Решение № 2200 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2013 г.

ВАСIII отделение17.02.2014 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1307 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2322/2012 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2200 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Величка Георгиева Велчева от гр. София, чрез пълномощника й адв. Л. Паунова - САК, срещу Решение № 1307 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2322/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на Столична община, район "Оборище", чрез процесуалния си представител юрк. Дончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в писмени бележки и в пледоарията му съображения. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Величка Георгиева Велчева срещу мълчаливия отказ на Кмета на СО, район "Оборище" да уважи искането й за вписване в Актовата книга на влязло в сила определение по гр. дело № 1461/2009 г. по описа на СГС, Брачна колегия, както и жалбата й срещу изричен отказ на Кмета на СО, район "Оборище" да уважи искане вх. № ЕС-94-00-13 от 21.01.2012 г., обективиран в писмо рег. № ЕС-94-00-13 от 02.02.2012 г. За да обоснове този правен резултат съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по искане рег. № ЕС-9400-13 от 21.01.2012 г., в което са формулирани в 5 точки исканията на г-жа Велчева относно детето Виктор Валентинов Лилов (Виктор Владимиров Коев) и с постановено определение от 15.03.2010 г. за прекратяване на дело за установяване на произход, поради отказ от иска от страна на майката на детето, влязло в сила на 23.03.2010 г. Съгласно представения по делото протокол от 15.03.2001 г. (по дело № 1461/2009 г. на СГС) по отношение на Величка Велчева производството е прекратено поради отказа на ищцата Иванка Михайлова Лилова. С Решение № 1765 от 12.04.2010 г., постановено по дело № 1461/2009 г. и влязло в сила на 14.03.2011 г., съдът е признал за установено, че детето Виктор Валентинов Лилов не е заченато и не произхожда от Валентин Георгиев Лилов. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение; нотариално заверена декларация от 30.01.2009 г. от Иванка Лилова; нотариално заверена декларация от 30.12.2008 г. от Владимир Стефанов Коев за припознаване на роденото от Иванка Лилова дете Виктор; молби рег. № 94-00-64 от 27.05.2011 г. и от 08.06.2011 г. от Лилова, на 13.05.2011 г. е извършена поправка в Акт за раждане № 412 от 30.12.2008 г. на Виктор Валентинов Лилов по отношение на вписания като баща и името на детето. Отразено е, че поправката е извършена след резолюция на отдел Правен на общината, представена по делото. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорването е неоснователно. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗГР гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон, а съгласно чл. 5, т. 1 и 2 - при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които определят тяхната самоличност, родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Произходът представлява биологичната връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото, поради което представлява връзката на детето с родителите му, създадена с факта на раждането на майката и факта на зачеване от бащата. Способите за установяване на бащинство са предположения за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване. Припознаването представлява по смисъла на чл. 64, ал. 1 от СК способ за установяване на произход и от двамата родители без намесата на съда и представлява едностранно и формално заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Волеизявлението не може да бъде контролирано относно верността от административния орган, който го приема, но няма нито право, нито задължение да го проверява. Автор на такова изявление може да бъде всеки от родителите - както бащата, така и майката, като възможността за изявлението е самостоятелна и не зависи от произхода на детето спрямо другия родител. Припознаване може да се извърши освен в случаите на установен произход от другия родител, така и в случаите на неизвестен произход. Винаги, когато в акта за раждане липсва титул за произход от двамата родители или само от единия родител е налице хипотеза на неустановен произход от двамата родители или от единия родител. Както презумпцията за бащинство, така и правният институт на припознаването са създадени в интерес на детето, който защитен интерес е целта на закона и е с предимство пред действителността. В процесния случай, при наличието на акт за припознаване и оборен произход на бившия съпруг на майката, общинската администрация е нанесла съответните промени в акта за раждане на детето Виктор. Не е в правомощията на общинската администрация да изследва както истинността на извършеното припознаване, така и момента, в който то е направено. Съгласно чл. 49 от ЗГР при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12 - 14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. Тъй като искането на жалбоподателката, по което е постановен процесния отказ, не е подкрепено със доказателства, които да оборват извършеното припознаване от Владимир Коев, за общинската администрация липсва задължение да извърши промяна в акта за раждане. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗГР по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Цитираната разпоредба допуска възможността да бъде извършена промяна и вписване на данни в съответния акт за гражданско състояние при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. да са налице официални документи, удостоверяващи промяната на тези данни и 2. вписването им да не променя по същество смисъла на съставения вече акт. Допустимо е и отстраняването на технически грешки и неточности по искане на заинтересуваните лица. Съдът е приел, че в процесния случай не се касае за поправка на акта за гражданско състояние, която да се дължи на грешка или пропуск, а се иска заличаване на вече вписани обстоятелства с твърдение, че баща на роденото дете Виктор не е Владимир Коев, а такава промяна в акта за раждане може да се извърши само по реда на исковото производство. С Определението от 15.03.2010 г. по дело 1461/2009 г. не се оборва произхода на Виктор от Владимир Коев, поради което нито общинската администрация, нито административния съд могат да постановят заличаване на вписани в акта за раждане обстоятелства. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторката. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Влезлият в сила съдебен акт, с който по реда на чл. 33, ал. 2 от СК е признато за установено, че детето Виктор не произхожда от Валентин Георгиев Лилов се ползва със сила на присъдено нещо и е задължителен за всички институции в страната, вкл. и за общинската администрация. Наличието на акт за припознаване на същото дете от починалия Владимир Стефанов Коев, необорен по съдебен ред също обвързва общинската администрация със съдържанието, което носи, а верността на такова волеизявление не може да бъде контролирана от административния орган. В случая г-жа Велчева, като трето лице, иска отмяна на акт за раждане или промяна на вписаните в него обстоятелства относно бащата с мотива, че актът на припознаването е нотариално заверен преди влизане в сила на решението на съда, с което се признава за установено, че съпругът на майката не е баща на детето Виктор. Това възражение правилно е прието за неоснователно, тъй като промените в акта са вписани след приключване на съдебното производство по оспоравне на бащинството с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от СК право за оспорване на произход от бащата имат единствено майката - до една година от раждането на детето, съпругът на майката - до една година от узнаване на раждането и самото дете - до една година от навършване на пълнолетието му. Константната практика на ВКС по подобен род дела сочи, че с влизане в сила на СК (обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) отпада възможността за оспорване на припознаването от трети лица. Оспорване на бащинството, както и установяване на произход от бащата може да се извърши само от майката, съпруга на майката и детето, а оспорване на припознаване - от майката, детето, Дирекция "Социално подпомагане" и Прокурор в определените законови срокове, но не и от всяко трето лице, което има правен интерес от това. В настоящия случай касаторката се явява трето лице и за нея не съществува възможността както да оспорва бащинството, така и припознаването на детето, а също така да установява неговия произход от бащата (вж. напр. Определение № 9 от 8.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 574/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова). Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

4