Решение № 6297 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2018 г.

Решение № 6297 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. София, представлявана от председателя й доц. д-р И. И., против решение № 972 от 16.02.2018 г. на АССГ (Административен съд София - град), Трето отделение, 63 състав по адм. дело № 5525/2017 г., с което съдът: ОТМЕНЯ по жалба на "Топлофикация Враца" ЕАД решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране В ЧАСТТА МУ по т. 9, с която по отношение на "Топлофикация Враца" ЕАД, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциална цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала, " считано от 01.07.2014 г.; ВРЪЩА административната преписка на КЕВР, за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на жалбоподателя сумата от 2 280 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения и моли на основание чл. 227 от АПК обжалваното решение да бъде отменено в неговата цялост и постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на "Топлофикация Враца" ЕАД. Претендира присъждане на направените пред всички инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт В., поддържа жалбата и отново моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Представено е писмено становище. От ответника "Топлофикация Враца" ЕАД, гр. Враца е постъпил писмен отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените в касационното производство съдебни разноски. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд. Решението на съда в отменителната му част е постановено при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон и заключението на комплексната съдебно технико-икономическата експертиза. АССГ подробно е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка и е формирал законосъобразни крайни изводи. Изпълнени са указанията на ВАС, дадени в Решение № 6314/19.05.2017 г. по адм. д. № 7213/2016 г. по описа на ВАС. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изпълнено е процесуалното задължение за цялостна проверка на законосъобразността на решението на КЕВР. С обжалваното решение е отменено Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на КЕВР в частта по т. 9, в която са утвърдени, считано от 01.07.14 г., цени без ДДС на електрическа и топлинна енергия за услуги, предоставяни от "Топлофикация – Враца" ЕАД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакуваното решение е издадено в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма, от компетентен орган по смисъла на чл. 13, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36 а, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Подробно е обсъдена предвидената процедура, както и фактическите и правни основания по издаване на административния акт. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1 ЗЕ Комисията да проведе процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица. Принципите, от които следва да се ръководи КЕВР при вземането на решения, са залегнали в чл. 23, чл. 24, чл. 31 и чл. 2, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗЕ, КЕВР определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 1 ЗЕ. Преференциалната цена се определя на база индивидуалните разходи за производство. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон като е мотивирал изводите си на база заключението на комплексната съдебно технико-икономическата експертиза относно ценообразуващите елементи и икономически обоснованите и необходими разходи за дейността на енергийното предприятие. Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на Наредба № 5/23.01.14 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/, както и на Наредба № 1/18.03.13 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/ и прилагането им съдът подробно е обсъдил в решението си. Атакуваното решение на първоинстанционния съд е постановено при съобразяване с приложимия закон. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че утвърдените от КЕВР цени са приети в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на задължението за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия, но административният акт в оспорената му част не съответства на материалноправните разпоредби. Събраните по делото доказателства обосновават извод за незаконосъобразност на Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на КЕВР, предвид което решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, входирана в Административен съд София - град (АССГ) на 07.03.2018 г. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 21.02.2018 г., и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Както се спомена в началото на настоящото съдебно решение, с решение № 972 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 5525/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 226, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд София - град, Трето отделение, 63 състав, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 143, ал. 3 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, представлявано от изпълнителния директор Р. М., Решение № Ц - 11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /от 06.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране/, В ЧАСТТА МУ по т. 9, с която по отношение на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА" ЕАД, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциална цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала, " считано от 01.07.2014 г.; ВРЪЩА административната преписка на КЕВР, за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и с трети диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на жалбоподателя "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА" ЕАД, сумата от 2 280 лева, представляваща съдебно-дебоводни разноски в производството. За да постанови този езултат, първоинстанционният съд, който разглежда делото в състав от един съдия, според разпоредбата на чл. 164 от АПК е приел, че жалбата е процесуално допустима като депозирана от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. с чл. 13, ал. 9 ЗЕ, а разгледана по същество, е приел, че е основателна. Констатирал е, че Решение № Ц-11/30.06.2014 г. е издадено от материално компетентен административен орган като се е позовал на чл. 13, ал. 3 (нова, ал. 2-стара), чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36 а, ал. 2 от ЗЕ, прието е и при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразно по чл. 146, т. 1 от АПК. Констатирал е и, че оспореното решение в частта по т. 9 е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК - налице са подробни мотиви, в т. ч. и подробен доклад на работната група, мотиви приети с решение на ДКЕВР по т. 1 от протокол № 99/9.07.2014 година. Съдът не е констатирал и нарушения на административно-производствените правила при постановяване на оспорения акт - проведено е открито заседание за обсъждане на доклада на работната група, проведено е обществено обсъждане съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ, поради които обстоятелства е направен извод за липсата на съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на акта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място съдът е посочил, че дължи произнасяне и по законосъобразността на акта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като в изпълнение на указанията на касационната инстанция е счел, че следва да изследва и прецени приложимите материалноправни разпоредби и методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, определяне и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство по реда на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, както и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвращаемост на капитала", приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР (действали към момента на постановяване на процесното Решиние № Ц-11). В тази връзка съдът е посочил, че правната рамка на този метод "норма на възвращаемост на капитала" се съдържа в ЗЕ, в приложимите наредби - НРЦТЕ и НРЦЕЕ и в Указанията. Позовал се е на чл. 3, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ, на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на НРЦТЕ и § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на НРЦЕЕ относно понятието "регулаторен преглед". Посочил е, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. Констатирал е, че възраженията на дружеството-жалбоподател са срещу корекциите на Комисията в посока намаляване на заявените цени в двете основни групи разходи - на променливите разходи и на условно-постоянните разходи. В тази връзка е цитирал дефиницията за променливи разходи съгласно § 1, т. 10 от Наредба № 1/18.03.2013 г., за условно постоянните разходи съобразно § 1, т. 19 от същата наредба и съгласно § 1, т. 9 от Наредба № 5/23.01.2014 г. и е приел за основателни възраженията на жалбоподателя досежно корекциите на променливите разходи за балансиране и емисионни квоти, цената на гориво и биомаса, и намаляване на количеството технологични разходи. Посочил е, че, за да бъдат обосновани извършените корекции, Комисията следва да извърши анализ на всеки конкретен ценови елемент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла или съпоставими по отношение на конкретния жалбоподател въз основа на конкретни данни, които по своя характер следва да са недискриминационни, като се извършва преценка както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период. В тази връзка съдът е посочил, че кредитира изцяло заключението на вещото лице по ДКТИЕ по отношение на ценообразуващите елементи. По възражението на жалбоподателя относно непризнати разходи за сделки с балансираща енергия съдът е констатирал, че съгласно т. 12 от приетия в мотивите на административния акт общ подход, комисията не е признала тези разходи за никое от дружествата в сектор "Топлоенергетика". Посочил е, че в случая следва да се приложи нормативния акт с по-висока степен спрямо подзаконовата разпоредба на чл. 10, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ, а именно Закона за енергетиката и като се е позовал на приетата по делото ДКСТИЕ е направил извод, че непризнаването от КЕВР на относими разходи /в случая необходими и присъщи за осъществяваната лицензионна дейност/, включително намаляването на разходите представлява нарушение на основния принцип по чл. 31, т. 2 ЗЕ, поради което го е приел за основателно. По отношение на възражението на жалбоподателя за непризнаване на променливите разходи за закупуване на емисионни квоти, съдът се е позовал на приетата по делото ДКСТИЕ, която е кредитирал като обоснована и кореспондираща с писмените доказателства по делото и е направил извод, че в съответствие с предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, всички икономически обосновани разходи, в т. ч. и разходите за закупуване на необходими квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят. Посочил е, че към началото на регулаторния период разходите за емисии са прогнозни, но са предвидими и няма пречка да бъдат определени, като от тях се приспаднат безплатните квоти и остатъкът от предходен период (ако има такива) и затова е приел за неоснователно възражението на ответника, свързано с разходи или приходи за минали регулаторни периоди. На следващо място първоинстанционният съд е изследвал възражението на жалбоподателя относно намаленото количество топлинна енергия за технологични разходи по преноса и като се е позовал на целите на Закона за енергетиката, заложени в чл. 2 и на принципа по чл. 23, т. 4 от ЗЕ за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, е счел, че извършеното в случая завишение на прогнозното количество реализирана топлинна енерегия е незаконосъобразно, тъй като не е основано нито на закона, нито на приложимите подзаконови нормативни актове, нито на Указанията. Посочил е в тази връзка, че подходът завишеното количество топлофикационното дружество да се приеме като клиент на самото себе си няма икономическа обоснованост, както и че непризнатите технологични загуби остават за сметка на дружеството и не следва да се включват в количеството за реализация на топлинна енергия. По отношение на възражението на жалбоподателя, че с оспорения акт е намалена цената на горивото от биомаса - дървесен чипс, необходимо за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа и топлинна енергия, съдът се е позовал на приетата по делото ДКСТЕ, от която се установява, че намаляването на цената на биомаса от Комисията не е извършено съгласно метода на регулиране "норма на възвращаемост" и е в нарушение на Указанията, приети от самата Комисия. Съдът е посочил, че КЕВР не е извършила задължителния анализ относно достатъчността на цената за новия регулаторен период, а именно това е целта на извършвания регулаторен преглед по смисъла на чл. 3, ал. 3 и чл. 4 от НРЦТЕ и § 1, т. 15, б. "а" от ДР на НРЦЕЕ. В тази връзка е приел, че има нарушение не само на Указанията, но и на метода на ценово регулиране, както и на правилото на чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ, което изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. На последно място съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение на условно-постоянните разходи /УПР/ и относно коригираното количество природен газ, но крайна сметка е направил краен правен извод, че жалбата на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА" ЕАД е основателна. Така постановеното от Административен съд София-град решение е правилно и не страда от твърдяния в касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране порок по чл. 209, т. 3 от АПК в трите форми на неправилност - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първоначално Решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по това време, а понастоящем съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. в "Държавен вестник", бр. 17 от 6 март 2015 г. е преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е било обжалвано от "Топлофикация Враца" ЕАД в частта му по т. 9 пред Върховния адмиинстративен съд, по която жалба е било образувано адм. дело № 12806/2014 година. Поради настъпилата посочена по-горе законодателна промяна, делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд София- град (АССГ). По описа на АССГ е било образувано адм. дело № 4445/2015 г., по което е постановено решение № 2938 от 28.04.2016 г., с което съдът е отменил обжалваната част от решение № Ц-11/30.06.2014 година. По касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране пред Върховния административен съд е било образувано адм. дело № 7213/2016 г., по което е постановено решение № 6314 от 19.05.2017 година. С това решение тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение ОТМЕНЯ решение № 2938 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 4445/2015 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Според съдебното решение във фактическата част на решението на първоинстанционния съд не са обсъдени и съобразени редица документи - доклади и протоколи, съдът не е направил фактически установявания и по отношение на мотивите на КЕВР към решение по отношение определяне цените на "Топлофикация Враца" ЕАД. За основателни тричленният състав е приел възраженията на касатора за неправилност на решението и по-конкрено, че административният съд не е установил обективно фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и не е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", както и не е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Административният съд е изложил заключението на СТИЕ, като не е формирал собствени правни изводи, а те са формирани с отговори на задачите на вещите лица. Съдът не е извършил от фактическа страна съпоставка на заявените от "Топлофикация - Враца" ЕАД показатели по отделните ценообразуващи елементи, степента на тяхната обоснованост, проведеното обсъждане по всеки от елементите от ДКЕВР и изложените към решението мотиви на органа за определяне конкретния размер на цените и извършените корекции спрямо заявените от "Топлофикация Враца" ЕАД. Съдът не е представил приложимите материалноправни разпоредби и не е изследвал методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, определяне и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), като само формално е посочил приложимата уредба. Съдът не е съобразил Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания – НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР (действали към момента на постановяване на Решение № Ц-11, с които е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съдът е следвало да съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от ДКЕВР, като не е обсъден методът на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" по Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и не отчетен извършения регулаторен преглед от ДКЕВР за утвърждаване на цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за предходния регулаторен период. Съдът не е съобразил, че от регулаторния орган е приложен общ подход при ценообразуването като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата, които са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност, представена от съответното дружество. В случая подобно фактическо установяване и формиран правен извод от страна на съда липсва. Съдът е следвало да изследва по отношение на отделните ценообразуващи елементи доколко е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности от енергийното предприятие и по какви мотиви отделните стойности са коригирани от ДКЕВР, спазвайки общия подход и наличието на икономически обоснованост. Използваният от съда подход за представяне на задачи и техните отговори от заключението на СТИЕ не формира правни изводи и не може да обуслови незаконосъобразност на оспорения акт в оспорената част. Действително за част от ценообразуващите елементи СТИЕ е констатирала техническа или икономическа необоснованост, но съдът е следвало да я прецени в съответствие с нормативната уредба и правомощията на регулаторния орган за извършване на корекции в съответствие с Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала". Тричленният състав на вАС е констатирал нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ и чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ, както и че не е съобразена разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 12 от НРЦЕЕ. Съдът е приел само изводите на СТИЕ за определящи при преценката на материалноправната законосъобразност на Решение № Ц-11, без да изложи защо приема тези изводи за икономическа необоснованост на коригираните цени и без да е възложил задача за икономическа обоснованост на заявените цени от енергийното дружество, както и въз основа на какви доказателства и обосновки са формирани заявените по-високи цени в сравнение с предходния регулаторен период. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като е приел СТИЕ и не е указал на страните, в частност на КЕВР, че във връзка с констатациите по експертизата следва да представят доказателства, респ. назначаването на допълнителна или тройна експертиза във връзка със спорните обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. В мотивите на решението от една страна съдът приема, че решението е мотивирано и са спазени административнопроизводствените правила, а в заключение приема, че утвърдените цени не са мотивирани и не са спазени административните правила, което обуславят вътрешно противоречие в изводите на съда. По отделните ценообразуващи елементи съдът е изложил необосновани изводи, като тези относно направените от Комисията корекции на технологичните разходи по преноса и увеличаване на прогнозното количество топлинна енергия за стопански потребители. Съдът е съобразил, че тези разходи следва да се определят съгласно Указанията, Раздел "Технико-икономически показатели в пренос", като технологичните разходи се определят на база отчетен период, съобразени с производствената и инвестиционна програми, както и развитието на мрежите, но не е обсъдил справка 5 "Технико - икономически показатели в преноса" както и мотивите на КЕВР, че намаленото количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса е за сметка на увеличено прогнозното количество на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди и съответстващо на намаленото количество за технологични разходи. Съдът е следвало да съобрази т. 18 от Указания-НВ, че, , Разходите за ремонт включват сумата на текущите разходи, без разходи, които увеличават стойността на активите за различните дейности и съответно продукти и разходи. Разходите за ремонт не са елемент от останалите видове разходи", като по този начин не е направил разграничение между експлоатационни и инвестиционни разходи, последните като увеличаващи стойността на активите, като е следвало в тази насока да възложи допълнителна експертиза. Не е съобразено, че извършената корекция на технологичните разходи по пренос са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия обективно се губи, поради което превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса, като тази загуба се дължи в значителна степен в недоброто стопанисване на мрежата. Освен това в производството не са събрани доказателства дружеството да е предвидило някакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа, а са заявени завишени технологични разходи, в сравнение с предходния регулаторен период. Не е съобразено от съда, че в мотивите на решението на ДКЕВР е посочено, че "реално са отчетени 62 хил. лв. по едни данни на дружеството или 116 хил. лв. по други" и въпреки това ДКЕВР е приела по-високата стойност, въпреки, че и тя не е доказана от дружеството. Съдът, като не е отчел реално необходимите, обосновани и доказани от енергийното предприятие технологични разходи и приложимия общ подход на регулаторния орган, е постановил необосновано решение. На следващо място съдът е приел за необосновано решението по отношение на извършената корекция на разходите за гориво биомаса в резултат на намаление на цената. Съдът не е извършил анализ на отчетения предходен регулаторен период и не е съобразил мотивите на регулатора, че цената на горивото от биомаса е коригирана на 70 лв./тон в съответствие с отчетената от дружеството за 2013 г. и използвания от "Топлофикация Враца" ЕАД вид дървесен чипс. Не е съобразено от съда, че от ДКЕВР е използвала общ подход, като е извършена необходимата корекция в прогнозната цена на биомаса съгласно т. 12 от Глава трета - Раздел I от Указания - НВ - "Цени на горивата (среднопретеглени) Ц, лв./кпт, лв./t, без ДДС - посочват се среднопретеглените цени на горивата през разглеждания период". В производството пред ДКЕВР и пред съда дружеството не е доказало предложената от него по-висока прогнозна стойност на дървесината, но въпреки това съдът е приел, че е налице необоснованост на извършената корекция от регулаторния орган. Необосновано е решението на съда и по отношение непризнаването на заявените разходи за въглеродни емисии СО2, които са възпроизведени в съдебното решение по заключението на СТИЕ. Необосновано съдът е приел, че непризнаването на разходи за въглеродни емисии, които са присъщи за дейността, не е икономически обосновано, тъй като няма данни необходимите на дружеството количества въглеродни емисии за регулаторния период 01.07.2014 г. - 30.06.2015 г. да се покриват изцяло от безплатни квоти за разглеждания период. Съдът не е съобразил приложеният към административната преписка по делото годишен финансов отчет на "Топлофикация Враца" ЕАД за 2013 г., в който е посочено в нетни приходи от продажби на услуги, че са включени приходи от продажба на емисии в размер на 606 хил. лв. за предходната 2012 година. Съдът не е изследвал данните, че дружеството е обосновало разходите за емисии на въглероден диоксид на база общо количество за 2013 г., не са отчетени одобрените и получени безплатни квоти, които са продадени и с приходите са покрити разходите по отчет 2013 г. и в тази връзка съдът не обсъдил мотивите на административния орган, който е приложил т. 11 от общия подход като за всички дружества от сектор "Топлоенергетика" количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия са в съответствие с изискванията на Глава втора, Раздел I от указанията. В случая съдът не е изследвал заявените количества квоти за емисии парникови газове, което следва да предаде, като обоснове и докаже размерът на безплатните квоти за емисии парникови газове, на които има право и които на основание т. 20. 11. и т. 20. 12. от Указания – НВ, да се приспаднат от квотите, които следва да предаде. Не е обсъден и приложения от ДКЕВР общ подход към мотивите на оспореното решение, като за дружествата, които са доказали, че имат необходимост от закупуване на недостигащи емисии, такъв разход им е признат. Също така за необосновани тричленният състав на ВАС е приел и изводите на съда по отношение на коригираните количества природен газ за комбинирано производство, като не е съпоставено заключението на СТИЕ и мотивите на регулаторния орган, предвид завишената долната работна калоричност на природния газ от 8000 ккал/кг. на 8 127 ккал/кг. до нивото на отчетената за 2013 година. Съдът не е изследвал от материалноправна страна ценообразуващите елементи (необходимите годишни приходи, признатата от комисията регулаторна база на активите и определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период - чл. 7 от Наредба № 5/23.01.2014 г. и т. 24 от Указанията на комисията), като не са разграничени видове разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените (условно-постоянни разходи, разходи за амортизация и променливи разходи), според връзката им с количеството топлинна енергия), както и че в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи, които не са свързани със съответната лицензионна дейност, финансови разходи и такива, които имат случаен и/или извънреден характер, включително и изрично изброените в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 5/2014 година. При спазване на нормативно определения ред за определяне на цените от регулаторния орган, съдът не е изследвал възприетите от органа извършени осчетоводени разходи до размера на утвърдените и че е утвърдил разходи до размера на отчетените за базисната 2013 г. и до размера на утвърдените за предходния ценови период, както и че е извършен анализ на всички ценообразуващи елементи и икономическата им обоснованост и свързаност с лицензионната дейност. Съдът не е съобразил, че съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ и чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени, а не да се основава на преценката на вещите лица за техническа и икономическа обоснованост. Посочил е, че оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката, с оглед указанията по т. 15 от "Указания - НВ. Предвид на всичко изложено по-горе, тричленният състав на ВАС е счел, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, както и е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като не е изяснил спорните обстоятелства по отношение на отделни ценообразуващи елементи, а едностранно е възприел констатациите на вещите лица и като правни изводи за незаконосъобразност на решението на КЕВР в оспорената част, поради което е постановил неправилно решение, което е и отменил. Върнал е делото за ново разглеждане, като се извърши нова проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК, при спазване на чл. 171 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и извършване на нови фактически установявания в съответствие с констатираните слабости от настоящата инстанция, и каквито не са направени при първоначалното разглеждане на делото, но които са от съществено значение за произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт. Посочил е, че следва да се допусне назначаване на допълнителна СТИЕ по отношение на спорните констатации при съобразяване на заявлението на дружеството, представените с него доказателства за обосновка на предложените цени и обсъждане на мотивите и възраженията на регулаторния орган по отделните ценообразуващи елементи, както и да се направят правни изводи в съответствие с правната уредба по утвърждаване на цените към съответния регулаторен период. Безспорен факт е, че дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, както и че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни - чл. 177, ал. 2 от АПК. В конкретния случай обаче настоящият касационен състав намира, че дадените от предходния касационен състав на ВАС указания са изпълнени. Новият първоинстанционен състав е назначил допълнителни съдебно-технически и икономически експертизи, които са обсъдени и възприети, изложил е обстойни съображения относно направените фактически установявания и въз основа на тях е направил и правни изводи за незаконосъобразност не решението на ДКЕВР (сега КЕВР) в обжалваната му част. Развитите съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, която се възползва от предоставената й от АПК възможност в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ – добавено с допълнението в ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година, да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, а не да ги преповтаря отново и в настоящото съдебно решение. Не се възприемат възраженията в касационната жалба, преценяват се като неоснователни и затова обжалваното решение на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани. На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, но няма данни такива да са направени в касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,