Решение № 934 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2011 г.

Решение № 934 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Васко Димитров Козалиев от гр. Любимец, подадена срещу Решение № 458 на Министерския съвет от 17.06.2011 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево", подучастък Свиленград - Пъстрогор и пътен възел "Свиленград", на територията на община Свиленград, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с № 135048 от землището на гр. Свиленград поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с решение № 458 от 17.06.2011 г. на МС е отчуждена част с площ от 1,309 дка от имот № 135048, целият от 18,307 дка, в землището на гр. Свиленград, местност "Мумнево", който имот по своето предназначение е земеделска територия преди влизане в сила на заповед № РД-02-14-251/13.04.2007 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се одобрява парцеларния план за обект АМ "Марица" Оризово - Капитан Анрдеево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км. 89+100 до км 108+260, Път II-80 (Е85) Свиленград - Пъстрогор от км 0+715 до км. 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на част от поземлените имоти в землището на гр. Свиленград, изпълнена от ЕТ "Агромото - Т. Маринов" - гр. София, с възложител - Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 10.12.2010 г. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че проверените сделки - делби, покупко-продажби и др. са извършени по данъчни оценки или завишени с от 30% до 50% данъчни цени, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на гр. Свиленград, с посочена обща площ на отнемане от 66,272 дка, с обща оценка от 80 468 лв., като оценката на отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, възлиза на 1295 лева. Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отчуждавания имот следва да се приеме за урбанизирана територия с оглед промяната на неговото предназначение с решение № КЗЗ-6 от 07.10.2004 г. и решение на № КЗЗ-6 от 24.11.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗООС. Към момента на влизане в сила на парцеларния план е налице разделност на имот 135048 като същия е съставен от имотите с № 135043 и № 135024. По делото е безспорно, че обект на засягане от действието на парцеларния план е единствено имот 135043. Това предопределя, че относимия към неговия статут акт е решение № КЗЗ - 2/13.03.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, по силата на което се изменя т. 17 от решение на КЗЗ - 3 от 08.06.2006 г. и се променя предназначението на 12847 кв. м. земеделска земя от VI категория, неполивна, представляваща имот № 135043 за изграждане на обект: "Комплексна сграда и паркинг за товарни автомобили". При условие, че имот № 135043 е с променено предназначение към 2008 г., а парцеларния план е влязъл в сила още през 2007 г., то преценката за размера на справедливото парично обезщетение следва да се изведе на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДС като се съобрази предназначението имота като земеделска територия. В тази връзка, съдът кредитира първия вариант на назначената по делото допълнителна съдебно-оценителна експертиза, тъй като същата е изготвена въз основа на метода, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, въз основа на сделките, вписани в службата по вписвания в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган. Съобразно даденото заключение, размерът на дължимото обезщетение е в размер на 3557 лева за отчуждените 1,309 дка. Съдът възприема посоченото заключение на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. В конкретния случай, възприетата от административния орган оценка от оценителя, незаконосъобразно е извършена по метода, визиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС при наличие на сключени сделки с недвижими имоти с подобни характеристики. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота, следва да се увеличи на 3557 лева. При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за изготвяне на съдебно оценителните експертизи в размер на сумата 400.00 лева плюс възнаграждение за адвокат, определено при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в размер на сумата 450.00 лева или общо 850.00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,