Решение № 5078 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2012 г.

Решение № 5078 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Али Фадел Абдулзахра, от Ирак, против решение № 1967/09.04.2012 г. по адм. д. № 725/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 661/02.12.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 15, б"в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Изтъква, че молбата му за международна закрила следва да бъде преценена с оглед всички посочени лични основания и относими факти, включително информация, позволяваща да се определи дали молителят би могъл да бъде обект на преследване или тежки посегателства; личното положение на молителя и факти от неговото минало. В тази връзка изтъква, че след причинения от него смъртоносен инцидент, той е бил задължен от съвета на старейшините да изплати на роднините на убития човек голяма сума пари и въпреки изплащането на сумата роднините на убития са продължили да отправят заплахи за неговия живот. Сочи, че е напуснал страната си по произход поради основателен страх за живота си, а не поради посочения в решението икономически мотив. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е приел, че по отношение на чужденеца липсват основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. От приложените справки се установява, че в Ирак се извършват терористични актове, но те не са въоръжен конфликт съгласно определението, дадено в Женевската конвенция. Това са спорадични актове на насилие, които не представляват тежки посегателства по смисъла на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е законосъобразно. Правилен е изводът на съда, че за жалбоподателя липсват данни за реална опасност за сигурността му с оглед основанията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са установени пречки Абдулзахра да се завърне в Ирак, която за него е сигурна страна по произход. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Али Фадел Абдулзахра, гражданин на Ирак, против решение № 661/02.12.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Основание за това е изявлението му, в което се съдържат неверни лични данни, целящи заблуждаване на бежанските органи. Съдът е направил обоснован извод въз основа на доказателствата по делото, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си по произход поради причина на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение или убеждение. Не заявява в проведените интервюта спрямо него да е имало риск от преследване или да са провеждани дискриминационни мерки Съдът е извършил анализ на доказателствата относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Поради това е изложил съображения, че за кандидата не е имало опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, нито от държавата, нито от местна групировка. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са обосновани. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд предвид представените официална справка на Държавната агенция за бежанците за обстановката в Ирак. Положението в южните провинции на страната е стабилно и силите за сигурност осигуряват контрол над насилието. Изложените от чужденеца основания за предоставяне на закрила са в резултат на извършения от него криминален инцидент и той по никакъв начин не се вмества в законовите предпоставки за хуманитарно отношение към него. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага неверни данни за личния си статус, за родителите си, което поражда съмнение във всички изложени от него факти. Безспорно е, че в страната си той е извършил убийство на лице, за което е заплатил обезщетение. Това деяние и последиците от него са извън всички законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, както правилно е приел съдът в решението си. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Али Фадел Абдулзахра да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,