Решение № 1721 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от заместник министър на туризма, осъществяващ функциите на министър, по делегираща заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. срещу решение 6202 от 11.06.2024 (погрешно сочена дата 17.06.2024 г.), постановено по административно дело 525/2024 г. С това решение, първостепенният съд е отменил заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на заместник-министъра на туризма и осъдил заместник министърът на туризма да заплати на Алианс Тур ООД изцяло претендираните разноски, така както са поискани по списъка по чл. 70 ГПК вр. чл. 144 АПК, а именно: 50 лева държавна такса и 1400 лв. адвокатско възнаграждение. Искането е за отмяна на съдебното решение, по изложени оплаквания за незаконосъобразност и да се постанови ново, с което по същество се отхвърли оспорването на Алианс Тур ООД срещу заповед Т-РД-27-12/20.02.2024 г., с която е отхвърлено заявление вх. BG-176789478-2021-06 подадено в СУНИ и се отказва предоставяне на безвъзмездни средства по Схема BG-176789478-2021-06, Предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки. Има искане за присъждане на разноски пред първата и касационната инстанция и е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответната страна. Ответник по касационната жалба Алианс Тур ООД, чрез процесуален представител прави възражение, че касационната жалба е недопустима, като просрочена. На следващо място ако съдът приеме че касационната жалба е допустима да я остави без уважение. В приложения отговор към касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност и нищожност на заповед Т-РД-27-12/20.02.2024 г., издадена от зам. министър на туризма. Не е изразено отношение по законосъобразността и правилността на обжалваното съдебно решение. Има претенция за присъждане на разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че по отношение на обжалваното съдебно решение на Административен съд Варна са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд не е извършил дължима проверка по реда на чл. 168 от АПК; не са обсъдени доказателства, ангажирани и приложени от страните и не са изложени мотиви към протоколно обявеното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното. По възражението на ответник по касационната жалба за недопустимостта й поради просрочие, съдът не намира това оплакване за основателно. Вярно е, че решението е постановено присъствено при участие на представители на страните по спора на 11.06.2024 г. Спазвайки правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, приложим по реда на чл. 144 от АПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден - 25.06.2024 г. Касационната жалба е подадена по електронна поща, с отбелязана дата и щемпел за входяща кореспонденция на Административен съд Варна от 25.06.2024 г., за което е положен подпис на съдебен служител. Касационната жалба постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна. При служебната проверка на оспорения съдебен акт, проведена при условията на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо. По отношение на оспорвания съдебен акт на Варненския административен съд са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но съдът в този състав намира, че процесуалните действия на първоинстанционния съдебен състав обуславят нищожността на постановеното от него протоколно решение. С определение 2545 от 13.03.2024 г., е разделено производството по сезиращата жалба на Алианс тур ООД против заповед Т-РД-27-12/20.02.2024 г., издадена от заместник министър на туризма, оправомощена със заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на министър на туризма, с изчерпателно определени правомощия. В това определение съдията от Административен съд Варна е определил като предмет на спора, по който следва да се произнесе в производството по адм. дело 525/2024 г. жалба на Алианс тур ООД против заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на заместник министъра на туризма. С молба от 02.04.2024 г. от ответник по касационната жалба, без да е администрирана от съдията докладчик, представителят на Алианс тур ООД уточнява на разбираем език, че жалбата на представляваното от него търговско дружество е срещу заповед Т-РД-27-12/20.02.2024 г., издадена от заместник министър на туризма, а въведената като предмет на оспорване по адм. дело 525/2024 г. заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на министър на туризма е акт по оправомощаване/делегиране на правомощия на заместник министър. На 03.04.2024 г. с определение 3445 съдията от Административен съд Варна е приел жалбата за редовна и допустима, насрочил делото в открито съдебно заседание на 11.06.2024 г., без да конституира страните, тъй като не било необходимо и изразил надежда страните да проявят процесуална активност и да са наясно с правилата за разпределение на доказателствената тежест, които се изучават при усвояване на специалността право. На 11.06.2024 г. в проведено открито съдебно заседание, с участие на представители на страните, съдът е направил доклад по делото, като пред двамата представителя е съобщил предмета на оспорване заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на заместник министъра на туризма. Никой от представителите на страните не е взел отношение, независимо че в предходни свои действия всеки от тях е сочил като предмет на спора заповед Т-РД-27-12/20.02.2024 г., издадена от заместник министър на туризма. В проведеното шестминутно съдебно заседание, съдът е изслушал бланкетните становища на страните, приел доказателствата по делото, дал ход по същество и постановил съдебно решение, с което е отменил заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. на заместник министъра на туризма. Това съдебно решение е нищожно и следва да бъде обезсилено. Както се посочи предмет на оспорване е административен акт, с който са засегнати права и интереси на търговското дружество. Съдебното производство пред първостепенния съд е образувано по оспорване на този административен, по смисъла на чл. 21, ал. 1 т АПК, акт. Във връзка с неправилно определения предмет на оспорване, жалбоподателят в първоинстанционното производство е направил дължими уточнения, които са останали без последствия. С нищожното решение на административния съд е отменен акт на заместник министър на туризма, който не е предмет на оспорване. По-точно, заповед Т-РД-16-366/14.11.2023 г. (л. 55 от делото) е издадена от министър на туризма и е вътрешноведомствен акт, на който търговското дружество жалбоподател не е адресат. Следва извод, че първостепенният съд е постанови съдебен акт по отношение несъществуващ по делото административен акт, който не е предмет на оспорване. По отношение оспорваната заповед, пряко засягаща права и интереси на Алианс тур ООД, и посочена като предмет на спора произнасяне от съда няма. На следващо място, без значение в случая, с оглед правния резултат от касационната проверка, решението страда от съществен порок, поради неизпълнение на законово и служебно задължение на административния съдия да изложи мотиви към постановеното решение, за да се цени как е определен предмета на спора, съответно какви са фактическите обстоятелства за да отмени неизвестен за страните административен акт. Липсата на мотиви в съдебното решение съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото, за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. Предвид изцяло опорочената процедура по адм.дело 525/2024 г. и нищожния съдебен акт, с който тя приключва, протоколно решение 6202 от 11.06.2024 г. се обезсилва. Делото се връща на административния съд за извършване на процесуални действия по жалба вх. 3443/08.03.2023 г. по описа на Административен съд Варна по общия ред, като производството започне от определяне предмета на спора при дължими от решаващия съдебен състав процесуални действия и съответстващите им съдебни актове. Произнасянето по разноските, направени в това производство следва да се извърши от първоинстанционният съд в условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение