Решение № 3601 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А. К., чрез процесуалния му представител, срещу решение 5359 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 364/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна или обезсилване на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът - началникът на РДНСК Бургас, чрез пълномощника си в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас отхвърля жалбата на П. А. К. срещу заповед ДК-02-Б-5/08.11.2023 г., издадена от началник на РДНСК гр. Бургас, с която е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж: Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив на шестетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.501.377.1 по КККР на гр. Бургас, находящ се в УПИ V-216, кв. 36 по пана на [жк], ПИ с идентификатор 07079.501.377 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, [жк], бл. 203Б, извършен от П. А. К.. Обжалваната заповед ДК-02-Б-5/08.11.2023г. е издадена в производство по реда на чл. 225 ЗУТ и е с правно основание члл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който са необходими както разрешение за строеж, така и одобрени инвестиционни проекти и същият е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП). Обосновава извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид категорията на строежа - трета. Компетентен орган да издаде заповед за премахване на строежи от първа до трета категория е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Оспореният административен акт е постановен от началника на РДНСК Бургас, а видно от доказателствата по делото е представена заповед РД-13-298/27.09.2023г., издадена от началника на ДНСК, с която същият упълномощава началниците на РДНСК да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от първа до трета категория. Процесният строеж представлява преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив на шест етажна жилищна сграда. Същата е трета категория. Това обстоятелство се установява от представените по делото строителни книжа. Правилно строежът е категоризиран от органа и съда като такъв от трета категория. Жилищната сграда е с височина над 15.00 м, високо застрояване и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, сградата е III-та категория. Съгласно цитираната разпоредба строежи от трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители (б. "в"). Правилен е извода на първоинстанционния съд, че извършеният строеж се характеризира като строеж от трета категория, тъй като е изпълнен, чрез засягане на конструкцията на сграда - III-та категория и не попада в хипотезата на чл. 9 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Установеното незаконно строителство се намира в шест етажна жилищна сграда, за която е издадено разрешение за строеж И-30 от 05.07.2019 г. В него е посочено, че тя е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква в ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Действително в приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е посочено, че с изпълненото строителство не се засяга конструкцията на сградата - натоварването на същата. В тази връзка правилен и обоснован е изводът на съда, че се засяга и конструкцията на самата съществуваща сграда, въпреки че не се засяга натовареността й, тъй като външните ограждащи стени на нивото, попадащо извън покритата част на покрива от конструктивна страна са изнесени на равнината на фасадата, с което кота корниз на сградата е завишена според заключението на вещото лице и става 20 м. Налице е нова фасадна стена и в този смисъл изменението на фасадата на сградата е изменение на нейната конструкция. Правилно е прието неприложимост на разпоредбата на чл. 9 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Констатираното преустройство, предвид вида и установените характеристики, както и с оглед на функционалната свързаност със сградата, в която е изпълнено, е част от нея. Затова приложение намира разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ЗУТ, съгласно която конкретният строеж като част от основния строеж, попада в категорията на последния. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е валидна като издадена от компетентен орган. Законосъобразно е прието, че са спазени изискванията за форма. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Строежът е индивидуализиран ясно, с описание на местоположението и параметрите му. Спазена е предвидената в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура. Заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото на чл. 35 АПК. По делото е установено, че разпореденият за премахване обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът е обсъдил подробно приложимостта на чл. 151, ал. 1, т. 1 и 6 ЗУТ, според която разпоредба не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации във връзка с направеното възражение на жалбоподателя. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че в случая строителството не е изпълнено с цел подобряване и поддръжка в изправност на съществуващата сграда. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни. Извършени са СМР, с които се обособява отделно помещение - частично покрит неизползваем плосък покрив, с осигурен достъп от коридора на шести етаж, е преустроено в затворено помещение със светла площ около 26 кв.м. и височина Нсв=2,63м. Правилен е изводът на съда, че предвид характеристиките на обекта, описани от вещото лице, същият не попада в изключителната хипотеза на чл. 93, ал. 1 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, допускаща поставянето без разрешение на леки слънцезащитни устройства на прозорци, балкони, лоджии и тераси по фасади и покриви. Това се потвърждава и от заявеното от вещото лице, че изпълненото строителство не представлява слънцезащитно устройство, тъй като е затворено от страната на фасадата и че строежът не представлява и архитектурен елемент. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че обектът е изпълнен в нарушение на предвижданията на действащия ПУП по отношение на височината на сградата и коефициент на интензивност на застрояването. Според заключението на вещото лице, за конкретната сграда, с влезлия в сила подробен устройствен план се предвиждат следните градоустройствени параметри: възможна етажност: 6 жил. етажа и височина Н<18м, мерено от прилежащия терен; плътност на застрояване - от 50% до 100%; коефициент на интензивност на застрояването Кинт.=5. След направеното преустройство, височината на фасадната плоскост при процесния обект достига 20 м, вместо предвидените по проект 18 м. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че с одобрения инвестиционнен проект е постигнат Кинт.-4,98, но с извършеното преустройство Кинт на сградата ще претърпи промяна, тъй като към РЗП възлизаща на 4371,88м2 трябва да се добави и площта на новото помещение, защото то вече е таванско помещение с височина над 1,60м. С изпълненото строителство се надвишава и предвидения по проект коефициент на интензивност на застрояването - става около 5,01 и 5,02, над допустимото 5. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение от съда на задължението за разпределение на доказателствената тежест, са неоснователни, тъй като с определение 2750 от 05.04.2024 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание и са конституирани страните, съдът е разпределил доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника. С оглед спазване на принципа на чл. 9 АПК за служебното начало в административния процес и в съответствие с чл. 170, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. В хода на административното и съдебно производство жалбоподателят не е представил безспорни доказателства, водещи до правен извод за законност на строежа. С оглед изложеното правилно съдът приема, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2. т. 1 и т. 2 ЗУТ, като извършен в нарушение на предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Настоящият състав не констатира допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С изрично определение е разпределена и указана доказателствената тежест на страните, извършена е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Като достига до заключение за законосъобразност на заповедта за премахване, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,