Решение № 1873 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2020 г.

Решение № 1873 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и "ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "ВГ- 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Миков в писмени отговори и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Поддържа доводи, че освен липсата на компетентност на КЕВР, решението на комисията е нищожно и поради липса на мотиви. На практика КЕВР се е самосезирала и е постановила решение, което има репаративен ефект, а това е забранено, ако изрично не е предвидено в закона. Моли, ако касационната инстанция счете мотивите на АССГ за недостатъчни алтернативно да постанови решение, с което да постанови то да влиза в сила не от посочената дата 31.07.2015 г., а от 28.03.2019 г., това е датата на постановявяне на оспореното решение №СП-5. Ответникът "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес, на управление в гр. София чрез процесуален представител старши юрисконсулт Алексиева взема становище за допустимост и основателност на касационните жалби. Счита, че съдът не се е съобразил със съдебната практика, както и с Постановление № 4/1976 г. на Пленума на Върховния съд, което е запазило действието си и до сега и според което е прието, че за да бъде един срок преклузивен за издаване на административен акт, той трябва да бъде изрично подкрепен от разпоредба в закона, което в случая липсва. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски. Ответниците "ЕВН България Електроснабдяване", "Енерго-Про продажби" АД, не вземат становище по касационните жалби. Ответникът - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в писмено становище, счита, че неправилно е конституиран като заинтересована страна, вместо като ответник, поради което моли това да стане в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на решението на административния съд. Развива съоражения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ обн. в Д. в. бр. 56 от 2015 г. където законодателят е задължил КЕВР в срок да 31.07.2015 г. да приеме решение с което да установи НСП на електрическа енергия. Предлага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Върховният административен съд намира касационните жалби за допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежни страни в производството. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "ВГ-1", ЕООД, ЕИК 124710419, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Твърдишки проход "23, ет. 3 срещу решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kwh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с решение № Ц-013 от 28.06.2006 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с оспореното решение № СП-5/28.03.2019 г. С обжалваното съдебно решение административният съд е обявил за нищожно обжалваното пред него решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от административен орган, който има материална компетентност за издаването му, но същото е постановено при липса на основание за издаването му, каквото е налице единствено до 31.07.2015 г. Отделно от това е изложил и мотиви и по съществото на спора, като е приел, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви, тъй като съдържа единствено прочит и тълкуване на решенията на съдилищата, постановени в производствата по отмяна на т. 1. 7 от решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно че не е отчетено влиянието на всички оперативните разходи, довело до необосновано заложена стойност на електрическата енергия за собствени нужди на година. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно константната съдебна практика, за да бъде нищожен административният акт той следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липсата на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. (виж адм. д. № 3082/2019 г. на ВАС). В случая по отношение на приетото от КЕВР Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. не е налице нито един от изчерпателно изброените по-горе пороци. В тази връзка основателен се явява доводът за необоснованост на съдебното решение. Основния спорен въпрос, който се поставя в този спор, е преклузивен ли е срокът по § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и произнасянето на КЕВР след 31.07.2015 г. води ли до произнасяне при липса на материална компететност и липса на правно основание. Правните изводи в този смисъл на АССГ са неправилни Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Изм. -ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г., изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. Съответно с § 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е прието, че в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Едва с приемането на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е възприето ограничено изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциална цена по нов критерий - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което налага и регулацията на съществуващите отношения съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. В изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, КЕВР приема решение № СП-1/31.07.2015 г., което в относимата в случая част - т. 1. 7 е отменено с влязло в сила съдебно решение. След отмяната му е прието оспорваното решение, с идентичен предмет на регулация. При посочената относима правна регламентация несъответен на закона е изводът в обжалваното решение, че оспореното пред съда решение е нищожно, като постановено след 31.07.2015 г. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. Следва да се отбележи, че в съответствие със законовото изискване КЕВР е приела в срок решение, чиято отмяна от съда не я лишава от компетентност да установи количеството електрическа енергия, подлежаща на изкупуване по вече установени с влязло в сила нейно решение преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. От друга страна съдът не се е съобразил и с Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС, което е запазило своето действие и след влизането в сила на АПК, съгласно Тълкувателно решение № 1/17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на ОСС на ВАС. В т. 8 от Постановлението е прието, че за административния орган сроковете по чл. 8 от ЗАП (отм.) са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, тъй като неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компететност Както се посочи по-горе компетентността в случая произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичането на сроковете органът не губи правото си да се произнесе. При изтичането на преклузивния срок, последицата е различна - прекратява се неупражненото в срок правомощие и извършените след срока действия са недействителни. Тези правни последици обаче следва изрично да са разписани в закона за да се приеме срока за преклузивен, каквито в случая липсват. Несъответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че оспореният пред него административен акт не съдържа изискуемите се от закона мотиви, които представляват фактически и правни основания за приемането му, което също води до нищожността му. Изрично в него като правно основание са посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. Посочването и на чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с решение № 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм адм. дело № 8522/2015 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5284/2018 г. по описа на Върховния административен съд не основава друг извод. Налице е и изложение в оспореното пред съда решение на КЕВР относно възприетите от нея факти и обстоятелства, въз основа на които тя приема за установено определеното с оспореното решение нетно специфично производство: номинална мощност на вятърната електрическа централа, работеща 2 250 часа; продължителност от време на работа на инсталацията; коефициент на ангажираност; брутно произведена електрическа енергия за година; електрическа енергия за собствени нужди за година; нетна електрическа енергия за година, при позоваване на установяването им с предходните нейни решения и недопустимост за промяната им с оспореното. Изложеното обуславя отмяната на съдебното решение и доколкото в решението на АССГ, предмет на касационната проверка не се съдържат мотиви в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно наведените в жалбата на "ВГ-1 " ЕООД доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал, което в случая АССГ не е сторил. От фактическа страна в него е посочено единствено, че решението е немотивирано, като са преповторени възраженията от т. 3.5.2 от жалбата на "ВГ-1 стр. 14, но не е отговорено на нито едно от възраженията за незаконосъобразността му. В него не са посочени събраните по делото доказателства с тяхното съдържание относно възраженията за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Основно изложените мотиви са свързани с доводите за нищожност, но не и относно твърдяната незаконосъобразност на решението на КЕВР. Затова и следва да се приеме, че обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания, поради което то следва да бъде отменено. По отношение на доводите изложени от Фонд "Сигурност на електро енергийната система (ФСЕС) относно качеството му на страна по делото в което е конституирана, не могат да доведат до неправилност на решението, от гледна точка на това, че правните последици на съдебното решение биха били едни и същи за всички страни по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение