Решение № 13290 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2012 г.

Решение № 13290 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Димитров Стойков против решение по адм. д. № 7076/2011 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е доказано наемно правоотношение, защото след изтичане на срока, не е обезпокояван от общината, заплащал е консумативите за жилището и наемната цена. Към 2.08.2011 г. са изплатени наемни вноски за м. юни и юли 2011 г., изпълнил е уговорките с общината за разсрочено плащане. Намира за неправилно обсъждането на заповед № РД-09-13/28.01.2010 г., защото тя не е предмет на настоящото дело. Ответната страна кметът на район "Слатина"-Столична община оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5729 от 14.11.2011 г. е отхвърлена жалбата на Александър Димитров Стойков против заповед № РД-09-196 от 27.07.2011 г. на кмета на район "Слатина"-Столична община, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил относимите за спора доказателства и твърдения на жалбоподателя. Решението е постановено съобразно доказателствата по делото и следователно е обосновано. Спазен е материалния закон на чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на жилище общинска собственост поради липсата на основание за неговото ползване. По делото е безспорен фактът, че жилището е собственост на общината. С безсрочен договор от 9.08.2006 г. жалбоподателят е настанен в апартамент на ул. "Хр. Смирненски", бл. 43, ап. 27. С влязла в сила заповед № РД-09-13/28.01.2010 г. на кмета на район "Слатина" и на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС наемното правоотношение е прекратено. Жалбоподателят не е оспорил законосъобразността на заповедта, но в настоящото съдебно производство развива защитни доводи, които имат за цел осъществяване на косвен съдебен контрол върху неоспорен и влязъл в сила индивидуален административен акт. Такъв контрол е недопустим по аргумент от чл. 17, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, тъй като жалбоподателят като адресат на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е могъл да се защити по реда на оспорването й по АПК. Дали е заплащал или не своевременно месечните наемни вноски и консумативи, е факт относим към законосъобразността на заповедта по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че имотът се ползва без правно основание поради предварително прекратени наемни правоотношения. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 150 лева, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение