Решение № 7767 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2018 г.

Решение № 7767 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Рътарова, против решение № 220 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 162/2017 г. по описа на Административен съд - С. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Висшият съдебен съвет и община С. З., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. З. и Административен съд - С. З. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на Министерство на правосъдието (МП) против отказ с изх. № 17-106/08.03.2017 г. на началника на СГКК - С. З., с който по заявление на жалбоподателя вх. № 01-9574 от 16.01.2017 г., подадено чрез Главна дирекция "Охрана" при МП, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С. Загора, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68850.515.15.1, чрез коригиране на самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.15.1.10 и самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.15.1.1. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е съображения, че административният орган е спазил изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. Приел е, че управлението на имот - публична държавна собственост с идентификатор 68850.515.15.1.10 се осъществява от Висшия съдебен съвет (ВСС) с предоставени права на управление на Административен съд - С. З. От жалбоподателя не са представени доказателства, че обособена част от партерния етаж на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.15.1.1, собственост на община С. З., е държавна собственост и същата е била в управление на МП. По отношение позоваването на § 83, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) съдът е приел, че жалбоподателят не установява процесните два обекта да са предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджет към МП. Обосновал е извод, че предвид направените възражения от вписаните в КР заинтересовани лица, се очертава спор за собственост между МП и община С. З. от една страна и между МП и ВСС - от друга относно обектите, за които се иска изменение в КККР. На следващо място съдът е приел, че двете помещения нямат самостоятелно функционално предназначение и не могат да бъдат обект на собственост, поради което не са самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗКИР и не са обект на кадастъра. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилен извод за процесуална и материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. От фактическа страна е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. С. Загора са одобрени със заповед от 30.05.2008 г. Жалбоподателят е направил искане за промяна на кадастрални данни за обект с идентификатор 68850.515.15.1, изразяваща се в нанасяне на два нови самостоятелни обекта чрез коригиране на самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.15.1.1, собственост на община С. З., като се нанесе нов самостоятелен обект на партерния етаж, представляващ "Пропуск" с проектен идентификатор 68850.515.15.1.28 и чрез коригиране на самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.15.1.10 на петия етаж на сградата, отреден за нуждите на Административен съд- С. З., чрез нанасяне на нов самостоятелен обект, представляващ "Помещение за задържани" с проектен идентификатор 68850.515.15.1.29. Отказът на административния орган да одобри исканото изменение е мотивиран с недопустимост на искането, тъй като Главна дирекция "Охрана" при МП не е собственик на заявените за нанасяне самостоятелни обекти. Приета е липсата на основание за изменение на КККР поради непълнота или грешка, както и неустановяването на самостоятелно функционално предназначение за двата обекта, предмет на искането. О. С. З. е собственик на част от пететажна сграда с партер (нулев етаж), два сутерена и таван, построена през 1998 г. съгласно АПОС № 01600/08.06.2001 г. Въз основа на решение № 93/28.02.2008 г. на общински съвет С. З. и заповед № 762/31.03.2008 г. на кмета на община С. З., е сключен договор № 885 от 25.04.2008 г., по силата на който МП безвъзмездно е придобило правото на собственост върху петия етаж на сградата за нуждите на Административен съд - С. З. Този етаж е нанесен в одобрената КК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.15.1.10. За него е съставен Акт за публична държавна собственост № *** от *** г., с предоставено право на управление на МП. В КР като собственик на този обект е отразена държавата. Вписано е и ограниченото вещно право на МП. Преустройството на петия етаж на сградата за нуждите на Административен съд - С. З. е изпълнено в съответствие с одобрен инвестиционен проект. Обектът е въведен в експлоатация с удостоверение от 18.06.2012 г. Помещението, предмет на искането за нанасяне като самостоятелен обект с проектен идентификатор 68850.515.15.1.28, е със застроена площ от 13, 66 кв. м и се намира на партерния етаж на сградата. Второто помещение с проектен идентификатор 68850.515.15.1.29 е със застроена площ от 12, 79 кв. м, намира се на петия етаж на сградата с вх...д откъм коридора при деловодството на съда и е предназначено за задържани лица. Обособяването на двете помещения е в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от действащата към този момент Наредба 4/4.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Със заповед № ЛС-04-215/27.07.2012 г. на министъра на правосъдието е възложено на председателя на Административен съд - С. З. стопанисването на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ пети етаж от сградата в УПИ III -НОИ и паркинги, кв. 1а по плана на гр. С. Загора, с идентификатор 68850.515.15.1.10, със застроена площ на етажа 2889 кв. м., ведно с 12, 773 % от общите части на сградата и от правото на строеж. М. А. съд - С. З. и ОЗ "Охрана" С. З. на 01.11.2012 г. е подписан разделителен протокол относно разплащането на средствата за стопанисване, текущ ремонт и издръжка на сградата на съда, като е уговорено разходите за ползването на помещенията да се разпределят процентно на база общата квадратура при съотношение съответно 97, 44 % за съда и 2, 56 % за ОЗ "Охрана" С. З., при ползвана от това звено застроена площ 43 кв. м и общи части 31 кв. м. С приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 г. документацията относно сградата на Административен съд - С. З. е предадена от МП на ВСС в изпълнение на § 83, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.). На 23.08.2016 г. е съставен Акт № *** за поправка на Акт за публична държавна собственост № 6177 от 07.04.2009 г. В раздел 9 на същия е посочено, че имотът е собственост на Висшия съдебен съвет с предоставени права за управление на Административен съд - С. З.. Тези права са отразени в КР на одобрената КК. Законосъобразно и обосновано при тези данни съдът е приел, че помещенията, чието нанасяне се претендира, не са обект на кадастъра. Изводът е основан на подробно обсъдените писмени доказателства и заключението (основно и допълнително) на съдебно - техническата експертиза. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че предназначението на двете помещения "за пропуск" и "за задържани лица" е функционално свързано с предназначението съгласно одобрените проекти за преустройство на петия етаж от сградата за нуждите на Административен съд - С. З.. Съществуването им е функция на отреждането на този етаж за нуждите на органа на съдебната власт. Обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура - чл. 23, т. 3 ЗКИР. Правилни в тази връзка са изводите на съда, че помещенията, находящи се съответно на партерния и на петия етаж на сградата, предмет на оспорения отказ, не представляват самостоятелни обекти. Изводите са в съответствие с разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗКИР, съгласно която по смисъла на този закон "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Както помещението, ползващо се за пропуск, така и това за задържани лица са обособени като част от извършеното преустройство на петия етаж на сградата, предназначен за Административен съд - С. З. Тези помещения нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на обекта като такъв, преустроен за нуждите на органа на съдебната власт. Затова не биха могли да бъдат и отделен обект на собственост. Предвид това законосъобразно е заключението на съда, че по дефиниция двете помещения не могат да бъдат самостоятелни обекти. Следователно, те не могат да бъдат обект на кадастъра. Правилен е и извода относно приложението на § 83, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСВ. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от МП недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. По делото няма спор, че предаването по отношение на сградата на Административен съд - С. З. е извършено с приемо - предавателен протокол от 22.06.2016 г. Настъпилата промяна в правото на собственост и на управление спрямо този обект е отразена в акта за държавна собственост съгласно ал. 2 на цитираната норма. В ал. 2 на § 83 е предвидено изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС. С. тази разпоредба предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на МП за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието. За да се приеме, че са изпълнени нормативните предпоставки, следва да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението и тези сгради или части от тях да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства. Само при установяването на предвидените две условия посочените сгради или части от тях по силата на закона продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В конкретния случай законовите предпоставки не са налице. В приетите по делото АПДС и АПОС не са отразени предоставени права за част от сградата на административния съд за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в случая на ГД "Охрана". Разделителният протокол от 01.11.2012 г. се отнася за разпределяне на разходите за ползването на помещенията между съда и ОЗ "Охрана" С. З., но не доказва предоставено право на управление на второстепенния разпоредител с нарочен акт на компетентния орган, както правилно е прието в обжалваното решение. Законосъобразно съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. За подаденото заявление са уведомени всички заинтересовани лица - община С. З., Висш съдебен съвет и Административен съд - С. З., които са вписани в КР като собственици и носители на ограничени вещни права по отношение на обектите, чието изменение се претендира от МП. ОЗ "Охрана" като фактически ползвател на двете помещения не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, тъй като не е отразен в КР, поради което неговите права не се засягат от исканото изменение. Правилно съдът е приел, че заявлението е подадено от МП, а не от ГД "Охрана". При постановяване на решението не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отхвърлянето на искането за изслушване на повторна техническа експертиза е надлежно мотивирано от съда. Несъгласието на страната с конкретно установени от вещото лице факти не прави заключението необосновано и не води до съмнения за неговата правилност, каквито хипотези са посочени в чл. 201, предл. 2 ГПК за извършване на повторна експертиза. Необсъждането от експерта на част от строителните книжа на извършеното преустройство, вкл. на констативния акт за установяване годността на строежа, не прави заключението му непълно. Съдът е извел правните си изводи за липса на обект на кадастъра, който да подлежи на нанасяне в одобрената КК, след анализ на всички относими доказателства. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са правилно установени, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Съдът е посочил кои доказателства основават възприетата от него фактическа обстановка, обсъдени са доводите на страните. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени верни изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не обуславя необоснованост на съдебното решение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,