебното заведение. Тук следва да се посочи, че с касационната не се оспорва преценката на съда във връзка с така установената липса на облага от материален характер, а се излагат оплаквания за неправилност на оспореното съдебно решение във връзка с наличието на нематериална облага за ответника по касация по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ /отм./, изразяваща се в: помощ и подкрепа за себе си да запази заеманата от него длъжност Медицинския факултет, което представлява наличие на частен интерес за него. Настоящият съдебен състав намира това оплакване за неоснователно. Предпоставките на чл.52 от ЗПКОНПИ /отм./ следва да са налице кумулативно. Касаторът обосновава наличието на частен интерес, водещ до нематериална облага с обстоятелството, че с решението на Съвета на директорите по т.2 от Протокол Х-53 от 05.07.2021 г., както и със сключеното въз основа на него Допълнително споразумение 582/09.07.2021 г. доц. д-р Горнев е преназначен на длъжност лекар-хирург, което би му позволило да остане част от академичния състав на Медицинския факултет на СУ Климент Охридски и след прекратяване на правоотношението му като изпълнителен директор на болницата, тъй като съгласно чл.73 от Закона за лечебните заведения право да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност имат единствено работещите в лечебни заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл.90, ал.4 от с.з., какъвто статут има МБАЛ Лозенец ЕАД. По тези доводи съдът намира следното: По делото не се спори, че доц. д-р Р. Горнев до избирането му за изпълнителен директор на МБАЛ Лозенец и приемането на посоченото по-горе решение по Протокол Х-53 от 05.07.2021 г. е бил началник на Клиника по хирургия и на Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия в лечебното заведение. Съгласно чл.66 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) управител, изпълнителен директор или директор на държавно или общинско лечебно заведение не може да бъде и ръководител на звената по чл.58, 59 и 60 от с.з., от което следва извод, че решението на Съвета на директорите на лечебното заведение в частта му за освобождаването на г-н Горнев след избора му за изп. директор от посочените ръководните длъжностни на структурните звена в болницата, които е заемал, е в изпълнение на императивни законови разпоредби, целящи именно предотвратяване конфликт на интереси. По отношение на решението на СД в частта му, с която е прието доц. д-р Горнев да работи като лекар-хирург в отделението за времето, през което е изпълнителен директор, съдът намира, че се касае за нормативно предвидена възможност, регламентирана в чл.20, ал.3 от Закона за публичните предприятия, съобразно която разпоредба не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище и/или като лекари или лекари по дентална медицина в лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения. Съгласно чл.65 от ЗЛЗ директорът на лечебното заведение е работодател на всички работещи с него, но с оглед разпоредбата на чл.20, ал.3 от ЗПП и по аргумент от чл. 66 от ЗЛЗ, изчерпателно изброяваща несъвместимите длъжности в държавните и общински лечебни заведения, няма пречка директорът да работи и като лекар в същото лечебно заведение, а очевидно за да се случи това, същият следва да сключи съответен договор в качеството и на работодател, и на работник/служител, какъвто е процесният случай. Настоящият съдебен състав намира, че от горното не е налице нематериална облага, каквото е твърдението на касатора. Съгласно чл. 73 от ЗЛЗ работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница, могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето училище за определен срок. В тези случаи се прилага чл. 48, ал. 3 от Закона за висшето образование. Извършването на преподавателска дейност в университетска болница е правна възможност, която е упражнена от ответника по касация много преди да бъде избран за изпълнителен директор и преди сключването на процесното допълнително споразумение, което е и въз основа на отделен договор с висшето учебно заведение, който не е предмет на настоящото производство. За да е налице нематериална облага би следвало за ответника по касация да настъпят или да е възможно да настъпят благоприятни за него изменения в правната му сфера вследствие на процесното решение на Съвета на директорите и посоченото по-горе допълнително споразумение, което в конкретния случай не е така. От събраните доказателства е видно, че доц. д-р Горнев е назначен като член на Съвета на директорите на лечебното заведение с Протокол РД-16-392 от 10.06.2021 г. на министъра на здравеопазването до провеждане на конкурс, но не по-късно от 6 месеца, т.е. за определяем срок. Касае се за назначение, ограничено със срок и за права, свързани със заемане на академична длъжност, придобити преди избора на ответника по касация за член на СД, за които няма установена от закона несъвместимост със заеманата длъжност, поради което възможността да остане част от академичния състав на Медицинския факултет на СУ Климент Охридски и след прекратяване на правоотношението му като изпълнителен директор на болницата, каквото е твърдението на касатора в касационната жалба, не представлява нематериална облага, произтичаща от решението на СД, което е взето с участие на ответника по касационното оспорване. Нещо повече, с оглед обстоятелството, че доц. д-р Горнев е бил освободен от длъжността началник на Хирургично отделение и преназначен като лекар-хирург, то след изтичане на срока на назначението му като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор, той не би могъл да бъде Ръководител катедра по хирургически болести, акушерство и гинекология /какъвто е бил от 04.05.2000г./, тъй като съобразно чл.68, ал.5 от Закона за лечебните заведения тази длъжност може да бъде заемана от началник на клиника, началник на отделение или началник на лаборатория. От горното следва извод, че липсва твърдяната от касатора нематериална облага, а е налице по-скоро обратното - потенциално по-неблагоприятна промяна в правната сфера на ответника по касация по отношение на академичната длъжност, която би могъл да заеме след изтичане на срока за назначението му в СД в сравнение със заеманата до този момент. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона. Целите на ЗПКОНПИ са дефинирани в чл.2 - ефективно противодействие на корупцията; създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите; предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. За постигане целите на закона административният орган следва да държи сметка за принципа за съразмерност, като упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и се въздържа от действия, които могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава - чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК. От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е злоупотребил със служебното си положение в своя изгода, да е придобил права или облаги, които в противен случай не би имал, или да е увредил по друг начин обществения интерес. Ето защо оспореният акт засяга непропорционално правната сфера на жалбоподателя и по никакъв начин не допринася за постигане целта на ЗПКОНПИ /отм./. С оглед горното касационният съдебен състав намира, че като е уважил жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв. за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на разноски и доказателства за плащането им. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на осъществената правна помощ по сключения договор, а именно изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,