Решение № 17309 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2013 г.

Решение № 17309 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението " и от Здравко Велиянов Димитров, срещу решение № 81 от 26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 599 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново. В двете касационни жалби са развити подробни съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба на Здравко Димитров - Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението " - МВР гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Димитров, прави искане да бъде отменено решението като незаконосъобразно. Счита, че направените изводи от съда са необосновани поради недоказаност на исковата претенция. Ответникът по касационната жалба на Областното управление "Пожарна безопасност и защита на населението " - МВР - гр. Велико Търново - Здравко Димитров, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото по-горе решение административният съд е осъдил ОУ "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР гр. Велико Тръново да заплати на Здравко Димитров сумата 700 лв. неимуществени вреди причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е частично основателен, тъй като е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на отменен незаконосъобразен административен акт. Съдът е посочил, че са доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установено е било по делото включително и чрез разпити на свидетели, че Димитров е изживял тежко наложеното му наказание, притеснявал се е как това ще се отрази на бъдещата му трудова дейност, търсил е медицинска помощ. Назначена е била и съдебно-психологическа експертиза която е установила наличие на депресивно състояние у ищеца през процесния период. С оглед на установеното съдът е счел, че искът е частично основателен и го е уважил до размер на 700 лева, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото успешно се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е уважен частично. В конкретния случай безспорно е установено, че е налице незаконосъобразен административен акт - заповед № РД-101-229/13.01.2011 г. на началника на ОУ "ПБЗН" - В. Търново, с която е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на ищеца, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Доказано е настъпването на неимуществените вреди към момента на предявяване на иска. Налице е причинна връзка между настъпили вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Правилно съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба на Здравко Велиянов Димитров също е неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е определил размера на обезщетението на причинени неимуществени вреди като е приложил принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗДДС. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост, както правилно е процедирал и съдът. Размерът на обезщетението е адекватен на претърпените вреди. С оглед гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,