Решение № 6107 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2010 г.

Решение № 6107 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР против Решение от № 1962/15.06.2010 г., постановено по адм. дело № 4412/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед рег. № ЗДМ-693/7.08.2007 г. за налагане на ПАМ "отвеждане до границата и забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на Каро Налбандян. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в разрез с материално-правните разпоредби и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Каро Налбандян, редовно призован, чрез процесуалният си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед рег. № ЗДМ-693/7.08.2007 г. на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на Каро Налбандян е наложена принудителна административна мярка "отвеждане до границата и забрана за влизане в страната за срок от 10 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспорената заповед при липсата на данни лицето да е напускало страната след 2003 г., след което отново да се е върнало и да е получавало под някаква форма социална помощ, при което и хипотезата на чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ не е налице по отношение на Налбандян. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че към датата на издаването й не са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ (в относимата към спора редакция - ДВ, бр. 29/2007 г.) за налагане на предвидените принудителни административни мерки. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. В конкретния случай е установено, че чужденецът е получавал разрешение за пребиваване в страната по надлежния ред, а в заповедта не е посочен срок за доброволното му напускане, при което и предпоставките на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБ" не са налице Относно чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ също е направен обоснован извод, че не е осъществена хипотезата на тази правна норма. Социалното подпомагане от страна на държавата следва да е извършено при предходно пребиваване в страната, каквото в казуса не е налице. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е направил обоснован извод за липсата на предпоставки по чл. 10, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ, който е съответен на доказателствата представени по делото. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,