Решение № 6301 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16261/2010 г.

Решение № 6301 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16261/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка счл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на район "Искър" на Столична община, подадена чрез юрк. Иванова и от Лиляна Стоилкова Деянова от гр. София, чрез адв. Диана Димитрова, и двете срещу решение от 3.06.2010 г., постановено по административно дело № 03944/2006 г. по описа на СГС, III "Д" състав на административно отделение. С него е отменена Заповед N 622/17.05.2006 г. на кмета, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в частта, с която площта от 931 кв. м от бившия имот е определена като застроена, като вместо административния орган, съдът е определил тази част, обозначена по букви В-Г-Д-М-Л-К-О-П-Н-В на скица към заключението на вещо лице Недева, представляваща неразделна част от решението, за свободна от застрояване. В останалата част жалбата срещу заповедта е отхвърлена, като съдът е осъдил кмета на район "Искър" на Столична община да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски от 150 лв. Касационната жалба на кмета на район "Искър" е срещу частта от решението, с която заповедта му е отменена. В нея се прави оплакване за неправилност на обжалваната част от решението, като се навежда довод за нарушение на материалния закон. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като в полза на общината се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Лиляна Стоилкова Деянова е срещу частта от решението, с която площта от имота съответно от 680 кв. м., оцветена в син цвят и друга с площ от 2025 кв. м., оцветена в жълт цвят на скицата към основното заключение е определена като застроена. В нея се прави оплакване за неправилност на решението като се инвокират нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в нея, моли решението в обжалваната част да се отмени, като жалбата се уважи, или алтернативно, след отмяна на обжалваната част от решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че решението в частта, с която е отменена заповедта на кмета е постановено при спазване на материалния закон, защото процесният имот е частично застроен и са реализирани мероприятия, които го засягат, предвид неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. За другата част намира, че няма реализирано мероприятие по отреждането, както и извършено фактическо строителство, нито изграждане на съоръжения от характер по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което в отменената част издаденият акт не е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и правилно е отменен. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Производството пред СГС е по реда на чл. 33 - 45 ЗАП (отм.) вр. § 4 АПК вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и е образувано по жалба от Лиляна Стоилкова Деянова от от гр. София, срещу Заповед N 622/17.05.2006 г. на кмета на район "Искър", с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като е одобрено решението по преписка N-94-Н-107 от 15.11.2005 г. на назначената от кмета комисия, имот пл . N 50246, к. л. 629, 653, М. "Садината", понастоящем попадащ в кв. 20, УПИ-XIXн, отреден за "открити складове" и УПИ -IV-отреден за "оранжерия" по плана на НПЗ "Искър-юг", е определен изцяло за застроен. При постановяването на решението си Софийският градски съд е събрал относимите доказателства-административната преписка, вкл. изисканите от него допълнителни доказателства, установяващи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал акта, не се били спорни. Спорът е бил за законосъобразността на заповедта, с която площта на бившия имот е определена за изцяло застроена. За изясняването на това обстоятелство съдът е допуснал и изслушал основно и допълнително заключение на вещо лице. С него е установил, че процесният имот е частично застроен, съответно в частта, заключена между буквите А-Б-В-ГнД-Е-А, с площ около 680 кв м., оцветена в син цвят на скицата към основното заключение, тъй като попада в бетонирана-вътрешна улица, а през тази част преминава и ел. кабел, както и частта, заключена между буквите Д-Е-Ж-З-ИнЙ-К-Л-М-Д, с площ от 2025 квм., оцветена в жълт цвят на скицата към основното заключение вещото лице, върху която са изградени масивна сграда /закрити складове/ и сервитута около нея, като през тази част от имота преминава канал. Съдът приел тези две части за застроени. Останалата част от 931 кв. м, заключена между буквите В-Г-Д-М-Л-К-О-П-Н-В на скицата към основното заключение на вещото лице инж. Недева и оцветена в кафяв цвят по скицата е приета за свободна от застрояване. Тази част от заповедта на кмета на района съдът е приел, че е незаконосъобразна, поради което я е отменил и вместо административният орган е определил площта от 931 кв. м за свободна от застрояване. За останалата част от имота жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението на градския съд е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка СГС е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 11. ал. 1 ППЗСПЗЗ в относимата редакция Общинската служба по земеделие и гори/ преди поземлена комисия, сега ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, а съгласно относимата за случая ал. 4 на тази разпоредба застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство /отменен с АПК/. Известно е, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници, и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие"/преди-ОСЗГ/по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверение и скица, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота. С оглед установеното от писмените доказателства по делото, и неоспорените от страните и кредитирани заключения, че бившият имот на наследодателя на оспорващата, попада в границите на урбанизирана територия в кв, 20, упи хIх - отреден за "производство и складова дейност" и упи IV - отреден за помощни дейности и оранжерия" по плана на НПЗ "Искър юг", правилен е изводът, че са застроени частите от имота, съответно по букви А-Б-В-ГнД-Е-А, с площ от 680км м., тъй като попада в, бетонирана-вътрешна улица, и през нея преминава ел. кабел; както и по'букви Д-Е-Ж-З-ИнЙ-К-Л-М-Д, с площ от 2025 кв. м, която попада върху изградена масивна сграда /закрити складове/ и сервитутното отстояние около нея, като през нея преминава канал. Неоснователни са възраженията на втория касационен жалбоподател, тъй като правилно е преценено, с оглед разпоредбата на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, че строителни дейности и съоръжения като наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии, канали, мостове и др., което изброяване не е изчерпателно са пречка тези части да се определят като незастроена, а по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал4 от ППЗСПЗЗ няма условие застрояването върху имота да бъде в изпълнение и съгласно плановите и регулационни предвиждания, нито изискване за законност на извършеното строителство. По отношение на второто възражение в жалбата следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че в рамките на производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се установява законност на строежите и съоръженията и това са въпроси, които се обсъждат при възстановяване на собствеността от страна на съответната общинска служба по земеделие, която се произнася по този въпрос. Затова е неоснователен доводът за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила-той е задължен да обсъжда само относими доказателства. Неоснователен е и следващият довод -за необоснованост на решението. Съображенията, изведени от разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ са неотносими към спора, предвид основанието, на което е издадена оспорената заповед. По тези съображения ВАС намира, че правилно съдът е приел, че процесния имот е частично застроен и са реализирани мероприятия, които засягат частично имотите. Законосъобразно е решението и в частта, касаеща частта от имота по букви В-Г-Д-М-Л-К-О-П-Н-В на скицата към основното заключение на вещото лице и оцветена в кафяв цвят по скицата, приета за свободна от застрояване, попадаща в площадка с трайна настилки, върху която има бетонови прегради за инертни материали, която част, с оглед изричното уточнение на експерта не служи за преминаване и осъществяване на достъп до сградата, а съгласно допълнителното заключение на вещото лице - през тази част от имота не преминават подземни комуникации. Безспорно е установено, че върху тази част няма реализирано на място мероприятие по отреждането, както и извършено фактическо строителство, нито изграждане на съоръжения по § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Предвид горните съображения се явява неоснователен доводът на първия касатор за неправилно приложение на материалния закон . Неговото възражение, че полагането на асфалт върху тази част от имота е строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което е основание да се приеме, че имота не е свободен от застрояване, в случая не може да се приеме за основателно, тъй като не е налице функционална свързаност между асфалтовата площадка с мероприятието по отреждането в останалите части, нито го обслужват, с оглед изричните констатации на вещото лица, че спорната част не се ползва . Посоченото от този касатор решение на ВАС касае друга фактическа обстановка-изграждане на паркинг. Съдът е изградил решението върху заключението на съдебно-техническата експертиза, като страните не са реализирали процесуалната си възможност да го оспорят. Представените по делото писмени доказателства -писма на л. 53,55 и 78,удостоверения на л. 51,81,строително разрешение на л. 82, и извадка от подземен кадастър-л. 71 и др. не водят до извод, различен от изведения от СГС. С оглед събраните доказателства съдът правилно е приел, че процесната част от имота следва да бъде определена като незастроена. В случая няма реализирано мероприятие по отреждането, както и извършено фактическо строителство нито изграждане на съоръжения от характер визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В тази си част оспорения административен акт не е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и правилно е бил отменен. По изложените съображения не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на двамата касационни жалбоподатели за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение