Решение № 7188 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 325/2012 г.

Решение № 7188 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 325/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Берковица, против решение № 28/18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 542/2011 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отменена заповед № Б-284/28.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Берковица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Евгени Йорданов Йорданов от гр. Берковица оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че лицето не е било уведомено за насочването за полагане на обществено полезен труд, в резултат на което е достигнал и до необоснования извод, че заповедта за спиране на месечната социална помощ е незаконосъобразна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отменена по жалба на Евгени Йорданов Йорданов заповед № Б-284/28.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Берковица, потвърдена с решение № 9116-11/06.04.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Монтана. За да постанови този акт съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е спряна месечната социална помощ на Евгени Йорданов по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ в размер на 42,90 лв. месечно, отпусната със заповед № Б-284/07.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Берковица. Съдът е приел, че не е налице посоченото основание за спиране на социалната помощ по чл. 12, ал. 5 ППЗСП, тъй като не е доказано, че лицето е било уведомено за задължението му да отработи дължимия общественополезен труд, както и че е отказало отработването. Съдът е посочил, че жалбоподателят отрича знанието на изискването да отработи 14 дни през месец февруари 2011 г., като твърди, че не е бил уведомен, както и че не е налице отказ от негова страна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № Б-284/28.02.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Берковица, на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП е спряна за срок от два месеца месечната социална помощ по чл. 9 на Евгени Йорданов Йорданов, считано от 01.02.2011 г. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Евгени Йорданов Йорданов, ответник в касационното производство, е подал молба-декларация с вх. № Б-284/31.01.2011 г. до директора на дирекция "СП" гр. Берковица за отпускане на месечна социална помощ за издръжка по чл. 9 ППЗСП. Въз основа на тази молба и събраните доказателства, включително представените от лицето декларации и проведената социална анкета, е направена преценка за наличие на основание за отпускане на исканата помощ, като със заповед № Б-284/07.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" е отпусната месечна социална помощ за издръжка по чл. 9 ППЗСП в размер на 42,90 лв. месечно, считано от 01.01.2011 г. От дирекция "СП" гр. Берковица до Общинска администрация гр. Берковица е изпратено писмо изх. № 29-2/01.02.2011 г., според което на основание чл. 12, ал. 1 ППЗСП Евгени Йорданов Йорданов е насочен да бъде ангажиран за 14 работни дни от 08.02.2011 г. до 25.02.2011 г. в определени от администрацията дейности. От дирекция "СП" до кметствата от община Берковица е изпратено писмо с изх. № 9102-2/04.02.2011 г., към което е приложен списък на подпомаганите лица по реда на чл. 9 ППЗСП, които трябва да полагат общественополезен труд по реда на чл. 12, ал. 1 ППЗСП през м. февруари 2011 г., като в този списък фигурира и Евгени Йорданов Йорданов. С писмо /без изходящ номер и дата/, изпратено от Общинско мероприятие комунални дейности до дирекция "СП" гр. Берковица, дирекцията е уведомена, че Евгени Йорданов не е положил общественополезен труд за месец февруари 2011 г. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че оспорващият Евгени Йорданов отрича обстоятелството, че е бил уведомен за необходимостта от полагане на обществено полезен труд през м. февруари, както и обстоятелството, че не е полагал такъв труд. От съдържанието на жалбата, по която е образувано първоинстанционното дело, както и от изявлението му в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е видно, че подобни твърдения не са направени. Наред с това от представеното пред настоящата инстанция заверено копие от писмена декларация от Евгени Йорданов от 28.11.2011 г. се установява, че лицето признава, че е уведомено за полагане на общественополезен труд. В декларацията дословно е записано следното: "На 01.02.11 г. получих насочване за работа 14 дни от 08.02.11 г. до 25.02.11 г. във връзка с осигуряване на соц. подпомагане. На 04.04.11 г. получих насочване за работа 14 дни от 04.04.11 г. до 21.04.11 г. Г-жо директор, никога не съм отказал да работя, но със мен ще дойдат да метат и всички, които 33 г. ме лишиха от правото на труд..." /следва изброяване на имена/. В декларацията се съдържа признание за неизгодния за лицето факт, че е получил своевременно уведомление /на 01.02.2011 г./ за насочването за полагане на общественополезен труд в продължение на 14 дни през месец февруари от - 08.02.2011 г. до 25.02.2011 г., поради което декларацията представлява допустимо доказателствено средство за установяване на факта на уведомяването за необходимостта от полагане на обществено полезен труд, за продължителността му, както и за времето през което следва да бъде положен. Предвид това и като се отчете обстоятелството, че в производството пред първата инстанция, както и в производството по административно обжалване на решението на директора за дирекция "СП", с което е спряна социалната месечна помощ, лицето не е отричало, че е било уведомено, че е насочено за полагане на обществено полезен труд, следва да се приеме на първо място, че е допустимо пред касационната инстанция да се доказва факта на това уведомяване с представянето на писмено доказателство, свързано с касационните оплаквания, съгласно разпоредбата по чл. 219, ал. 1 АПК, а на второ място, следва да се приеме, че Евгени Йорданов е бил надлежно и своевременно уведомен за полагане на общественополезен труд. В този смисъл първоинстанционният съд е направил необоснования извод от фактическа страна, че липсва такова уведомяване. След като съдът е установил, че от събраните доказателства не се установява лицето да е било уведомено, то в съответствие със задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да укаже събирането на доказателства в тази връзка, но не го е сторил, в резултат на което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. От правна страна, в чл. 12, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 ППЗСП, при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. От изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 5 ППЗСП, тъй като Евгени Йорданов, като лице, което получава месечна помощ по чл. 9 ППЗСП и не е включен в програми за заетост по чл. 12б ЗСП, е отказал да полага общественополезен труд през м. февруари 2011 г., след като е бил надлежно уведомен за необходимостта от полагането на общественополезен труд в продължение на 14 дни, както и за периода, през който следва да бъде положен. По отношение на Евгени Йорданов не е налице нито едно от обстоятелствата по чл. 12, ал. 7, т. 1 - т. 7 ППЗСП, които изключват полагането на общественополезен труд. Твърдението на същия, че непрекъснато е представял епикризи, не се потвърждава от доказателствата по делото. В преписката по делото се съдържа една единствена епикриза от 1993 г. /ИЗ А6789/531, издадена от Клиника по гастроентерология ФБ "Св. Иван Рилски" гр. София/, която очевидно не може да обуслови невъзможност за полагане на общественополезен труд през 2011 г. Според действащата към процесния период редакцията на чл. 12, ал. 7 ППЗСП, съгласно ДВ, бр. 43/2010 г., неприлагането на изискванията по ал. 1-6 се допуска по отношение на изброените категории лица в т. 1 - т. 7, от които единствено т. 3 и т. 6 са свързани със заболявания на лицето, като в т. 3 са визирани лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца, а в т. 6 - лицата с тежки психични заболявания, установени от компетентните органи. Оспорващият Евгени Йорданов не е представил доказателства, че по отношение на него е налице някое от посочените обстоятелства, изключващи полагането на общественополезен труд на основание чл. 12, ал. 1 ППЗСП, нито има конкретни твърдения в този смисъл. В разглеждания случай е установено, че касаторът съзнателно не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 ППЗСП за полагане на общественополезен труд в продължение на 14 дни по 4 часа дневно. В производството пред настоящата инстанция /в писмена молба от 22.03.2012 г. и в изявлението в съдебното заседание по делото/ касаторът поддържа, че никога не е отказвал полагане на общественополезен труд, че непрекъснато представял епикризи и изявявал желание да чисти, като заедно с него работят и вечните властимащи. Твърдението му, че не е отказал да полага общественополезен труд се опровергава от събраните по делото доказателства, обсъдени по горе, които установяват, че Евгени Йорданов не се е явил за полагане на общественополезен труд през периода, за който е бил насочен - 08.02.2011 г. - 25.02.2011 г. Всъщност касаторът не твърди, че се е явил за полагане на общественополезен труд през посочения период, нито твърди, че за него са били налице обективни причини, от категорията на релевантните по смисъла на чл. 12, ал. 7 ППЗСП или каквито и да било други обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си. Поддържаното от него твърдение, че не отказва да работи, но заедно с него трябва да работят и други лица /наречени от него "вечните властимащи"/, няма значение за правния спор, не представлява обстоятелство, изключващо задължението за полагане на общественополезен труд в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ППЗСП и не игнорира приложението на законовите разпоредби относно последиците при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. По изложените съображения, настоящият състав намира, че са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 5 ППЗСП за спиране на месечната социална помощ на Евгени Йорданов, отпусната със заповед № Б-284/07.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Берковица, поради което обжалваната пред съда заповед е законосъобразна. Като е достигнал до извод в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Евгени Йорданова против заповед № Б 284/28.02.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Берковица. Следва да се отбележи, че поддържаното от Евгени Йорданов искане и пред двете съдебни инстанции за напускане на съдия Таралански от съдебната власт, няма отношение към конкретния правен спор. Произнасянето по подобно искане не е в правомощията на Административния съд, нито на ВАС. Освен това във връзка с твърденията на жалбоподателя, че има влошени отношения с посочения съдия, са направени отводи от всички съдии от Административен съд гр. Монтана, чийто председател е бил въпросния съдия и затова с определение на ВАС е постановено разглеждане на делото от съседен административен съд по реда на чл. 133, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение