Решение № 52 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 705/2009 г.

Решение № 52 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 705/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. П. Б. против присъда № 24 от 7.10.2009 г. по внохд № 189/2009 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. В касационната жалба за проверка на въззивната присъда е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При установените фактически положения съдът е направил неправилни правни изводи относно съставомерността на деянието и вместо да оправдае подсъдимия го е признал за виновен и осъдил, въпреки липсата на субективния признак от състава на престъплението - при ползването на инкриминирания документ Б. да е съзнавал, че той е неистински. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и оправдаване на подсъдимия за престъплението, по което е признат за виновен и осъден. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваната присъда № 24 от 7.10.2009 г. е отменена изцяло присъда № 44/16.03.2009 г. по нохд № 15824/2008 г. на РС - Дупница и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият К. П. Б. е признат за виновен в това, че на 22.09.2008 г. около 8,40 часа на път ПП-1, Е-79, при бензиностанция OMV в гр. Д., обл. Кюстендил, при извършена проверка от служители на ПП-КАТ при РУ на МВР - гр. Дупница, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС на Руската федерация - Водительское удостоверение със сериен № 5* изд. на 15.05.2005 г. от МВД - Руска федерация, категория *ABC*** на името на К. П. Б. от гр. В., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. В нея се съдържат доводи, които като възражения срещу протеста на прокурор при РП - Дупница са правени и пред въззивната инстанция и на които при постановяване на новата присъда по реда на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК е отговорено с подробни съображения, защо са неоснователни и не се възприемат от съда. От фактическа с. по делото е установено следното: Подсъдимият Б. е правоспособен водач от м. ноември 2001 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 2* издадено от МВР - Варна на 27.11.2001 г., за категория "В" и категория "М". Свидетелството е с валидност до 27.11.2011 г. На 3.04.2006 г. свидетелството за управление било отнето за срок от 24 месеца по чл. 174 ЗДвП на основание НП № 1233/15.04.2006 г. - за 12 месеца и на основание НП № 4781/23.12.2006 г. - за 12 месеца. Наказанието е изтърпяно на 4.04.2008 г. От фактическа с. по делото е установено, че на 22.09.2008 г. подсъдимият управлявал лек автомобил и бил спрян за проверка от служители на ПП - КАТ при РУ на МВР, гр. Д. Пред тях той представил документ, че е правоспособен водач - свидетелство за управление на МПС на Руската федерация - Водительское удостоверение със сериен № 5* изд. на 15.05.2005 г. от МВД - Руска федерация, категория *ABC*** на името на К. П. Б. от гр. В. Представеният документ породил съмнение у проверяващите, които направили насрещна проверка и установили, че свидетелството за управление е неистинско. В хода на образуваното срещу подсъдимия дознание е била назначена съдебно-техническа експертиза, която установила, че по форма, начин на отпечатване на постоянните текстове и фоновите мрежи, вида на материала, от който е изготвено и липсата на УВ защита, свидетелството не съответства на оригиналните образци за сравнение, издавани от МВД - Руска федерация, т. е. документът е неистински. Въз основата на установените от първоинстанционния съд фактически положения въззивният съд е направил други правни изводи относно приложението на закона. Въззивният съд е констатирал, че на 18.04.2008 г. и на 18.07.2008 г. подсъдимият отново е бил санкциониран по административен ред от органите на КАТ за нарушения по чл. 177, ал. 1 и чл. 183 от ЗДвП, за това, че управлявал МПС, след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето по съдебен ред, а по второто - за това, че не носи определените документи - свидетелство за управление и контролен талон, т. е. и след датата 4.04.2008 г., когато е изтекъл срокът за отнемане на свидетелството му за управление по административен ред, по неизвестни причини, той е продължил да управлява МПС, без да носи и представя удостоверението си за правоуправление издадено от МВР - Република България. Възражението на подсъдимия за отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянието е отхвърлено от втората съдебна инстанция, като опровергано от останалата доказателствена съвкупност. Отговорът на въззивния състав по това възражение е законосъобразен и обоснован с надлежна доказателствена основа. Неубедителни са възраженията на подсъдимия, че "не е знаел, че документът е неистински" и затова деянието му е несъставомерно от субективна страна. Самият Б. е заявил пред първоинстанционния съд, че с инкриминираното свидетелство се снабдил през 2005 г. в пристанище Уст-Луга, като дал на пристанищен работник сто долара, за да презавери българската си шофьорска книжка и да я ползва при престоя си в пристанището. Това негово твърдение се оборва от самия документ, който удостоверява придобита в Руската федерация правоспособност, а не презаверка на издаденото му в Р. България свидетелство за управление на МПС. Неистината е по отношение авторството на документа, защото представеното от касатора свидетелство за управление на МПС не е издадено от учреждението посочено като негов автор. Подсъдимият е съзнавал, този факт, но въпреки това е ползвал неистинския документ. Формата на вината се извежда от фактите, такива, каквито са те по делото, а не от обясненията на дееца. Поредността и целенасочеността в действията на подсъдимия налага единствено правилния и законосъобразен извод, че е извършил деянието при пряк умисъл. Преследвайки свои цели, да формира неверни представи у трети лица, относно придобитата в Руската федерация правоспособност да управлява МПС, той е използвал инкриминирания неистински документ. При установените от въззивната инстанция фактически положения са законосъобразни и правните изводи, че от обективна и субективна с. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2 от НК. Ето защо, въззивният съд правилно е приложил закона, като се е съобразил и с ППлВС на РБ № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.