Решение № 4270 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2017 г.

Решение № 4270 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) против решение № 608/28.09.2017 г. по адм. дело № 553/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което са отменени решения № 8561/10.04.2017 г. и № 8559/10.04.2017 г. на ДАБ и преписките са върнати за ново произнасяне по молбата на Л. Р. лично и като законен представител на малолетните М. Х. С., М. А. С., Ф. С., З. С., М. К. С. и Д. С., както и по молбата на Р. С.. Касационните оплаквания са насочени към приложението на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Според касатора, законът не предвижда императивно задължение за провеждане на изслушване на участващите в административното производство деца, както и задължение за уведомяване на дирекция "Социално подпомагане" за провежданото производство. Ответните страни - Л. Р., лично и като законен представител на малолетните М. Х. С., М. А. С., Ф. С., З. С., М. К. С., Д. С. и Р. С. не вземат отношение по касационната жалба и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за основателност на касационните оплаквания. Поддържа се, че първоинстанцинното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят като неоснователни жалбите против административните актове. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решения № 8561/10.04.2017 г. и № 8559/10.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. Р. и малолетните й деца М. Х. С., М. А. С., Ф. С., З. С., М. К. С. и Д. С., както и на непълнолетната й дъщеря Р. С.. За да отмени административните актове, съдът е приел, че при издаването им е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правото на защита и участие в производството на децата на Л. Р., гарантирано от нормите на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет. Констатирано е също така, че основанията, при които е разгледана бежанската история на Л. Р. и непълнолетната й дъщеря Р. С., не отчитат факта, че бежанските им истории са свързана с тази техния съпруг, респ. баща М. Н. С.. Според съда, административният орган не е отчел фактите относно проблемите на съпруга/бащата на жалбоподателките в държавата им на произход и отправените в тази връзка заплахи срещу семейството им, както и че като цяло бежанската история е разгледана повърхностно. Направен е извод, че така проведеното производство по отношение двете жалбоподателки е довело до ограничаване правото им на защита, при незачитане правото на семеен живот на Л. Р., както и до неизясняване на относимите факти, което само по себе си прави невъзможен съдебния контрол относно материалната законосъобразността на актовете. Въз основа на тези си констатации, съдът е дал задължителни указания до административния орган, а именно, че при издаване на новите решения следва да се уведоми компетентната Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на децата, за осигуряване на социален работник, който да ангажира становище или представи социален доклад, да разясни надлежно всички права на жалбоподателката и малолетните й деца и непълнолетната Р. С., вкл. правото и редът да получат безплатна правна помощ. При произнасянето си по същество административният орган следва да вземе предвид представените по делото в хода на съдебното производство писмени доказателства, удостоверяващи наличието на заплахи спрямо семейството на жалбоподателките, да прецени верността им, както и да се произнесе относно сигурността на държавата по произход на лицата, като отчете актуалните данни за обстановката в Афганистан към датата на постановяване на административния акт . Решението е правилно. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за незаконосъобразност на решения № 8561/10.04.2017 г. и № 8559/10.04.2017 г. на ДАБ. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението на АСХ изводи относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решения № 8561/10.04.2017 г. на ДАБ по молбата за закрила на Л. Р. лично и като законен представител на малолетните М. Х. С., М. А. С., Ф. С., З. С., М. К. С. и Д. С.. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на обжалваното решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на Л. Р., в качеството й на законен представител на децата й, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на преписката. Безспорно ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗДет и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. М. В. административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на ЗЗДет води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат като съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като малолетните деца са представлявани от майка им - молителката Л. Р. при подаване на молбата им за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, то не е било необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет, тъй като всички процесуални действия тя е извършвала в защита на своите права, както и на тези на малолетните си деца. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със ЗЗДет. Тълкувана логически, нормата задължава органите, прилагащи ЗУБ, да спазват ЗЗДет, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора, както в чл. 15, ал. 1 от ЗЗД, където изрично е предвидено, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, така и в ал. 6 от същия член, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител или настойник. В случая е видно, че административният орган при издаването на решението си не се е съобразил с тези законови императивни изисквания. Същият е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", която да даде своето становище относно защита на правата и интересите им при производството по ЗУБ, ведно с техния родител в страната им по произход. Като не е сторил това, административния орган при постановяване на административния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По горните съображения, касационната инстанция намира за правилно решението и в частта му по отношение установената незаконосъобразност на решение № 8559/10.04.2017 г. на ДАБ, касаещо молбата за закрила на Р. С. - непълнолетна дъщеря на Л. Р.. С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение