Решение № 4437 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2017 г.

Решение № 4437 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. С. С. и М. Ф. С., чрез техния пълномощник, срещу решение № 394 от 20.12.2016 г., постановено по адм. дело № 128/2016 г. по описа на Административен съд - Х. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Х., не излага становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалбата на Ф. С. С. и М. Ф. С. срещу заповед № 293/01.03.2016 г. на кмета на община Х., с която на основание чл. 225а, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на жалбоподателите е наредено премахването на незаконен строеж, пета категория: "реконструкция и надграждане на съществуваща сграда, ползваща се за склад" намиращ се в поземлен имот с идентификатор 77195.715.221", по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х. Със същата заповед е наредено строежът да се приведе в първоначалните размери в план и височина, при условията на чл. 147, ал. 1, т. 1, при условията на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото, е установено, че през 2015 г. в поземлен имот 77195.715.221 е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение са строеж. От представените с административната преписка доказателства е видно, че в община Х. не е внасян за одобрение инвестиционен проект, нито е издавано разрешение за строеж. Според приетата от съда съдебно-техническа експертиза извършените ремонтни дейности са такива по реконструкция на съществуваща сграда и преустройство с промяна на предназначението, и представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, като същите не представляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ както се твърди в жалбата. Строежът представлява допълващо застрояване със спомагателно предназначение към сграда на основното застрояване в имота и е извършена реконструкция на сградата и промяна на нейното предназначение по смисъла на § 5, т. 41 и т. 44 на ДР на ЗУТ, като така се постига по-голяма носимоспособност, устойчивост и трайност на строежа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. С оглед времето на строителството, законосъобразен е и извода на административния съд за неприложимост на разпоредбите на § 16 и § 127 от ЗУТ за търпимост на строежа. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,