Решение № 11650 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Б., чрез адв. Трендафилова, против решение 2949 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело 12354/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването й на заповед ЧР П 30 / 30.11.2023 г. на министъра на енергетиката. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът министър на енергетиката, чрез адв. Бабачев, излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка против заповед ЧР П 30 / 30.11.2023 г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел Правно нормативна дейност в енергетиката към дирекция Правно нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси, обща администрация, с придобит II старши ранг, поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Прието е за безспорно установено, че длъжността началник на отдел Правно нормативна дейност в енергетиката, в резултат на промяната на длъжностното разписание, считано от 01.12.2023 г., обективно вече не съществува, тъй като двата отдела Правно нормативна дейност в енергетиката и Правно осигуряване на концесионната дейност са обединени в един с ново наименование Правно нормативна дейност, т.е. с утвърждаването на ново длъжностно разписание и ново поименно разписание на длъжностите е извършено реално съкращаване на заеманата от Бакалчева длъжност, която е трансформирана в старши юрисконсулт. Изследвани са детайлно длъжностните характеристики за съкратената длъжност на Бакалчева, новооткритата длъжност на началник отдел Правно нормативна дейност и на трансформираната старши юрисконсулт и е прието, че не е налице запазване на системата от функции, задължения и отговорности за длъжността началник отдел на отдел Правно нормативна дейност в енергетиката. Прието е също, че на основание чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност при осъществяването на структурни промени в отделните звена на администрацията, вкл. във вида и броя на длъжностите в тях, както и кои да бъдат съкратени. Изложени са мотиви и за липсата на законовоустановено задължение при съкращаване на длъжности да се извърши подбор между служителите, като преценката за това е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Обсъдени са подробно и доводите за негативно отношение към Бакалчева , което да е дало основание за издаване на процесната заповед, като мотивирано са отхвърлени като неоснователни, предвид данните по делото - служебна бележка Е 93 00 150 от 20.03.2023 г. ,служебна бележка Е 93 00 1250 от 17.08.2023 г. и отчети за работата по ПВУ, както и по програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на относимите факти и обстоятелства , както и доводите и възраженията на страните. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. В тази връзка правилно е прието в обжалваното решение, че длъжността началник на отдел Правно нормативна дейност в енергетиката, в резултат на промяната на длъжностното разписание, считано от 01.12.2023 г.,обективно е престанала да съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. От анализа на представените длъжностни характеристики, първоинстанционният съд правилно е установил, че не е налице трансформиране и припокриване на функциите и задълженията, присъщи за длъжността началник на отдел Правно нормативна дейност в енергетиката към длъжността началник отдел Правно нормативна дейност,т.е. процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реалното й съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и трансформиране в старши юрисконсулт. Предварително обявени критерии за извършване на подбор при съкращение на длъжността не са установени и при липса на такива органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в системата на държавната администрация. При наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл , се явяват ирелевантни доводите за тенденциозно отношение поради започнало, но недовършено дисциплинарно производство. Освен това от събраните гласни доказателства не се установяват наведените от оспорващата твърдения в тази насока. Обратно на твърденията в касационната жалба, обжалваното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника и изхода на делото, касаторката дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски по смисъла на т.1 от ТР6/2012 г. по тълк. д. 6/2012 ОСГТК ВКС, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 3480лв. /2900 адв.хонорар и 580лв ДДС/ по представената фактура и т.2.1 от Договора за правна защита и съдействие от 15.02.2024г. От процесуалният представител на касаторката е своевременно заявено възражение за прекомерност на адв.възнаграждения на процесуалният представител на ответника. Това възражение се явява основателно, тъй като се касае за защита в касационно производство, приключило в едно открито съдебно заседание. Следва възнаграждението да бъде редуцирано до определения минимален размер в чл.8,ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1200лв с ДДС/1000лв възнаграждение и 200лв ДДС/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение