Решение № 4419 от 26.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление гр. Велико Търново при ОД на МВР гр. Велико Търново чрез главен юрисконсулт Байчева срещу решение 233/21.07.2022 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. 762/2021 година, с което е отменен негов отказ 1739р-26314/19.11.2021 година за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Аргументира като неправилни и необосновани изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на процесния отказ и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че липсвали безспорни доказателства, които да обосновават необходимост от употреба на огнестрелно оръжие от страна на Кушев, като същевременно обосновава и извод, че по отношение на бившите служители на ГДИН законодателят не е предвидил никакви изключения от общите правила при издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Касаторът твърди, че съдът неправилно е допуснал събирането и оценяването на доказателства, които не са били представени в производството пред административният орган, каквито са показанията на разпитаните по делото свидетели. Противно на възприетото от съда, липсвали всякакви предпоставки за издаване на исканото разрешение. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на И. Кушев срещу отказ 1739р-26314/19.11.2021 година за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на Районно управление гр. Велико Търново при ОД на МВР гр. Велико Търново. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на исканите от ответника такива. Ответникът, И. Кушев, чрез адв. Василев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на И. Кушев срещу отказ 1739р-26314/19.11.2021 година за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на Районно управление гр. Велико Търново при ОД на МВР гр. Велико Търново. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според съда, административният акт не е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, доколкото лицето е посочило в допълнителните си мотиви, че източник на повишена опасност за неговото и на семейството му здраве представлява предишната му работа и е поискал справка, като в този случай органът не е следвало да ограничава проверката в ГДИН ОС само досежно наградите, наказанията и основанията за прекратяване на служебните правоотношения, а и дали са били констатирани заплахи срещу него вербални и физически. Съдът е приел, че оспореният отказ не кореспондира с целта на закона. Първоинстанционният съд въз основа на преписката и свидетелските показания на трима бивши служители на ОС ИН приема, че по отношение на заявителя са били налице обстоятелства свързани с необходимостта от самоотбрана, но органът необосновано и незаконосъобразно постановил процесния отказ, който следвало да бъде отменен и преписката върната на административния орган за издаване на индивидуален административен акт при спазване на задължителните указания на съда по приложението на закона. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при анализ на преписката по подаденото заявление за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, се констатира, че като основание за издаване на исканото разрешение Кушев е посочил, чл. 78, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като бивш служител на сектор Арести ОСИН гр. Велико Търново и че същото му е нужно за граждански цели, като физическо лице за самоотбрана. Заявлението безспорно е за издаване на облагоприятстващ административен акт, като релевантната правна норма, чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, относима и към процедурата по подновяване на соченото разрешение, изисква като абсолютна предпоставка за издаване на разрешението наличието на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на лицето, което иска разрешителното. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. В конкретната хипотеза позоваването е на граждански цели за самоотбрана, като Кушев е посочил и качеството си на бивш служител на сектор Арести ОСИН гр. Велико Търново. Касационните състави на Върховния административен съд споделят принципното становище, че фактът, че едно лице е бивш служител на МВР, служител на ДАНС и сходни структури, не може да бъде априори доказателство за негови конфликти с криминално проявени лица, нито само по себе си да представлява основание за автоматично продължаване на разрешението (в тази насока са решение на ВАС по адм.д. 3800/2021 година, адм.д. 5046/2021 година, адм.д. 7626/2022 година). Но както априори не могат да се изведат конфликти с криминално проявени лица, така и априори не могат да се отрекат такива. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактът, че лицето е извършвало функции по охрана и конвоиране на лица, които са осъдени или подсъдими за извършени от тях престъпления, е източник на повишена опасност и съответно повишена вероятност за конфликти с криминално проявени лица. С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Видно от доказателствата по делото, Кушев не само е посочил цел за издаване на разрешителното за самоотбрана, но като основание е посочил и чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като бивш служител на сектор Арести ОСИН гр. Велико Търново, и в допълнение е изписал, че следва да се извърши справка при Началник сектор Арести. Задължение на органа с оглед пълното установяване на фактическата обстановка, както правилно е приел административния съд, е да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел. Касационната инстанция споделя извода на административния съд в насока, че видно от приложените по делото доказателства, органът е ограничил проверката си в ГДИН ОС, само досежно наградите, наказанията и основанията за прекратяване на служебните правоотношения на лицето, но не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е проверил дали са били констатирани случаи на вербални и физически заплахи и посегателство спрямо Кушев. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е приел като доказателства по делото свидетелските показания на трима бивши служители на ОС ИН, които установяват конкретни факти за наличие на заплахи отправени към заявителя. Тоест, в случая, лицето е посочило, че повишената опасност за него и семейството му произтича от качеството му на бивш служител на ГДИН и това, че дейността му е била пряко свързана с охрана и конвоиране на голям брои задържани и осъдени лица, като в хода на съдебното производство се събират доказателства за наличие на конкретни заплахи. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след отмяна на административния акт, делото следва да се върне на органа за издаване на исканото разрешение. Но при правилно приложение на закона е изводът на същия съд, че като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е проверил дали са били констатирани случаи на вербални и физически заплахи и посегателство спрямо Кушев, органът е направил необоснован извод за липса на основание за издаване на исканото разрешение. След като в допълнително уточнение, Кушев е изписал, че следва да се извърши справка при Началник сектор Арести с оглед целта самоотбрана, задължение на органа с оглед пълното установяване на фактическата обстановка, е да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел. Такава безспорно не е извършена, тъй като органът е ограничил проверката си в ГДИН ОС, само досежно наградите, наказанията и основанията за прекратяване на служебните правоотношения на лицето. Ето защо, при връщане на преписката на органа за продължаване на процедурата по заявлението, последният следва да направи проверки при Началник сектор Арести за констатирани случаи на вербални и физически заплахи и посегателство спрямо Кушев по повод изпълняваната от същия служба с оглед целта на заявлението за самоотбрана. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат. Като не е изяснил фактическата обстановка по спора, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен. При връщане на преписката на органа, последният трябва да съобрази указанията дадени от касационната инстанция в настоящия съдебен акт. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение