Решение № 1882 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2020 г.

Решение № 1882 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Образувано е по касационната жалба, подадена от Областна дирекция на МВР-Пловдив против решение № 561 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3889/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ОДМВР-Пловдив е осъден да заплати на Х. Акча от гр. Пловдив, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3975/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив и обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3196/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 18-0432-000400/17.04.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 342 лв., разноски/държавна такса и адвокатски възнаграждение/ по адм. д. № 3889/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради несъобразяване с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска отмяната му и решаване на делото по същество. Претендира разноски. Ответната страна – Х. Акча от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. С. Николов, в отговор на касационната жалба я оспорва и моли да бъде потвърдено оспореното решение. Представени били доказателства за извършените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита, представляващи вреди от незаконосъобразен акт на касатора. Претендира разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие по настоящото производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд при уважаване в пълен размер на иска за имуществени вреди. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от Х. Акча, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат С. Николов, иск за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3975/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, и за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3196/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, настъпили в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 18-0432- 000400/17.04.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП до окончателното й изплащане. Първоинстанционния съд е уважил исковите претенции в пълен размер, като осъдил ОДМВР-Пловдив да ги заплати на ищеца. Предмет на касационна проверка е решение № 561 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3889/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ОДМВР-Пловдив е осъден да заплати на Х. Акча от гр. Пловдив, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3975/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив и обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3196/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 18-0432-000400/17.04.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 342 лв., разноски/държавна такса и адвокатски възнаграждение/ по адм. д. № 3889/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. За да уважи исковата претенция в пълен размер, Административният съд е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Първоинстанционният съд приема за доказан и безспорен факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт. При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се облагодетелства която и да е от страните в производството. Правните изводи на съда при определяне размера на вредата са съобразени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определена долната граница на възнагражденията за процесуално представителство пред съд. При разглеждане на исковата претенция за вреди, съдът е взел предвид възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но го отхвърлил с подробни мотиви относно броя на наложените наказания и тежестта на наложената санкция с отменения акт. В тази връзка правилни са изводите на административния съд, че по отношение на упражнената адвокатска защита за съответния вид наложени наказания, приложение намират съответно разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съгласно които минимално определения размер на адвокатско възнаграждение е в общ размер на 600 лв. за всяка съдебна инстанция, или по 300 лв. за всяка наложено административно наказание. Съобразявайки фактическата и правна сложност на и изследвайки подробно процесуалните дейности на защитника, съдът правилно не редуцира размера на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и след съобразяване с възражението за прекомерност направено от касатора в настоящото производство, съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лева, съобразно представените доказателствата и в приложение на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение