Решение № 11781 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2009 г.

Решение № 11781 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение от 24.01.09 г. по адм. д. 598/07 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1604/05.02.04 г., издаден от ръководител на екип в ТД "Триадица" на ТДД-София, потвърден с Решение № 1169/18.06.04 г. на Регионален данъчен директор - София относно определения за 1998 г. данък върху печалбата в размер на 70854, 08 лв., данък за общините в размер на 26007, 40 лв. и лихви в размер на 71928, 23 лв. В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които съдебното решение е неправилно и са налице касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът "Мерск България Лимитид" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение от 24.01.09 г. по адм. д. 598/07 г. по описа на Софийски градски съд е отменен ДРА № 1604/05.02.04 г., издаден от ръководител на екип в ТД "Триадица" на ТДД-София, потвърден с Решение № 1169/18.06.04 г. на РДД - София в частта, с която в резултат от извършено увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) на финансовия резултат на "Мерск България лимитид" ЕООД за 1998 г. със сумите по 78 бр. фактури, издадени от дружеството, които не са отчетени като приходи, са определени допълнителни размери на данък върху печалбата - 70854, 08лв., данък за общините - 26007, 40 лв. и лихви - 71928, 23 лв. За да отмени ДРА съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) и незаконосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат със суми, за които съдът е приел за установено, че не представляват приход в полза на дружеството на "Мерск България лимитид" ЕООД, което е действало като агент на превозвача "Линия Мерск", в чиято полза за събирани спорните суми. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно Софийски градски съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че за финансовата 1998 г. дружеството е реализирало собствени приходи в размерите на сумите по спорните 78 бр. фактури, издадени от него по конкретни коносаменти за морски превози, извършени от морски превозвач "Линия Мерск". Получените суми от различни търговци, получатели на услугата : международен превоз на стоки, не са осчетоводени като приход от "Мерск България лимитид" ЕООД, но това обстоятелство не представлява осчетоводяване в нарушение на нормативни актове по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм., действаща редакция за периода), защото сумите представляват възнаграждение за дейност, извършена от друго лице "Линия Мерск", а не от издателя на фактурите. Следователно за "Мерск България лимитид" ЕООД не е налице приход, който да подлежи на облагане респективно да е налице задължение за осчетоводяване на получените на това основание суми като приход. В този смисъл са и правилата на НСС 18 (отм., действащ за периода), според които не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е игнорирал част от заключенията на вещите лица и съдържанието на спорните 78 бр. фактури. При правилна и задълбочена преценка на всички писмени доказателства по делото и заключенията на допуснатите в съдебното производство експертизи, решаващият съд е установил фактическата обстановка по делото. Логичен и правилен е изводът, че от тези доказателства не обосновават наличие на получени приходи, които не са отчетени в съответствие с нормативните актове. СГС е обсъдил първичните и вторичните счетоводни документи именно съобразявайки се с принципа на предимство на съдържанието им и действителните отношения между страните по облигационните правоотношения. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение