Решение № 8450 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2017 г.

Решение № 8450 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена против решение № 194 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 297/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Т. А. Й. е отменена издадена от касатора заповед № 49/07.01.2016 г. за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата оспорва жалбата и моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са релевантните писмени доказателства, заключението на изслушаната експертиза и доводите на страните. Правилно е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма. Необоснован обаче е изводът, че са налице нарушения на останалите изисквания за законосъобразност на акта при извършената проверка съгласно чл. 169 от АПК. Спорът по делото се отнася до наличието на реално съкращение по смисъла на приложената правна норма - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Във връзка с този спор е обсъдена заповед от 06.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", издадена на основание чл. 8, изр. 2 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 6, т. 10 от Устройствения правилник (УП) и във връзка с § 1 от ПМС 393/2015 г., с която е определена структурата на М. П. Правомощията на административния орган съобразно посочените разпоредби за определяне на структурата и числеността на персонала включват и намаление на числеността и щатните бройки при преценка, насочена към оптимизиране на дейността чрез такава промяна. Тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност, предоставяща на органа възможност да извършва структурни промени. Установено е, че ответницата по касация е заемала длъжността "главен експерт" в АМ, сектор "Акцизно законодателство", отдел "Последващ контрол", М. П. Съгласно определената с измененията в УП структура на М. П. общата численост на персонала е 199 щатни бройки, като в отдел "Последващ контрол" са предвидени 20 щатни бройки, включително 1 "главен експерт" и не са предвидени сектори. Предходните данни са били съответно за 202 щатни бройки и 22 щатни бройки за отдела, който е включвал 2 сектора - Митническо законодателство и Акцизно законодателство, в който е била служителката, като 2 са били бройките за "главен експерт". Разликата от общо 3 щатни бройки е преминала в М. Ю., който извод следва от прегледа на заповедите от 06.01.2016 г. за всяка отделна митница в рамките на АМ, както и от експертизата. При обсъждане на заключението на експертизата и писмените доказателства за наличие на свободни щатни бройки за длъжността "главен експерт" в Агенция "Митници" в отделните митници административният съд не е обърнал необходимото внимание на длъжностните характеристики по отношение на функции, задължения и изисквания с оглед административните звена, в чиято система се намират в сравнение със заеманата от служителката длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение. Неправилно е прието, че мястото на работа в съответната структура на Агенция "Митници" не се явява елемент на служебното правоотношение, като се има предвид и регламентацията на чл. 10, ал. 14 от ЗМ за възможностите за преместване. Необоснован е изводът, че заеманата от служителката длъжност не е съкратена в рамките на цялата администрация на АМ, поради запазването й като нормативна позиция в длъжностните разписания за останалите митници. При запазването й като нормативна позиция, т. е. като система от функции, задължения и изисквания длъжността е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители чрез съкращаване на бройките в М. П., в т. ч. чрез съкращаване на едната бройка за "главен експерт". Както се посочи, промяната в щатното разписание при нормативно определена численост на А. М. е в рамките на оперативната самостоятелност на органа, упражнявана с цел оптимизация на дейността. Поради това е правилен изводът за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на правоотношението, но необосновано е заключението на съда за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Необосноваността произтича от неправилния анализ на доказателствата, като съдът е основал извода за запазване на длъжността "главен експерт" в Агенция "Митници" по щатното и длъжностно разписание на Агенция "Митници", а не на М. П. На това основание е направен и необоснованият извод за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗДСл в акта за назначаване се определят мястото и характера на работата, включително и допълнителни условия, отнасящи се до спецификацията на длъжността. В конкретната хипотеза мястото на работа е определено и то е М. П., а в съответните заповеди на директора на Агенция "Митници" са определени местата на работа за всички служители по МП, МБ, отдели и сектори. Съгласно съдебната практика при преценката за съкращение на длъжност при определено място на изпълнение следва да се обсъждат обстоятелствата за определено структурно звено. С извършената промяна за М. П. като териториално структурно звено на централизираната административна структура Агенция "Митници", длъжността "главен експерт в АМ" очевидно не е премахната като нормативна позиция и система от функции и задължения, но бройките за нея са редуцирани от 2 на 1. Увеличаването на щата на други митници, в случая Югозападна, както и откритата конкурсна процедура за незаети бройки за длъжността в други митници, са ирелевантни за настоящия спор. Същото се отнася и до вакантните съгласно експертизата бройки в М. П. (началник отдел, началник сектор, митнически инспектор, главен митнически инспектор и експерт), които са в други отдели и е налице разлика по отношение на длъжностното им ниво и функционалните задължения. Поради това, както се посочи, неправилно е прието от съда, че е нарушен чл. 6 от АПК и е заобиколена целта на закона при издаване на заповедта, като не са съкратени свободни бройки, а тази, заета от Йорданова. Предвид изложеното не се обосновава заключение, че при издаване на заповедта в условията на оперативна самостоятелност административният орган се е отклонил от изискванията за законосъобразност по чл. 169 от АПК, както и от принципите на законност, истинност и съразмерност. Събраните по делото доказателства не установяват, че с издадената заповед административният орган преследва цел, различна от оптимизиране на дейността на М. П. или злоупотребява с правомощията си с единствена цел да освободи от служба лицето. Изложените в решението съображения във връзка с чл. 85 от ЗДСл не са относими към спора за законосъобразност на акта, включително и за преценката по чл. 6 от АПК. В ЗДСл не е предвидена специална закрила на служители с намалена работоспособност. Освен това в случая не се касае за трудоустрояване и поради това преместване на подходяща длъжност, а за съкращение на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно, решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, а поради установяване на правно значимите факти в достатъчна степен следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта на директора на Агенция "Митници". При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което ответницата следва да се осъди да заплати на АМ сумата 200 лева за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,