Решение № 2636 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2012 г.

Решение № 2636 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуален представител, против решение № 4047 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 6447 от 2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № 01-130/13 от 15.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и преписката е върната на административния орган за издаване на заповед за приключване на търга, открит със Заповед № РД-01-130/20.04.2011 г. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено с противоречие с фактите по случая и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД, не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Съобразно наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон, при проверка правилността на съдебното решение в съответствие с чл. 218 АПК настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна. По обстоятелствата че е открита и проведена тръжна процедура за отдаване под наем на процесния имот - частна държавна собственост и че ответника е класиран на първо място, не се спори. Спора е правен и е по отношение налице ли са основанията по чл. 46 ППЗДС и оперативна самостоятелност на административния орган да прекрати тръжната процедура на визираните в заповедта фактически и правни основания. За да постанови обжалвания резултат, съдът е съобразил, че не са били налице нито фактически, нито правни основания по чл. 46 от ППЗДС за издаване на административният акт. Приложимата уредба за процедурата по провеждане на търга се съдържа в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. В глава пета на ППЗДС се съдържат условията на тръжната процедура, като в чл. 46 от Правилника се посочва, че при възникване на обстоятелства които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който се определя провеждането на нов търг или се прекратяване процедурата. Обосновано е прието, че по смисъла на разпоредбата това обстоятелство следва да бъде от естество, обективно препятстващо провеждането докрай на процедурата по търга, т. е. преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица от съществуването му. Целта на чл. 46 от ППЗДС е да създаде гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури. В тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност. Отсъствието на предвиденото в разпоредбата условие е правоизключващ прекратяването на процедурата факт, независимо от преценката за евентуалната необходимост то да бъде разпоредено. В касационната жалба отново не се сочат доказателства за наличие на обстоятелства от категорията по чл. 46 от ППЗДС, които да опровергават изводите на съда, който правилно е съобразил, че ал. 6 на чл. 91 от ЗАвтП (впоследствие отменена - ДВ, бр. 38 от 2012 г.) е влязла в сила преди издаването на заповедта за откриване на тръжната процедура и поради това представлява обстоятелство, което по презумпция е било известно на административния орган и след като не е било пречка за откриване на процедурата, не може да бъде основание за прекратяването й. При извършената проверка за приложението на материалния закон - ЗОП както от възложителя, така и от КЗК, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които е отменена заповедта на касатора, не се установяват визираните от него нарушения. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на спора и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗАвтП и ЗДС и ППЗДС, релевантни за правилното провеждане и приключване на тръжната процедура. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, четвърто отделение,