Решение № 10502 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2012 г.

Решение № 10502 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Военно-медицинска академия - София, представлявана от началника й генерал-майор проф. Стоян Тонев чрез юрисконсулт Кунчева, на началника на Военно-медицинска академия генерал-майор проф. Стоян Тонев, в лично качество, на д-р Мария Михайлова Хринчева и на Комисията за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Горянова, срещу решение № 5642 от 9.12.2011 г. по адм. дело № 8367/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 123 от 6.07.2011 г. по преписка № 166/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация и вместо него е установено, че Военно-медицинска академия - София, д-р Мария Михайлова Хринчева и генерал-майор проф. Стоян Тонев, в лично качество, са осъществили тормоз и преследване по смисъла на § 5, т. 1 и т. 3 от ДР на Закона за защита от дискриминация спрямо лицето Мария Костадинова Георгиева. Касационните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Мария Георгиева срещу решение № 123 от 6.07.2011 г. по преписка № 166/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът Мария Костадинова Георгиева оспорва касационните жалби като неоснователни и иска решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба от Мария Георгиева срещу началника на Военно-медицинска академия генерал-майор доц. Тонев с твърдения за проявявано спрямо нея дискриминационно отношение при упражняване правото на труд под формата на "тормоз" на работното място и "преследване". Навежда конкретни оплаквания, че била обект на гнева на д-р Мария Хринчева, чиито намерения се споделяли също така от д-р Пенков и старшата сестра; била принудена да върши дейност, която не е част от трудовите й задължения. Твърди, че след дисциплинарното й уволнение от ВМА ръководството на болницата е предприемало действия за възпрепятстване на последващи нейни назначения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 123 от 6.07.2011 г. по преписка № 166/2010 г. Комисията за защита от дискриминация е приела за установено, че Военно-медицинска академия, в качеството й на работодател, представлявана от генерал-майор проф. Тонев, последният в лично качество, както и д-р Мария Хринчева, лекар-нефролог в Отделението по хемодиализа във ВМА не са осъществили "тормоз" и "преследване" при упражняване правото на труд по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Мария Костадинова Георгиева. Административният орган не е кредитирал показанията на св. Венцел Михайлов, поради това, че същите не се базират на негови преки наблюдения, а препредават чужди впечатления, но е кредитирал изцяло показанията на всички останали свидетели, като последователни и непротиворечиви, като се направил еднозначен извод, че отношението на д-р Хринчева към жалбоподателката не се различава от това към останалите медицински сестри. Последното се определяло единствено от това дали Мария Георгиева е работила според правилата и в екип с останалия персонал в отделението. В заключение КЗД е приела, че оплакванията за дискриминация не са подкрепени с убедителни доказателства. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - София град е приел, че наведените от Георгиева твърдения и изложените в жалбата й обстоятелства са доказани и сочат на упражнено от ответните страни страни дискриминационно третиране. В съдебноадминистративното производство са разпитани Анели Чобанова (в лично качество), както и св. Михайлов, дал показания и в хода на производството пред административния орган. Съдът е кредитирал изцяло техните показания, като въз основа на тях е развил фактическите си съображения. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Спорът е досежно приложението на материалноправните разпоредби на специалния Закон за защита от дискриминация и интерпретиранeто на събраните по делото доказателства, и по-специално на показанията на изслушаните пред административния орган и първоинстанционния съд свидетели. Обсъждайки в съвкупност събраните доказателства както пред административния орган, така и в съдебното производство, настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е направил изводите си за осъществен "тормоз" и "преследване" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗдискр. по отношение на Мария Георгиева въз основа на едностранчивото тълкуване и неточно интерпретиране на показанията на св. Венцел Михайлов и св. Анели Чобанова. Игнорирал е показанията на всички останали събрани гласни доказателства с мотив за предполагаемата им предубеденост с оглед служебната им зависимост от ген. Тонев като техен работодател. Така например, в мотивите си съдът необосновано се е позовал на показанията на св. Михайлов с твърдението му, че "благодарение на личните му препоръки било обещано Георгиева да бъде взета на работа, след което е последвало обаждане от ВМА и мероприятието е било осуетено". Както се установява от разпита на същия свидетел пред административния орган (стр. 446 - 447 от административната преписка), той е заявил, че Георгиева му е споделила, че в "Токуда" има свободни места и тя ще си подаде документите чрез познат". Но след като от болницата поискали информация за нея, тя разбрала, че "работата няма да стане", защото "главната на болница "Токуда" се е обадила на главната на Военна болница и тя й казала, че (Георгиева) е уволнена дисциплинарно". По аналогичен начин са се развили нещата и когато жалбоподателката е подала документи в Окръжна болница (стр. 448 - 449 на административната преписка). Следователно заключението на съда, че осуетяването на последващите назначения за Георгиева се дължи на тенденциозно обаждане от ВМА е в противоречие с доказателствата, събрани пред административния орган. Необосновани са и изводите във връзка с твърденията на разпитаната в първоинстанционното производство св. Чобанова. Показанията на свидетелката не кореспондират с тези на останалите свидетели - лекари и медицински сестри във ВМА, защото същата има субективно негативно отношение към д-р Хринчева, а това обстоятелство съдът не е съобразил в задължението си да извърши обективна и всестранна оценка на доказателствата. Административният съд напълно безкритично е приел за верни твърденията на Чобанова, като е извел изводи, че д-р Хринчева е проявявала грубо държане и признаци на неуравновесен характер към всички пациенти и останалия персонал, за което не са ангажирани никакви други доказателства по делото. Съдът е приел също така, че лекарката е разпореждала на Георгиева да върши "несвойствени действия", без да изследва въпроса за липсата на компетентност от страна на свидетеля Чобанова да анализира задълженията на медицинския персонал съобразно длъжностната им характеристика. Следователно, заключенията на съда, че спрямо жалбоподателката е осъществен "тормоз" и "преследване" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗдискр. са недоказани, в какъвто смисъл са и направените от Комисията за защита от дискриминация изводи. Съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, лицето, което твърди, че е засегнато от дискриминационен акт, следва да докаже съществуването на различно третиране спрямо него, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като е необходимо да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Това доказване не е осъществено нито в производството пред комисията, нито в съдебното заседание пред административния съд. Поради това изводът на Комисията за защита от дискриминация, че с действията си Военно-медицинска академия, в качеството й на работодател, представлявана от генерал-майор проф. Тонев, последният в лично качество, както и д-р Мария Хринчева не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация спрямо Мария Георгиева, съответства на доказателствата по делото и на материалноправните разпоредби. Очевидно, в случая става въпрос за междуличностен конфликт, а спорове във връзка с начина на изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката не сочат на действия от страна на касаторите, имащи дискриминационен характер. Касационните жалбоподатели не са поставили в по-неблагоприятно положение ответницата в сравнение с други лица. В хода на производството не са събрани убедителни и безпротиворечиви доказателства за такова нежелано поведение от страна на Военно-медицинска академия като работодател, представлявана от генерал-майор проф. Тонев, последният и в лично качество, както и д-р Мария Хринчева, което да е е имало за цел или резултат накърняване достойнството на Георгиева или създаване на обидна, враждебна или застрашителна среда. Д-р Хринчева е изисквала от целия медицински персонал точно изпълнение на служебните им задължения. Ръководителят на ВМА - София нито като работодател, нито в лично качество е тормозел или преследвал ответницата. Но той е упражнил правото си да й наложи дисциплинарно наказание. Ирелевантен е последващият факт на съдебната отмяна на заповедта за уволнение. В своето решение Комисията за защита от дискриминация е направила точен и задълбочен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. От данните по делото се установява, че правилата за спазване на трудовата дисциплина в лечебното заведение са формулирани по неутрален начин и установяването на тяхното неизпълнение или нарушаване от съответното медицинско лице фактически не е засегнало Георгиева в степен на тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Не се установяват и твърденията за преследване при упражняване правото на труд от страна на бившия й работодател. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това същото подлежи на отмяна и вместо него по същество се постановено друго, с което жалбата на Мария Георгиева срещу решение № 123 от 6.07.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,