Решение № 14648 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2012 г.

Решение № 14648 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пенка Василева Василева, Румяна Василева Павлова, Ради Димитров Власев, Светослав Стоилов Власев и Даниела Стоилова Власева, подадена чрез упълномощен адв. Патаринска против решение № 1 от 05.01.2012 г., постановено от Варненския окръжен съд, гражданско отделение, осми състав по адм. дело № 781/2004 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице спор за материално право. В жалбата се твърди, че съдът не е обсъждал въпроса има ли законно построена сграда в имота до 01.03.1991 г. и се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, защото жалбоподателите не са записани в съответствие с притежаваните права. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и процесната заповед, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността "Ментеше" в частта за имот № 448, като неправилна и незаконосъобразна. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна оспорва жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт Бонева, която в писмен отговор и с писмена молба развива доводи за законосъобразност на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Вяра Цанева Стефанова, Викотор Стефанов Стефанов и Ефросиния Стефанова Стефанова оспорват жалбата с писмен отговор от упълномощен адв. Стефанова, с който се пледира оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в случая претенцията на жалбоподателката за собственост е по същество спор за материално право, който не може да се разреши в административното производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а следва да се реши в друго исково производство, след приключването на което би могло да се иска изменение на влезлия в сила ПНИ при наличие на предпоставките посочени в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1 от 05.01.2012 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Пенка Василева Василева от гр. Варна против заповед № РД 1- 7706-432 от 15.12.2003 г., издадена от областния управител на гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Ментеше", землище Владиславово, област Варна относно имот пл. № 448, представляващ част от имот № 79. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че спорният новообразуван имот, за който претендира права жалбоподателката е № 448 и той е записан в регистъра към ПНИ на Стефан Минчев Стефанов. Съдът се е позовал на приетата съдебно-техническа експертиза, както и на приети и неоспорени писмени доказателства по делото, от които е извел извод, че в случая по претенцията на жалбоподателката за собственост е налице спор за материално право, който не се разрешава в настоящото административно производство, а следва да се реши в процес по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. При извършената служебна проверка, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Според настоящия съдебен състав съдебното решение е правилно и при неговото постановяване не са осъществени нарушения, които съставляват касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Варненският окръжен съд правилно е установил, че с решение на ПК - гр. Варна № 79 от 21.03.1993 г. и решение № 818 от 14.09.2001 г. на наследници на Димитър Стоянов Синев е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижими имоти - нива с площ от 3,400 дка и лозе с площ от 2 дка, находящи се в кв. Владиславово, м. "Под ментешето". Жалбоподателката в първоинстанционното производство се е легитимирала като наследница на Димитър Стоянов Синев, съгласно представените по делото удостоверение № н IV - 371/2003 г., удостоверение № IV- 372/2003 г. и удостоверение № 17617/2003 г. Оплакването, развито в касационната жалба, за несъобразяване с представените от жалбоподателите доказателства не може да бъде споделено, защото с посочените решения от 1993 г. и 2001 г. на Поземлената комисия, гр. Варна също доказват наличието на спор за материално право, което не е предмет на настоящото производство. С удостоверение № 1249/1978 г. за предоставяне на право на ползване на земя, на основание постановление № 76 на МС, по решение на ОНС-Варна от 19.07.1978 г., на Стефан Минчев Стефанов е предоставено място - хавра от 600 кв. м., находящо се в землището на кв. Владиславово. На заседание на ИК не ГНС-Варна, проведено на 19.07.1978 г., на основание протокол № 13, по решение № 12 са утвърдени списъци на граждани за предоставяне на земи по ПМС № 76. Под № 576 е записан Стефан Минчев Стефанов за площ от 0,6 дка във Владиславово. Процесният имот е отразен в КП-1997 г. с пл. № 448 с площ от 557 кв. м и в разписния лист е записан на Стефан Минчев Стефанов, при граници и съседи: от запад - имот № 447, записан на Кольо Цонев Тодоров; от север - път; от изток - имот № 449, записан на Атанас Михалев Петков; от юг - имот № 462, без запис. Процесният имот е отразен в ПНИ с имотен № 448 с площ 557 кв. м. Представено е заверено копие от оценителен протокол на община Варна, кметство "Владиславово" от 25.04.1994 г., от който е видно, че е изготвена оценка на предоставения за ползване на Стефан Минчев Стефанов недвижим имот, ведно с находящата се в него сграда със застроена площ от 13,5 кв. м. Оценката е изчислена от комисия, определена със заповед на кметския наместник на община Варна в кметство "Виница". Безспорно е, че определената цена е заплатена с вносни бележки 30.05.1994 г. от Стефан Минчев Стефанов, с което е приключила процедурата по преобразуване на предоставеното му право на ползване в право на собственост. С нотариален акт № 116, т. V, н. д. № 1875/1998 г. Стефан Минчев Стефанов е признат за собственик, по реда на § 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ на недвижим имот пл. № 448 по КП на м. "Ментеше" в землището на кв. Владиславово, община Варна, зона за земеделско ползване с площ от 547 кв. м, при съседи: имот № 447, № 463, № 449 и път. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил в решението си, че според приложимата редакция на § 4к, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4, се изработват кадастрален план и ПНИ. Кадастралният план по ал. 1 съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. При това положение Варненският окръжен съд е извел вярно и обосновано заключение, че Стефан Минчев Стефанов се легитимира като собственик с трансформирано право на ползване в право на собственост, поради което имот № 448 правилно е записан в регистъра към оспорения план на новообразуваните имоти на името на Стефан Минчев Стефанов. Относно оплакването на касационните жалбоподатели срещу извода на Варненския окръжен съд за наличие на спор за материално право, решаващият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел в съответствие със събраните по делото доказателства, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед за одобряване на ПНИ, защото този план е изработен съобразно наличните данни за индивидуализация на възстановените имоти. В атакуваното съдебно решение са изложени правилни мотиви, че при наличие на спор за материално право между възстановени собственици на земеделски земи, този спор не се решава от административния орган или от административния съд, а по реда на общия исков процес. В касационното производство е представено като доказателство решение № 105 от 04.05.2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 82/2012 г., от което е видно, че имущественият спор между бившите ползватели с преобразувано право в собственост и бившите собственици е приключил окончателно и то не в полза на касационните жалбоподатели. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,