Решение № 7819 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2018 г.

Решение № 7819 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "Евроекс1" ЕООД, ЕИК - *********, подадена чрез адв. Стефанов, против решение № 56/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 977/2017 г. по описа на Административен съд-В. Т.. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-04001115002669-091- 001/04.11.2015 г. на ТД на НАП-В. Т., в частта потвърдена с Решение № 29/22.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-гр. В. Търново и същото е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 17560,05 лева. В жалбата са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не преценил събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част, както и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново сочи в писмен отговор на касационната жалба доводи за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на Административен съд - гр. В. Търново е обявил за нищожен оспорения РА. С Решение № 15358/13.12.2017 г. по адм. д. № 14372/2016 г. състав на ВАС, Осмо отделение е отменил постановеното от Административен съд-В. Т. Р. № 365/15.11.2016 г. по адм. д. № 112/2016 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане съдът да обсъди въпроса за законосъобразността на процесния ревизионен акт. При новото разглеждане на делото Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на "Евроекс 1" ЕООД против горепосочения РА в оспорената му част, с която за данъчни периоди от 01.06.2013 г. до 31.03.2014 г. е начислен ДДС в размер на 787 339,42 лв. във връзка с недоказани вътреобщностни доставки по 223 броя фактури на обща стойност 3936697,09 лв., с получател "MSP Consulting" Ltd - Кипър с VIN CY10317965C, както и начислените в тази връзка лихви в размер на 127139,15 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че предмет на спора са допълнително установените задължения за ДДС във връзка с декларирани от дружеството ВОД на стоки към страна членка на ЕС - Гърция през периода 01.06.2013 г. до 31.03.2014 г. Приел е за безспорно установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС, а получателят е регистриран по ДДС в друга държава членка. Основен спорен въпрос по делото е бил дали стоките са транспортирани от територията на България до друга държава членка, в случая до Гърция. След анализ на приложимите правни норми, на събраните по делото писмени доказателства, на показанията, снети от свидетеля А., бивш служител на жалбоподателя/, включително, обсъждайки заключенията по ССчЕ и СГЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно доначисляване с РА на ДДС във връзка с декларираните от дружеството 223 броя ВОД. Съдът се е мотивирал, че въпреки ангажираните от "Евроекс 1 "ЕООД доказателства по делото, е останало недоказано транспортирането на стоките на територията на друга държава членка и получаването на стоките от соченият получател на доставката, за което транспортиране на стоките се твърди, че е извършено от превозвачите "С. Л." ООД, "СИМ Транс" ЕООД и CONEX TRANS. Съдебно решение е неправилно. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е счел за недоказана реалността на декларираните ВОД от РЛ. По делото са приложени процесните фактури, издадени от касатора и товарителници за всяка доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б. до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Д., удостоверяващи ВОД са определени в нормата чл. 45 от ППЗДДС. В конкретния случай транспортът е реализиран от получателя и от трети лица за сметка на получателя, т. е. приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, обвързваща доказване изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или писмено потвърждение. В постоянната практика на СЕС се приема, че освобождаването на ВОД на дадена стока е приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че стоката е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране тя физически е напуснала територията на държавата членка на доставката, (напр. решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. В процесния случай по доставките до Гърция са налични товарителници, подписани от изпращача - доставчик, който е ревизираното дружество, от превозвача и от получателя. Във връзка с доказателствената сила на товарителницата в практиката си ВАС приема, че до доказване на противното същата удостоверява условията по договора за превоз и получаване на стоката, като нередовностите по нея не засягат съществуването и действието на договора. Настоящият състав намира, че в процесния казус съдът неправилно е приел, че в хода на ревизионното и съдебното производство РЛ не е анажирало убедителни доказателства, обективиращи данните за транспортирането на стоките до Гърция. На първо място по делото е изслушано заключение по СГЕ, потвърждаващо автентичността на подписа на лицето Б. С. Ш., /собственик и управител на "MSP Consulting" Ltd./, в кл. 24 на всичките международни товарителници, а и върху останалите документи - фактури, търговски документи (складови разписки). В с. з. 28.09.2016 г. свидетелят Д. Р. А. е потвърдил автентичността на подписа му върху тези товарителници, от името на "Евроекс 1" ЕООД в кл. 22 на тези товарителници, както в оспорените фактури. В заключението на приетата по делото първа ССчЕ, в отговор на въпрос № 3, е констатирано, че в Таблица № 4, в кл. 24 на същите товарителници, е отразено мястото на получаването на стоката на територията на Р. Гърция - гр. С./гр. А.. В отговор на въпрос 4 експертът е посочило, че, , От общо 216 броя фактури по 95 фактури - датите на експедиция на стоките по ЧМР, съвпада с датите на плащането по фактурите - 44 %, от общия брой фактури, по 83 фактури, датите на експедиция на стоките по ЧМР е след датите на плащането по фактурите или 39 % от общия брой фактури и по 38 фактури - датите на експедиция на стоката по ЧМР е преди тази на плащанията или 17 % от общия брой фактури" /приложение 5/. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че, , очевидно за жалбоподателя е било без значение дали действително стоките, които продава на кипърското дружество, , MSP Consulting" Ltd напускат територията на страна, стига да е получено плащане, а документите, които следва да бъдат съставени във връзка с продажбите са съставяни в С. и в тях са се вписвали произволни места за " доставянето " им в Р. Г.". Тези изводи на съда противоречат пряко на констатациите от СГЕ, както и на показанията, дадени от св. А., обяснил в с. з., че "хронологично е така - стоковата разписка, фактурата се подписват в момента на товаренето, след това издавам ЧМР, което му връчвам, а след като ми го върне изготвям потвърдителното писмо и той ми го връща след като има възможност да дойде ". Превратно са тълкувани показнията на св. А., като е прието, че същият, в качеството му на представляващ продавача бил наясно, че стоките, продавани на "MSP Consulting" Ltd не се реализират на територията на друга държава членка. Следва да се отбележи, че при разпита си в с. з. св. А. е посочил, че няма спомен какъв е общият обем на доставките с кипърското дружество, защото Ш. е идвал редовно веднъж в седмицата, а понякога и два пъти седмично. Всеки месец е пазарувал, свидетеля няма спомен Ш. да е пропускал. А. е останал по собствените му думи с впечатлението, че тези стоки Ш. ги е реализирал в Гърция. Въз основа преценката на тези показания не може според настоящият състав на ВАС, Осмо отделение да бъде обоснован извод, че стоките не са продавани в Гърция. По отношение на възприетият от съда, като съществен пропуск, сочен и от приходните органи, че в ЧМР "липсва наименование на вида на товара и вида на опаковката, не е посочена превозната цена", настоящият касационен състав на ВАС преценява за основателни възраженията от жалбата, че в случая ДЗЛ в кл. 6 е отразило фактурата/фактурите за продажба на стоките, придружаваща товара, вместо конкретно да опише в товарителниците шоколадовите изделия, съставляващи в преобладаващите случаи над 30 артикула. В този смисъл и в отговор на въпрос 5 от ССчЕ вещото лице е констатирало, че "във фактурите и търговските документи стоките са посочени като видове, количество, единична цена и обща стойност, съвпадаща с видовете, количеството, единичната цена и общата стойност, посочени в търговските документи към фактурите. В приложените ЧМР са отразени номерата на фактурите, броя на палетите и количеството в килограми, по който начин е възможно обосноваването на извода, че стоките, посочени в товарителниците са идентични със стоките, посочени във фактурите. Липсата на данни за преминаването на автомобилите на ГКПП на РБ с Гърция не може да мотивира извод, че товарните автомобили със стоки на РЛ не са преминавали границата между РБ и Гърция, още повече, че след 2007 г. границата между РБ и Гърция е вътрешна за ЕС, поради което не се вписва и не се отчита всеки преминал автомобил чрез неговите идентификационни характеристики. В случая трябва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено в Решението по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise. Според съдържанието на цитирания съдебен акт терминът "изпратен (и)", употребен в Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/Е. на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г., следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Според настоящият състав на ВАС, Осмо отделение този факт е безспорно доказан чрез събраните още по време на ревизията товарителници. По делото липсват обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че дружеството - доставчик е участвало в данъчна измама. Предвид изложеното, изводите на Административен съд- В. Т. и на приходните органи за липса на осъществени ВОД са неправилни. Делото е във фаза на втора касация. Настоящата инстанция трябва да разреши спора по същество, като отмени решението след което отмени и РА в обжалваната му част. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора следва да се присъдят деловодни разноски общо в размер на 36890 лв., съгласно представения и неоспорен списък. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,