Решение № 429 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 414/2009 г.

Решение № 429 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 414/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 80 от 4.06.2009 г. по внохд № 125/09 г. Апелативният съд - гр. Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд - гр. Варна, постановена по нохд № 1828/08 г., с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия К. Г. К., както следва: на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55 НК същият е осъден на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 4 години и 11 месеца, а на основание чл. 45 ЗЗД за заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на М. Е. лично и като майка и законна представителка на малолетните деца А. А. и С. А. - по 50 000 лева за всеки един от тях, както и на А. Е. - 30 000 лева. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от всички граждански ищци, с която се претендира, че обезщетенията за неимуществени вреди са занижени и се иска увеличаването им. Жалбоподателите не вземат участие в касационното производство. Подсъдимият депозира писмено възражение, като намира оплакванията за неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение на обжалваното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение намери подадената обща жалба за неоснователна. Възразява се, че неправилно въззивния съд е "свързал обезщетението за неимуществени вреди с финансовите възможности на подсъдимия". С Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС на РБ, раздел II, са дадени детайлни указания за кръга на обективните обстоятелства от които зависи размера на обезщетението за непозволено увреждане, като е очевидно, че вън от този кръг са финансовите възможности на дееца. По-важно обаче е това, че първата инстанция на плоскостта на чл. 45 във вр.с чл. 52 ЗЗД не е оценявала тези възможности на подсъдимия. Обратното твърдение на ВАС (виж л.38 от мотивите) не намира опора в мотивите на проверяваната присъда и доколкото не е внесъл корекция в първоначално определените обезщетения, то очевидно не е "свързал" същите с възможностите на подс. Кръстев. Вън от това, ВКС установи, че всички относими обстоятелства, от кръга, очертан с цитираното постановление на ВС на РБ, са били оценени от решаващия съд и то адекватно на обективното им значение, като определените обезщетения за неимуществени вреди са справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Водим от горното, като не намери основание за изменение на обжалваното решение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение