Решение № 12001 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2014 г.

Решение № 12001 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община - Бяла, представлявана от кмета на общината, против Решение № 652/20.03.2014 г. по адм. дело № 3950/2013 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК-гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Автоинвест - 94" ООД, гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От дружеството, чрез процесуалния му предтавител - адв. Добрева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на община-Бяла, срещу Заповед № КД-14-03-1408/3.06.2013 г. на началника на СГКК-Варна, издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, в частта й, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Бяла, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР - 13 бр. сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 07598.305.1055 и записването им като собственост на "Автоинвест-94" ООД. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че община-Бяла не се явява заинтересовано лице в производството, по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР, тъй като не е собственик на сградите, поради което не е следвало да бъде призовавана и да подписва съставения акт за непълноти и грешки /АНГ/, като неподписването му от нея не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обратно на това е извел и друг извод, че като собственик на имота, върху който се намират процесните сгради, общината има правен интерес от оспорване на заповедта, спрямо която, при извършената проверка, е установил, че се явява законосъобразен административен акт. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Проверката за допустимост на подадената жалба, като преюдициална спрямо разглеждането й по същество, е извършена в нарушение на чл. 159 от АПК и при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК. По делото липсват факти и обстоятелства относими към преценката за допустимост на обжалването от страна на община-Бяла, доколкото същата има правен интерес и активна процесуална легитимация от оспорване на заповедта. Съдът не е съобразил, че право да обжалват изменението на кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т. е тези, записани по него като собственици и носители на вещни права върху имотите, засегнати от изменението - чл. 147, ал. 1 АПК, вр. с чл. 54, ал. 1 и 2 ЗКИР и § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР / в ред. преди измененията с Д. в. бр. 49/13.06.2014 г./. Поради това при определянето им /както и при определяне на правото им на участие в производството при подписване на АНГ/, следва да се изхожда единствено от тези записвания, не и от други доказателства за вещни права. В случая по делото няма никакви доказателства, поради процесуално бездействие на съда, от които да е видно какви са записванията в КР към одобрената през 2006 г. КККР на гр. Бяла, относно поземлен имот 07598.305.1055 и сградите върху него, както и дали този поземлен имот се засяга от извършеното изменение на КК и как. Тези данни са задължителни за преценката за допустимост на подадената жалба, доколкото общината е била, или не е била, вписана в КР от 2006 г. като собственик на този имот. По делото има представена Скица на ПИ № 1055, но с измененията, нанесени с оспорената заповед, но не и скица на имота по одобрената през 2006 г на гр. Бяла, от която да е видно площа му и записания собственик. Следвало е да се задължи ответника-началника на СГКК-Варна да представи такива доказателства, а относно засягането на имота от извършеното допълване на КК с процесните 13 сгради, да се назначи СТЕ, която да даде заключение има ли такова засягане на имот № 1055 и по какъв начин. При липсата на такива данни, изводите на съда за допустимост на обжалването се явяват неправилни. Решението е неправилно и поради нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, с оглед наличието на противоречиви мотиви по въпроса за допустимостта. От една страна е прието, че община-Бяла не е заинтересована страна, а от друга, че е, тъй като има правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. В нарушение на процесуалния закон, съдът не е установил правилно и предмета на обжалване. Видно от подадената жалба, уточнението по нея- на стр. 177 и протокола от с. з. на 7.01.2014 г. /стр. 209/, община-Бяла е поддържала, че обжалва заповедта не само в частта на допуснатото изменение /относно сградите/, но и в частта, с която е извършено изменение на КР за имот № 1055, записан на община-Бяла, на основание АОС № 96/2012 г. По това искане липсва произнасяне, в нарушение на чл. 127, ал. 1 АПК. Като неправилно на посочените основания обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, който след като отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, се произнесе по жалбата на община-Бяла от начало. При това положение и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за разноски на ответното дружество, дължи произнасяне първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение