Решение № 11939 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ТИТАНИКА 2008 ЕООД, подадена чрез адв. Апрахамова, против Решение 341 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело 1477/2020 г. на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-16001619005944-091-001/31.03.2020 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 258/04.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Пловдив относно непризнат данъчен кредит за периодите м.02.2018 г. и м.03.2018 г. в общ размер на 32 725,06 лв., с начислените лихви за забава в общ размер на 6 605,02 лв., както и дължима сума за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 362,53 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 659,11 лв. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по делото са представени, както от ревизираното лице, така и от доставчика, достатъчно доказателства, от които категорично се установява реалното изпълнение на фактурираните доставки. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП Пловдив в депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт Р-16001619005944-091-001/31.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 258/04.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, с който на ТИТАНИКА 2008 ЕООД не е признат данъчен кредит за периодите м.02.2018 г. и м.03.2018 г. в общ размер на 32 725,06 лв., с начислените лихви за забава в общ размер на 6 605,02 лв., както и е установена дължима сума за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 362,53 лв. ведно с начислените лихви в размер на 1 659,11 лв. При постановяване на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел следната фактическа обстановка: Основната дейност на ТИТАНИКА 2008 ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки и доставката им до заведения от болничната помощ. По време на ревизията била извършена проверка относно упражнено право на приспаднат данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от Делфина 77 ЕООД с предмет възнаграждение по договор за обслужване от 03.10.2016 г. и констативен протокол. За да отхвърли жабата на ТИТАНИКА 2008 ЕООД, съдът е обсъдил действията на ревизиращия орган, събраните доказателства по отношение на доставчика във връзка с процесните доставки, заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и практика на СЕС по сходни дела. По съществото на спора, от установените факти, съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени в полза на ревизираното лице доставки на процесните услуги, фактурирани от Делфина 77 ЕООД по 5 бр. фактури с предмет възнаграждение по договор за обслужване от 03.10.2016 г. и констативен протокол. Съдът е приел, че не е налице твърдяната от ревизираното лице пряка връзка между предоставените услуги от Делфина 77 ЕООД по процесните 5 бр. фактури, съответно постигнатия резултат. Изложил е мотиви, че ТИТАНИКА 2008 ЕООД е участвало и в други обявени обществени поръчки от лечебни заведения, без за тях да е информирано и консултирано от Делфина 77 ЕООД. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението, че реалността на извършените доставки се установява от заключението на изслушаната ССчЕ, тъй като не е доказана пряка връзка между направените разходи за консултации от доставчика, за които му е заплатено възнаграждение и постигнатите резултати по сключени договори с 5 лечебни дружества, възложители на обществени поръчки. По отношение на установените задължения в частта по ЗКПО, съдът е посочил, че предвид установеното фактическо неизпълнение на доставките на услуги от издателя на фактурите, съответното увеличение на СФР за 2018 г. със сумата от 163 625,29 лв. е законосъобразно. Приел е, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е приложена законосъобразно, тъй като е налице сделка в отклонение от данъчно облагане под формата на заплатено възнаграждение за услуги, които не са извършени. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка, но неправилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки на услуги. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, за извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчика. Фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Плащането по фактурите е осъществено по банков път. Към всяка една от фактурите са налице придружаващи документи констативни протоколи, протоколи за приемане, договори за обслужване. С оглед на така установените факти по делото, мотивите на съда да приеме, че не е налице реална доставка не почиват на законови основания. Заключението на съда за липса на пряка връзка между предоставените услуги от Делфина 77 ЕООД по процесните 5 бр. фактури, съответно постигнатия резултат е в резултат на предположения и не се основава на доказателствата по делото. Обстоятелството, че ТИТАНИКА 2008 ЕООД е участвало и в други обявени обществени поръчки от лечебни заведения, без за тях да е информирано и консултирано от Делфина 77 ЕООД не е доказателство за липса на доставка на услуга по процесните фактури. Изводът, че не е доказана пряка връзка между направените разходи за консултации от доставчика, за които му е заплатено възнаграждение и постигнатите резултати по сключени договори с 5 лечебни дружества, възложители на обществени поръчки, също не почива на фактите по делото, тъй като именно постигнатите резултати са били поставени като условие, за да се счете за завършена услугата. Поради това неправилни са и изводите на органите по приходите, споделени от първоинстанционния съд, че услугата следва да се счита за завършена след предаване на документацията за конкретната обществена поръчка, тъй като поставеното условие кандидатстването да бъде успешно, за да дължи плащане възложителят, е част от фактическия състав на извършване на услугата. Така поставеното изискване е в съответствие принципа за свобода на договарянето, прогласен в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, тъй като не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. С оглед така формулираните изводи в частта на установените задължения по ЗДДС е дължима и съответна отмяна на процесния РА в частта на установените задължения по ЗКПО. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се отмени процесният РА в частта на непризнат данъчен кредит за периодите м.02.2018 г. и м.03.2018 г. в общ размер на 32 725,06 лв., с начислените лихви за забава в общ размер на 6 605,02 лв., както и дължима сума за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 362,53 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 659,11 лв. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна е претенцията за разноски на касатора, включващи държавни такси 508,82 лв., възнаграждение за експертизи 698,10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции 5 400 лв. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност, което се явява неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и незначителното превишение над минималния размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,