Решение № 4034 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2019 г.

Решение № 4034 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Син Фу" ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитров, против решение № 4259/24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 4475/2019 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 126-ФК/05.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - магазин "Чайна сити", находящ се в гр. Русе, ул. "Добруджа" 5. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора от фактическа страна не е извършен съставът на описаното в заповедта нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената ЗПАМ. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. По делото е подадена и частна жалба от "Син Фу" ООД, чрез адв. Димитров, против определение № 3154 от 19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4337/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на дружеството за отмяна на допуснатото по силата на закона - чл. 188 ЗДДС, предварително изпълнение на ЗПАМ № 126-ФК/05.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василев, оспорва касационната и частната жалби, като неоснователни и недоказани. Подробни съображения развива в писмен отговор от 26.08.2019 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на "Син Фу" ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 126-ФК/05.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - магазин "Чайна сити", находящ се в гр. Русе, ул. "Добруджа" 5, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, поради нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за сумата от 48, 90 лв., при извършване на контролна покупка от страна на проверяващите. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на административния акт, като не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Налице са правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. По отношение на срока на принудителната административна мярка, съдът е приел, че административният орган е изложил подробно мотиви в тази насока, които са достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност. Относно извършеното нарушение – свързано е с неиздаване на фискален бон, при работещо фискалното устройство и дистанционна връзка с НАП, което се потвърждава от протокола за извършена проверка и приложените към него фискални касови бонове и дневен отчет. Посочените констатации имат обвързваща материална доказателствена сила, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, като в случая не е поискано и установено от жалбоподателя събиране на доказателства в подкрепа на твърденията му за неистинност на отразената фактическа обстановка. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Син Фу" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. По отношение продължителността на срока, същият е определен с оглед установената фактическа обстановка тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Настоящата инстанция счита, че по отношение на касатора е налице трайна практика за отклонение от данъчно облагане и нарушение на финансовата дисциплина, което се потвърждава и от представеното от процесуалния представител на ответника решение по адм. д. № 1595/2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 2213/16.11.2018 г., постановено по адм. д. № 920/2018 г. по описа на Административен съд-Варна. Предмет на спора по горепосоченото дело е била ЗПАМ от 26-ОП/15.02.2018 г., издадена на касатора, за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е разпоредено - запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Русе, ул. "Добруджа" № 5 и забрана за достъп до него за срок от седем дни. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: "Син Фу" ООД оспорва определение № 3154 от 19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4337/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на дружеството за отмяна на допуснатото по силата на закона - чл. 188 ЗДДС, предварително изпълнение на ЗПАМ № 126-ФК/05.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности ФК/05.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат съдът е приел, че всичко изложено в процесната заповед засяга сериозно интереса на държавния бюджет, предвид възможността за допускане на нови нарушения от същия вид и, което при всички случаи представлява засягане на важни държавни и обществени интереси. Начинът на установяване на нарушението - при контролна покупка и то в немалък размер - 48, 90 лева, наличието на неизплатени публични задължения към бюджета към 05.04.2019 г., това, че се касае за голям търг. обект с площ от 975 кв. м. и съответно голям човеко-поток и обороти и работно време в обекта до 19, 45 ч. без почивен ден, са в посока мотивиране на високата обществена опасност на извършеното нарушение като е напълно реална и обективна възможността от допускане на такива нарушения за в бъдеще. Така наложеното предварителното изпълнение на ПАМ, за срок от 10 дни, се явява в съответствие със законните цели, респ. в посока дисциплиниране на търговеца при осъществяване на дейността му за в бъдеще и недопускане на нови административни нарушения, засягащи фиска. Така постановеното определение е правилно. Нормата на чл. 188 ЗДДС не предвижда допуснато по силата на закон предварително изпълнение, а такова при условията на АПК. Така формулиран текстът препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 АПК. Констатираното нарушение "неиздаване на касов бон "обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се посочи, че при извършената проверка по преценка за допускане на предварителното изпълнение е констатирано, че на дружеството са издадени три Наказателни постановления за нарушения на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, както и предходна ЗПАМ от 26-ОП/15.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна. Въпреки наложените санкции търговецът не предприел мерки за организиране на работата в търговския обект съобразно действащото законодателство. Констатираният факт на повторно допуснато нарушение на финансовата дисциплина, обосновава извод за трайна практика от страна на търговеца, която следва да бъде преустановена именно с допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, чрез ограничаване осъществяването на търговската дейност на обекта за определен период от време с цел предотвратяване на последващи нарушения от същия вид. В този смисъл частната жалба се явява неоснователна, а определението – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,