Решение № 4285 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2024 г.

Съдебното производство е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал.1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационни жалби от Е. Д. М. и от неговия процесуален представител адв.И. Юруков против решение N 15046 от 20.08.2024г., постановено по адм.д. N 546 по описа на Административен съд- София град за 2019г. В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства и е извел неправилни изводи за липса на материалноправните предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответниците. Съдът не е оценил, че в резултат на техните неправомерни действия , при всяко превозване от Затвора [населено място] към съответните институции М. се е чувствал унизен и поставен в дискриминационно положение спрямо останалите участници в движението по пътищата, Също така е изпитвал болка и страдания, безпокойство и страх поради транспортирането му в необезопасени транспортни средства. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът Народното събрание на Р.България чрез процесуалния си представител юрк.Серафимова в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъда оставено в сила обжалваното съдебно решение. Ответникът- Министерство на правосъдието , не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение е оставена без разглеждане исковата молба на Е. Д. М. срещу Министерство на правосъдието в частта й за периода от 27.11.2013г. до 15.04.2016г. поради това, че за същия период и между същите страни, за същото искане има постановено влязло в сила съдебно решение 8254/22.12.2016г. по адм.дело 4337/2016г. на АССГ, оставено в сила с решение 785/19.01.2018г. по адм.дело 7061/2017г. на ВАС на РБ - претенция за неимуществени вреди, претърпени вследствие превозване с бусове, които нямат предпазни колани. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. иск против иск срещу Народното събрание, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва, за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.11.2013г. до 13.12.2018г., както и предявения от М. иск срещу Министерството на правосъдието, за присъждане на обезщетение в същия размер, ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.04.2016г. до 13.12.2018г. Вредите се претендират като обезщетение за причинени негативни преживявания по време на конвоирането му с бусове. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства , разпитан е един свидетел , събрана е информация за техническото състояние и изискванията за оборудване на специализираните автомобили за конвоиране. Установено е, че автомобилите са преоборудвани, като извършеното преоборудване е съобразено с действащата нормативна уредба. Не е спорно по делото обстоятелството, че М. в посочения исков период пребивава с мярка за неотклонение Задържане под стража , както и за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора [населено място]. През този период той е конвоиран многократно до различни съдилища на територията на гр.София за участие в съдебни заседания, като самото конвоиране се извършва от служители на ГД Охрана със специализирани автомобили, предоставени на тази Дирекция след провеждане на обществени поръчки. Видно от отговора на ответника, автомобилите, с които е превозван касатора и помещенията в тях за превоз на конвоирани лица- задържани и лишени от свобода са оборудвани съгласно изискванията на Приложение 4 към Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД Охрана към Министерството на правосъдието , като са преминали годишен технически преглед за установяване на техническата им годност. Както на решаващия състав на АССГ, така и на настоящия състав е служебно известен фактът, че ищецът е водил и приключил дела срещу ГД Охрана за присъждане на обезщетение за вреди от превози с необезопасени с колани бусове. Първоинстанционният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства и при правилно установена фактическа обстановка е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Исковата претенция е по чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл.1, ал.1 от ЗОДАВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността : претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Правилно, административният съд е приел, че по отношение на първия ответник- Народното събрание на Р.България не е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ поради липсата на незаконосъобразна административна дейност във връзка с превозването на конвоираните лица със специализирани бусове. Това е така, защото не се установява административна дейност, която да е извършвана от него по повод транспортирането с бусове на задържаните и лишените от свобода. Законодателната дейност на Народното събрание, включително и тази, касаеща транспорта на задържаните и лишените от свобода, не е предмет на съдебен контрол от административните съдилища, включително и в производство по ЗОДОВ. Правилно, съдът е приел, че и по отношение на ответника Министерство на правосъдието също не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ, тъй като по делото не се установява незаконосъобразна административна дейност, свързана с превозването на ищеца по повод участието му в съдебни производства за периода 16.04.2016г.- 13.12.2018г. Министерство на правосъдието съгласно чл. 10 от ЗИНЗС осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, но не осъществява контрол върху самото конвоиране. Както се посочи по-горе, Е. Д. М. е бил конвоиран многократно за участие в съдебни заседания, от служители на ГД Охрана , със специализирани автомобили. Следователно, конвоирането на лишените от свобода, управлението и поддръжката на специализираните автомобили се осъществяват от служители на тази дирекции въз основа на конкретна заповед за всеки отделен случай . Съгласно чл.8, ал.2, т.15 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана в относимата редакция, министърът на правосъдието определя по предложение на главния директор изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили . В изпълнение на това свое правомощие, министърът е утвърдил такива правила, съобразно които ГД Охрана се снабдява със съответните специализирани автомобили, които са оборудвани за целта на конвоирането. За този тип автомобили, не се предвижда изискване за обезопасителни колани. Конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт е специфична дейност, която се извършва само от изрично предвидени органи държавни служители и се подчинява на специална уредба. Съгл.чл. 391, ал. 7 от ЗСВ, устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Съгласно чл.8, ал.2, т.11 от Правилника, министърът на правосъдието определя със заповед по предложение на главния директор на ГД "Охрана", Правилата за осъществяване на призоваването, принудителното довеждане и конвоирането на лица , а съгласно т.15 от същата разпоредба, също по предложение на главния директор определя и изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили. Нито в Закона за съдебната власт, нито в Правилника за устройството и дейността на дирекцията, приет от Министерския съвет, нито в Правилата, в частта по приложение 4 за оборудването на конвойните автомобили, се съдържа разпоредба, която предвижда на конвоираните лица да бъдат поставени предпазни колани. Липсва и препращане към общите правила на закона за оборудването на автомобилите, с които се конвоират лицата. Законосъобразността на тези правила не може да бъде обсъждана в производство по иск за вреди. Автомобилите отговарят на изискванията, установени в Правилата, но самото им оборудване и изискванията, на които следва да отговарят е въпрос, който би бил евентуално предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, която обаче се извършва от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията. Техните правомощия да извършат необходимата проверка за техническата изправност на превозното средство и на неговото комплектоване са изрично регламентирани в специална наредба. В производство по чл.204, ал.4 АПК, не могат инцидентно да пререшават въпроси, които са предмет на проверки при осъществената регистрация / пререгистрация на автомобила и издаването на свидетелството за регистрация на МПС, доколкото издаването му не е предмет на правен спор или на преценка за законосъобразност в процесното производство . За пълнота следва да се отбележи, че обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване или нараняване на други лица в обособените за конвой места. По изложените мотиви, обосновано и законосъобразно съдът е формирал правилен извод за липса на първата от законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на ответниците, което е достатъчно основание за отхвърляне на така предявените искове без да се обсъжда наличието или не на другите елементи от фактическия състав на разпоредбата. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на М-во на правосъдието, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение . Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение