Решение № 15912 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2010 г.

Решение № 15912 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Веселин Ангелов от САК като пълномощник на Боян Димтров Станков и Екатерина Димитрова Станкова против решение от 14.12.2009 г. на Софийския градски съд, Административно отделение по адм. дело № 03016/2006 г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № РД - 09 - 382/09.05.2006 г. на Кмета на Столична община, район "Люлин" с която е одобрено решение № 77 по протокол № 3/14.04.2005 г. и е определен като изцяло застроен имот с пл. № 510236 по регулационни план на м. "Люлин - 4" като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му. Съображенията се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно фактите отчуждаван ли е имота и основанието за отреждането му за комплексно жилищно строителство и озеленяване, търговия и обществено хранене. Също така е останал неизяснен и въпросът за законността на мероприятието по регулационното отреждане и дали с него се засяга имота. Ответникът, Кметът на Столична община, район "Люлин" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството относно определяне на застроената част по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, процесната заповед се преценява само с оглед на тези обстоятелства. Възраженията в жалбата, касаещи отчуждаването и отреждането за комплексно жилищно строителство са неотносими към законността на обжалваната заповед. Решението на съда е правилно и законосъобразно, в съответствие със заключението на техническата експертиза и са неоснователни доводите за статута на изградените сгради и тяхната законност, тъй като съдът в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се произнася по възстановяване на собствеността. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С нея се одобрява решение № 77 по протокол № 3 от 14.04.2005 г. на комисия за определяне на застроената част от имот пл. № 5100236, к. л. 238, съгласно кадастрален план на местност "Люлин - 4" като цялата площ по графични данни от 1558 кв. м. е определена за застроена. От съдържанието на жалбата се извеждат доводи за незаконосъобразност на акта с който считат че се възстановява правото им на собственост. Съдът е разгледал по същество жалбата с предмет относим към производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че настоящия градоустройствен статут на бившия имот според действащия план на местност "Люлин 4" е имот попадащ частично в кв. 4, УПИ I, отреден за комплексно жилищно строителство и УПИ IV отреден за озеленяване, търговия и обществено хранене. Установено е също така, че мероприятието в което попада имота е приложено с изграждане на жилищния комплекс и комуникации, узаконен е магазин за хранителни стоки и е утвърдена паспортизацията на зелените площи за жил. комплекс "Люлин" гр. София. При така установените факти и при неоспорени заключения съдът е извел фактически и правен извод за цялостно застрояване в имота, вследствие на което жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, част от производството по чл. 11, ал. 1 в което Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застроената част се определя служебно от техническата служба и включва освен застроената площ на сградата като част от строителните дейности по § 1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността, и прилежащ терен. Наред с това, с разпоредбата чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ се посочва, че собствениците или техните наследници притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС, намиращи се в границите на урбанизирани територии или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия които не позволяват възстановяване на собствеността имат право на обезщетение. Или, в административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне застроената площ са без значение правата на трети лица, законността на строителството и дали имотите се намират в хипотезите на чл. 11, ал. 2, т. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ в които се възстановява правото на собственост. В настоящият случай е безспорно установено, че бившият имот е засегнат от проведено мероприятие по регулационното отреждане изцяло, поради което правилно е определен за застроен. Възраженията в жалбата за непълнота на доказателствата, като последица от съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. По делото с неоспорено заключението на съдебно техническата експертиза са установени фактите от значение за правилното решаване на делото, което е направило излишно допълнително събиране на други доказателства за същите обстоятелства. Ето защо съдът не е допуснал нарушение на процеса и процесуалните гаранции за упражняване правата на страните са били осигурени в пълен обем. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение