Решение № 12853 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2015 г.

Решение № 12853 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сапарева баня срещу решение № 11/21.01.2015 г. по адм. д. № 255/2014 г. на Административен съд Кюстендил. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон. Оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната Заповед № 367/09.07.2014 г. Като се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, твърди, че към заявлението за категоризиране се прилага копие от акт за собственост, а съгласно т. 4, копие от договора за наем или от друг договор, от който да е видно, че са налице условията за извършване на туристическа дейност в обекта. Неправилен бил извода на съда, че това изискване противоречало на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма. Нормата на Наредбата допълвала законовата, като се явявала приложима към производството по заявлението, по аргумент на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Анка Георгиева Георгиева от гр. Дупница срещу Заповед № 367/09.07.2014 г. на кмета на община Сапарева баня. Ответникът по касационната жалба, Анка Георгиева Георгиева, чрез адв. Сапунджиева оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на съда, според който, съгласно действащото към датата на издаване на заповедта законодателство, заявителката не е следвало да представя документ за собственост, тъй като е лице, различно от собственика. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Анка Георгиева Георгиева от гр. Дупница срещу Заповед № 367/09.07.2014 г. на кмета на община Сапарева баня. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Със заявление вх. № 3-467/16.04.2014 г., Приложение № 5 към чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /Наредбата/, Анка Георгиева, като наемател на ЕТ "Георги Георгиев-АИС" е поискала от кмета на Община Сапарева баня категоризиране на място за настаняване във вид на самостоятелни стаи и апартамент /4+2/ в гр. Сапарева баня, ул. "Славяни" № 18 с категория "една звезда". Към заявлението е приложила формуляр за определяне на категорията на мястото за настаняване по образец съгласно Приложение № 9 от Наредбата, документ за собственост на обекта за ЕТ "Георги Георгиев - АИС", представляващ вписан договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г., сключен с "АКАДЕМТЕХНИКА" ООД с предмет дълготрайни и краткотрайни материални активи, договор № 1/22.03.2014 г. за наем на помещения от ЕТ "Георги Георгиев - АИС", за срок от 1 г., считано от 01.04.2014 г. за извършване на дейност по настаняване на туристи, които помещения представляват: апартамент /състоящ се от 2 бр. стаи, кухненски бокс и сервизни помещения/, 4 бр. стаи, 1 бр. баня, 3 бр. тоалетни и 1 бр. столова, документ за платена такса за категоризиране. Допълнително, в процедура по отстраняване на нередовности, Анка Георгиева е представила копие от лична карта; направила е уточнения на претенцията си; представила е адресна карта за настоящ адрес, съвпадащ с адреса на мястото за настаняване в гр. Сапарева баня. Между страните няма спор, че в процедурата по заявлението, при органа са постъпили писмено обективирани в молби претенции от трети лица, заявление № 3-696/04.06.2014 г. от Кирил Димитров Наков с документи за собственост върху имота, в който попадат обектите, предмет на заявлението за категоризация и писмо вх. № П-1498/07.07.2014 г. от Българска Академия на науките, с което се оспорва собствеността върху обекта. С решение по Протокол № 11/16.06.2014 г. Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти на територията на община Сапарева баня е установила, че Георгиева е представила поисканите документи от предишното заседание на Комисията. Предвид постъпилите заявления от трети лица, Комисията е предложила на кмета на Общината да издаде заповед за прекратяване на процедурата по категоризиране на туристическия обект поради наличие на спор за материално право върху обекта. С оспорената заповед № 367/09.07.2014 г. на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 130, ал. 7 във вр. с чл. 12, т. 4 от Закона за туризма /ЗТ/, кметът на Община Сапарева баня е отказал определяне категория на обект Самостоятелни стаи "РАЙ-АЙС" във връзка с откритата процедура по заявлението на жалбоподателката, приемайки че е налице на спор за материално право върху обекта, предмет на процедурата по категоризация. За да отмени обжалваната заповед, Административен съд Кюстендил е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазена процедура, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд Кюстендил не са допуснати процесуални нарушения. По същество, обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че спорът за материално право не е уреден като законово основание за отказ за категоризиране в хипотезите по чл. 130 ЗТ. Съгласно чл. 130, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма, задължение на лицето, което ще извършва настаняване, съответно право на органа, определящ вида и категорията на обекта за настаняване, е да представи/съответно да изиска представяне на копие от документ за собственост на обекта или копие от договора за наем..., в случай, че това лице е различно от собственика на обекта. В конкретната хипотеза, заявителят е лице, различно от собственика на обекта, поради което същото има задължение за представи единствено копие от договор за наем на обекта, а не и копие от документа за собственост на обекта. При тълкуване на нормата на чл. 130, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма, следва да се вземе предвид, че изброяването не е при условията на кумулативност, предвид използвания съюз "или". Правилни са изводите на Административен съд Кюстендил, че текстът на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като се явява разпоредба на подзаконов нормативен акт, която противоречи на акт от по-висока степен. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че нормата на наредбата допълва тази на закона. Въвеждането с подзаконов нормативен акт на допълнително изискуеми документи, които заявителят следва да представи в процедура по категоризация на място за настаняване, без същите да са заложени като изискване в закона, следва да се разглежда като противоречие между този подзаконов нормативен акт и разпоредбата на закона, което следва да се разреши в полза на нормативния акт от по-висока степен. /цитираният подзаконов нормативен акт е отменен с ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г., но е бил действащ към 09.07.2014 г., датата на издаване на обжалваната заповед/. За пълнота, касационната инстанция посочва, че извън правомощията на административния съд по това производство е да анализира спора за собственост между страните и да установява вещни права върху обекта на категоризация. Аргументът относно спор за собственост е посочен като основание за отказ от органа и същият следва да се разглежда единствено доколкото може или не може да бъде валидно основание за този отказ. Правилни са изводите на съда, че подаденото заявление от Георгиева е било редовно поради представения договор за наем на обекта и не е било дължимо изследването на въпроса кому принадлежи собствеността върху този обект. Неоснователна е възражението на касатора, че органът следва да извърши преценка относно валидно право на ползване на обекта. Тъй като по отношение на третите лица, които не са собственици на обекта, законът изисква представяне на копие от договора за наем, следва извода, че предмет на установяване могат да бъдат и единствено облигационните отношения между собственика и наемателя, без нормативният акт от по-висока степен да вменява задължение на органа да установява и вещните права върху имота. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилно преписката е изпратена на Кмета на Община Сапарева баня за ново произнасяне по заявление вх. № 3-467/16.04.2014 г., подадено от Анка Георгиева Георгиева. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, състав на седмо отделение на Върховен административен съд