Решение № 147 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2014 г.

Решение № 147 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по касационната жалба на "Руел 2000" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост", бл. 238, вх. 4, ап. 67 /съдебен адрес: гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 247, търговски склад 1004/, подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Михайлов, против решение № 273 от 13.01.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 14535/2012 г. по описа на съда, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против мълчаливия отказ на началника на Териториално митническо управление /ТМУ/ Аерогара София /сега Митница Аерогара София/ да се произнесе по исканията му за възстановяване на недължимо събрани суми с входящи номера от 2600 - 1061 до 2600 - 1070 вкл., всичките, подадени на 04.03.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касатора, към датата на подаването на жалбата за него е бил налице правен интерес от претендиране на сумите, подлежащи на възстановяване. Жалбата е отхвърлена, тъй като с платежни нареждания от 22.06.2010 г., 16.12.2010 г. и 03.09.2013 г., т. е. след образуване на производството по оспорване на мълчаливия отказ, сумите са платени. Допуснатото съществено процесуално нарушение се изразява в това, че съдът е трябвало да прекрати производството поради оттегляне на оспорения административен акт и на основание чл. 143, ал. 2 АПК да присъди разноски в полза на жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на всички, направени за съдебните производства разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Аерогара София оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Алексиев и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил мълчалив отказ на началника на ТМУ Аерогара София /сега Митница Аерогара София/ да се произнесе по 12 искания на "Руел 2000" ООД за възстановяване на недължимо събрани суми с входящи номера от 2600 - 1061 до 2600 - 1072 вкл., всичките, подадени на 04.03.2010 г. По отношение на 10 от исканията с входящи номера от 2600 - 1061 до 2600 - 1070 вкл., в съответствие с установеното от вещото лице по назначената ССЕ /първоначално заключение/ съдът е приел, че с две платежни нареждания от 22.06.2010 г. и от 16.12.2010 г. са възстановени претендираните суми за учредени депозити. Съгласно второто допълнително заключение на вещото лице по ССЕ с платежно нареждане от 03.09.2013 г. са изплатени сумите по 9 броя изпълнителни листове за съдебни разноски и адвокатски възнаграждения, също заявени в исканията. Вземайки предвид извършените плащания след датата на подаване на жалбата на 26.04.2010 г. и образуване на съдебното производство на 27.05.2010 г., АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството в посочените части. Така постановеното решение е правилно. Както се твърди и в касационната жалба, към момента на подаването на жалбата от "Руел 2000" ООД, с която се оспорва мълчаливият отказ на началника на ТМУ Аерогара София по подадените искания за възстановяване на недължими суми за митни сборове и разноски във връзка с отменени от съда решения на административния орган, за дружеството е налице правен интерес от оспорването. Извършеното плащане на сумите в хода на съдебното производство не е основание за прекратяването му на основание чл. 159, т. 4 АПК поради това, че оспорващият няма правен интерес от оспорването. Тези плащания са факти, настъпили след издаването на акта, които са от значение за решаването на правния спор по същество по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, които съдът е бил длъжен да съобрази. Поради това законосъобразно жалбата е отхвърлена. Аналогична е разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, установени към момента на приключване на устните състезания, които са от значение за спорното право, т. е. въз основа на тях изгражда своята преценка за основателността или неоснователността на заявената претенция. Възстановяването на претендираните суми от ответника в хода на съдебното производство не е равнозначно на оттегляне на оспорения акт. Оттеглянето на акта от административния орган може да бъде направено при всяко положение на делото при спазване на реда и условията, регламентирани в чл. 156, ал. 1 и 2 АПК. Според чл. 156, ал. 1 АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Съгласно ал. 2, когато това се прави след първото по делото заседание, е необходимо съгласието на оспорващия. Макар и приравнен по правни последици на изричното волеизявление и макар да е възможен предмет на съдебен контрол, мълчаливият отказ по своята същност е липса на волеизявление и поради това не може да бъде оттеглен. Не може да се оттегли нещо, което обективно не съществува. Именно поради това законодателят е предвидил възможността административният орган да издаде акта, чието издаване мълчаливо е отказал, и по този начин да бъдат постигнати правните последици на оттеглянето. Доколкото в случая административният орган не е издал акта, чието издаване мълчаливо е отказал, не е налице основанието за прекратяване на съдебното производство по чл. 159, т. 3 АПК - оттеглен административен акт, който е предмет на оспорване. С оглед на изложеното, тезата на касатора за това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е прекратил производството на основание чл. 159, т. 3 АПК, е несъстоятелна. Решението на АССГ в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение