Решение № 1121 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2016 г.

Решение № 1121 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ В. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 1903/7.10.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 1790/2016 г. С него се отменя по жалба на К. Т. М. решение на директора на ТП на НОИ В. № 2153-03-47, с което е отхвърлена жалба на К. Т. М. срещу разпореждане № 5407231155/14.01.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ В. в частта му, в която считано от 23.03.2015 г. е спряна социална пенсия за инвалидност на К. Т. М. и върната преписката на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилно приложение на разпоредбата на § 22т от Преходните и заключителни разпоредби на кодекса за социално осигуряване /КСО/ с правен извод, че К. М. следва да продължи пожизнено да получава и частта от отпусната социална пенсия за инвалидност при съществуваща забрана в чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО. Ответницата, К. Т. М., чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Т. М. с адрес в гр. В. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ В., отхвърлящо нейна жалба срещу разпореждане на ръководител пенсионно осигуряване в частта, с която се спира отпусната социална пенсия за инвалидност. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че с обжалваното разпореждане, издадено на 14.01.2016 г. е отпусната, считано от 23.03.2015 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. В тази част разпореждането не се обжалва. Със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 23.03.2015 г. са спрени личната пенсия за инвалидност и социалната пенсия за инвалидност, като спорът по фактите няма, а е по приложението на закона в смисъл налице ли е правно основание за спиране/продължаване получаването на социалната пенсия за инвалидност заедно с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО в сила от 1.01.2015 г. и § 22т от ПЗР на КСО и приел, че изводите на административния орган за липса на законово основание за продължаване изплащането на социална пенсия за инвалидност отпусната преди 31.12.2014 г. е в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на § 22т ПЗР на КСО получаването на такава пенсия е допустимо за срока на отпускането й, а в случая е пожизнен, поради което решението е отменено и делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. При липса на спор по фактите е спорен въпросът за приложението на материалния закон. Спорът се изразява в това може ли Темелкова да получава едновременно отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, считано от 23.03.2015 г. заедно с отпусната през 2014 г. социална пенсия за инвалидност на основание отменената част от разпоредбата на чл. 101, ал. 3а. За да бъде разрешен този правен спор, приложимата правна уредба е на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО, която постановява, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като тази разпоредба е в сила от 1.01.2015 г. В случая социалната пенсия за инвалидност е отпусната през 2014 г., а през 2015 г. се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което към датата на отпускане 23.03.2015 г. е действала забраната по чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО. С разпоредбата на § 22т ПЗР на КСО в сила също от 1.01.2015 г., приет със същия закон, с който е приета т. 4а на чл. 101, ал. 1 КСО се въвежда изключение от тази забрана по отношение на социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, като се предвижда те да продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока за който са отпуснати. Правилно съдът е приел, че е налице тази хипотеза, поради което спирането на отпусната социална пенсия за инвалидност е извършено в нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че срокът на отпусната социална пенсия за инвалидност в настоящият случай е пожизнен не променя и не представлява нов юридически факт извън фактическия състав на хипотезата по § 22т ПЗР КСО, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение