Решение № 8603 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от П. К. Й. срещу решение 904/12.02.2024 г., постановено по адм. д. 7324/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на П. К. Й. срещу отказ рег. 3383-15419/08.06.2023 г. за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна началникът на 8 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че П. К. Й. е подал заявление от 7 април 2023 г. до началника на 8 РУ в Столичната дирекция на вътрешните работи, с което е направил искане да бъде подновено разрешителното му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 1480386/23.05.2023 г., като е обосновал необходимостта от това за самоохрана. По подаденото заявление е издаден административния акт, с който на П. К. Й. е постановен отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Отказът е мотивиран с обстоятелството на липсата на данни и доказателства за съществуваща реална непосредствена заплаха за живота, здравето, и имуществото на лицето. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на П. К. Й. е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че искането на П. К. Й. е обосновано от него с две обстоятелства притежаването на оръжие от 20 години и с характера на извършваната от него работа в определени часове от деня зареждане на детски градини в гр. Плевен в ранните часове на деня. Приел е, че заявителят не е доказал необходимостта от самоотбрана, което е било в негова тежест съобразно чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Приел е, че от страна на лицето не е доказан характера на извършваната от него трудова дейност, работното му време. Решението е правилно. Първоинстанционният съд при правилно установени факти, е направил правилни правни изводи. Член 58 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия посочва обстоятелствата, при наличието на които не се издават разрешения за придобиване и/или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Несъмнено е, че изискванията по чл. 58, ал. 1, т. 1-10 следва да се преценяват едновременно. Лицето трябва да е навършило 18 години по т. 1, да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да има обвинение за такова престъпление по т. 2, за него да не е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК или по чл. 221, ал. 6 от ДОПК по т. 3, да не страда от психическо разстройство по т. 4, през последните три години да не е настанявано задължително в лечебно заведение по глава пета, раздел втори от Закона за здравето или лекувано за употреба на наркотични вещества по т. 5, спрямо него през последните три години да не са налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие, - по т. 8, което не е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите когато то кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по т. 9, което няма основателна причина самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В процесния случай, отказът е постановен при съобразяването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, а именно по отношение на лице, което няма основателна причина самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, което по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Правилнии са изводите на първоинстанционния съд, че от страна на заявителя за издаване на разрешение не е доказана предпоставката по чл. 53, ал. 1, т. 10 от закона, а именно самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Така направените изводи не се отричат и от съдържанието на касационната жалба, в която се съдържа единствено изявлението, че огнестрелното оръжие е необходимо за самоотбрана предвид осъществяваната от лицето дейност в определени часове от деня. Така направеното изявление не може да формира дори евентуален извод за необходимостта от издаването на разрешение. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да му се присъдят разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК