Решение № 177 от 21.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2016 г.

Решение № 177 от 21.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 322/25.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 28.08.2015 г., постановено по гр. д. № 13126/2012 г. на СГС, трети "в" състав, в частта с която е допусната делба на имот в [населено място], район В., с идентификатор на имота № 68134.1975.1077 и площ 1194 кв. м. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивния съд когато констатира нередовност в исковата молба, преценени според указанията по приложението на закона, дадени с т. 4 на ТР № 1/ от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делото е за делба на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия № 1602/1.08.1995 г. Спорът, обусловил касационното обжалване, е за това дали имотът е възстановен само в лицето на общия наследодател на страните / респ. на неговите наследници/, или в съсобственост както в негова полза, така и в полза на сина му В. И. К.. Решението на съда е постановено като се изходи от положението, че възстановяването е само в полза на общия наследодател, на която база са определени и квотите на страните. С т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС се дадоха разяснения / актуални и при действащия ГПК според т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ какви са правомощията на въззивния съд когато констатира нередовност в исковата молба, като в този случай той трябва сам да вземе мерки и да даде указания до ищеца за отстраняване на тези нередовности. Всяко противоречие при излагане на обстоятелствата, на които се основава претенцията, както и противоречието между тези обстоятелства и петитума на исковата молба или несъответствието между тях представлява нередовност на исковата молба, а за да постанови решение по съществото на спора въззивният съд трябва точно да е изяснил какъв е неговият предмет . В настоящия случай още с подаване на исковата молба е видно, че съществува неяснота и противоречие по въпроса за произхода на съсобствеността и чии имоти се предявяват за делба- възстановени само на общия наследодател или възстановени общо на наследодателя и сина му В. К. / т. е. дали се приема като бивш собственик само общият наследодател, или се приема, че имотът към момента на образуване на ТКЗС и одържавяването му е бил съсобствен между общия наследодател и синът му В. К./. Противоречието е налице както в обстоятелствената част на исковата молба, където се твърди, че страните са наследници на общия наследодател И. П. К. и се иска делба на възстановените на този наследодател имоти, но в същото време за един от имотите се представя доказателство- р. № 16021.08.95 г. за възстановяване на имота едновременно в полза на И. П. К. и на В. И. К., така и в петитума на исковата молба относно претендирания размер на квотите, при които следва да се допусне делбата на същия имот. Противоречията не са изяснени и при по-нататъшното разглеждане са спора, но въпреки това въззивният съд е приел, че възражението на касатора, че имотът е възстановено като съсобствен между него и наследниците на И. П. е неоснователно. Съдът не е обсъдил и проверил отразеното на гърба на решението на поземлената комисия, че собствеността на възстановения имот е установена с договор за делба от 1955 г., съгласно дял I, т. 3 и дял III, т. 3 от този договор, за да установи дали тези дялове са били възложени на един или на двама отделни съделители. Без задълбочена проверка е прието, че самото отбелязване на името на жалбоподателя на титулната страница от решението на поземлената комисия не води до извод, че има възстановяване и на негов имот. С оглед на изложеното следва да се приеме, че допуснатото нарушение е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, а направените изводи са необосновани и противоречат на доказателствата по делото. На основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК решението по отношение на имот с идентификатор № 68134.1975.1077 следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при които да бъде изискано да се представи цитирания договор за делба от 1955 г. и въз основа на него и останалите доказателства по делото да се направи извод за произхода на имота, имащ значение за настоящата му делба и качеството на страните като съделители, респ. за квотите, при които следва да се допусне делбата. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение