Решение № 9384 от 8.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Б. Стойков обжалва Решение 404/11.03.2020г. по адм. дело 1428/2019 г. на Административен съд - Бургас, отхвърлящо оспорването му срещу отказ, обективиран в писмо изх. 17-193/02.05.2019 г. на началника на СГКК - Бургас, по заявеното от касатора изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като по въпроса е налице влязло в сила съдебно решение, задължително за страните по смисъла на чл. 177, ал. 1 АПК. От ответниците В. Стойкова поддържа становище за основателност на жалбата, а Й. Минев, Д. Тенева и Ф. Минева, тримата чрез адв. Мелконян, оспорват касационната жалба. Останалите страни не участват в касационното производство. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Същността на спора се свежда до отговора на въпроса дали е налице влязло в сила съдебно решение в производство по оспорване на заповед на началника на СГКК - Бургас по заявление на същото лице и с идентичен предмет. Изясняването му обуславя дължимия обхват на съдебната проверка по настоящото дело. Със Заповед 18-6450/31.08.2017 г. на началника на СГКК - Бургас е уважено искане на касатора за промяна в производство по чл. 54, ал. 1 ЗКИР на границите на ПИ 07079.607.267, 07079.607.268 и 07079.607.486, в резултат на което границите на трите имота са изменени съгласно скица проект 15-226930/17.05.2017 г. Заповедта е отменена с влязло в сила Решение 2230/20.12.2017 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 2971/2017 г., в което съдът приема, че собствениците и носителите на вещни права върху засегнатите имоти не са изразили изрично съгласие с изменението и съществува индиция за спор за материално право. Констатирани и анализирани в съдебното решение са и процесуалните нарушения, довели до неучастието на всички заинтересовани лица в производството. По материалната законосъобразност на заповедта са изложени мотиви, че административният орган е следвало да постанови отказ за извършване на кадастралната услуга, а непълнотата и грешката в КК да се отстрани след разрешаването на спора по общия исков ред чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Оспореният пред първата инстанция отказ е по заявление на същото лице с искане за изменение на кадастъра по идентичен начин, видно от представената по делото скица проект 15-951989/20.12.2018 г. Правилен е изводът в обжалваното решение, че административният орган законосъобразно е съобразил влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 2971/2017 г. на Административен съд - Бургас. С оглед на фактическото установяване за припокриване на параметрите на исканото изменение в приключилото административно производство с това в настоящото и доколкото е налице произнасяне на съда по този въпрос, задължително за страните по делото по силата на чл. 177, ал. 1 АПК, извършването на заявеното изменение би породило нищожност на административния акт - по аргумент от чл. 177, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ответниците не притежават противопоставими права на собственост като условие да се възприеме съществуването на спор за материално право. Разрешение с отговор в обратния смисъл е дадено с решението по адм. дело 2971/2017 г. на Административен съд - Бургас. Влезлият в сила съдебен акт изключва допустимостта на нова и самостоятелна проверка с тъждествен предмет. При задължителността на съдебните указания и липсата на новонастъпил, правопроменящ юридически факт (разрешен спор за материално право или съгласие между страните по местоположението на границите), който би направил допустимо издаването на нов акт с различно от предписаното от съда съдържание, единствената правомерна възможност пред органа по кадастъра е била да откаже претендираното от касатора изменение на кадастралната карта. Следователно, потвърдената с атакувания съдебен акт заповед е материално законосъобразна, а решението правилно. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение