Решение № 9618 от 27.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Стаменова от гр. Благоевград, чрез пълномощника й адв. П. Венев, поддържана в с. з. от пълномощника адв. М. Ангелов, против решение 213 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело 798/2020 г. на Административен съд (АС) Благоевград, в частта, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД-01-05-167 от 06.08.2020 г., издадена от кмета на община Бобошево, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Решението в останалата му част, с която същата заповед е отменена, в частта й, с която на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл е определено обезщетение в размер на шест месечни основни заплати и делото е върнато в тази част за ново произнасяне на административния орган не е оспорено и е извън предмета на настоящото касационно производство. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната му част, поради необоснованост на изводите на съди и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Като основание за отмяна се сочи и явна несправедливост на решението, което не съставлява отменително основание по смисъла на АПК. Оспорва се изводът на съда, че от представените по делото доказателства е установено, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение касационната жалбоподателка е придобила 36 години и 9 месеца осигурителен стаж, навършила е 61 години и 6 месеца, съответно е налице материалноправната предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Сочи се, че административният орган е нарушил изискванията на чл. 35 от АПК и е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изяснил фактите. Доказателствените му искания в рамките на съдебното производство целят да санират допуснатия порок, който обосновава отмяната на обжалвания административен акт. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдената с него заповед на кмета на община Бобошево. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Бобошево, чрез пълномощника си адв. И. Еленков, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който в оспорената част е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. , Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови отхвърляне на жалбата на настоящата касационна жалбоподателка против заповед РД-01-05-167 от 06.08.2020 г., издадена от кмета на община Бобошево, в частта й, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, съдът е приел за установено от представените по делото доказателства, че жалбоподателката е заемала длъжността секретар на община с ранг ІІІ-ти старши в общинската администрация на Бобошево, считано от 07.08.2020 г., като към датата на издаване на оспорената заповед е навършила 61 години и 6 месеца и 2 дни, както и е придобила 36 години, 9 месеца и 5 дни осигурителен стаж. В този смисъл са данните в представените удостоверения образец УП-3 и УП-13, разплащателна ведомост, както и Разпореждане 5902050234 от 02.12.2020 г., с което й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.08.2020 г, цитирано в писмо изх. 3873/31.12.2020 г. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кюстендил. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДСл и чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, съгласно който общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на кмета на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от с.з. назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация. Съдът е приел, че при издаването на акта са спазени административнопроизводствени правила органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая възрастта и осигурителния стаж на служителката и заповедта, в частта й, с която е прекратено служебното правоотношение е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на общата разпоредба на чл. 68 от КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. В случая са налице материалните предпоставки на нормата, тъй като жалбоподателката е навършила изискуемата съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1, т.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 1 януари 2020 г. при възраст 61 години и 6 месеца и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца за жените, като жалбоподателката към датата на прекратяване на служебното правоотношение е придобила 36 години и 9 месеца осигурителен стаж и е навършила 61 години и 6 месеца. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както правилно е приел и решаващият съд. Нормата предвижда наличие на определен осигурителен стаж и възраст, като за конкретния случай, правилно съдът е съобразил изискванията към момента на издаване на заповедта - 06.08.2020 г., към който момент съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 5 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива при възраст 61 години и 6 месеца и осигурителен стаж 35 години и 10 месеца за жените. Жалбоподателката отговаря на тези изисквания и не само е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и е реализирала това си право, като такава пенсия и е определена и отпусната, считано от 05.08.2020 г., а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е считано от 07.08.2020 г. Цитираните факти са несъмнено установени, в това число и от разпореждането на ТП на НОИ - Кюстендил, установяващо отпускането на цитирания вид пенсия, т. е. налице са елементите от фактическия състав, изпълващи хипотезата на чл. 68 от КСО, съответно и на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон. Не е налице и соченото в касационната жалба нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е установил неспазването на административнопроцесуалните правила при издаването на заповедта - неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК за пълно и точно установяване на фактите от значение за случая. Административният орган е установил правно релевантните факти, но дори и да беше допуснато соченото нарушение, в случая същото не би било съществено, тъй като ако не бе допуснато не би довело до издаването на друг по съдържание административен акт. Освен това, в рамките на съдебното дирене жалбоподателката е имала възможност да установи всички относими факти и обстоятелства, поради което не се е стигнало до нарушаване на правото й на защита. Не е опровергано приетото от административния орган и съда, че същата отговаря на изискванията и е придобила право на пенсия за изслужено време и възраст, съответно че е налице и основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, заявена от ответника по касация. Същата е доказана в размер на 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително внесена сума, видно от договор за правна защита и съдействие от 22.04.2021 г. Претенцията за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователна, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,