Решение № 15485 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2009 г.

Решение № 15485 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бриг" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от Стефан Кондев Кондев срещу Решение № 504/08.05.2009 год., постановено по адм. дело № 1069/2008 год. на Административен съд - Бургас, VI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800176/07.05.2008 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден изцяло с Решение № РД-10-177/23.06.2008 год. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС (отм.) за следните периоди: 01.09.2002 год. - 30.09.2002 год.; 01.07.2003 год. - 31.07.2003 год.; 01.08.2003 год. - 30.08.2003 год.; 01.01.2004 год. - 31.01.2004 год.; 01.07.2004 год. - 31.07.2004 год.; 01.08.2004 год. - 30.08.2004 год.; 01.12.2004 год. - 31.12.2004 год. и 01.10.2005 год. - 31.10.2005 год. в общ размер на 6768, 89 лв. главница и лихви за просрочие 2754, 14 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по следните фактури: № 952/27.02.2002 год., издадена от "Командир" ЕООД; № 519/29.07.2003 год. и № 688/28.08.2003 год., издадени от "Трансойл" ЕООД;№ 585/12.01.2004 год., № 814/30.06.2004 год., № 921/05.07.2004 год. и № 904/30.07.2004 год., издадени от "Тети" ЕООД, № 54/27.08.2004 год. и № 453/30.11.2004 год., издадени от "агротрейд 2004" ЕООД, всички с предмет "транспортна услуга", № 2195/12.10.2005 год. и № 2196/13.10.2005 год., издадени от ЗПК "Златен клас" с предмет "пшеница", на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от същия закон, както и установени задължения по ЗКПО (отм.) в резултат на увеличение на финансовия резултат за 2002 год., 2003 год. и 2004 год., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), във вр. чл. 4, ал. 3 от ЗСч. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразен е изводът на съда, че не е доказано начисляването на ДДС от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Твърди се, че е налице възможност за прилагане на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като към документите по делото са приложени съответните счетоводни документи, от които по безспорен начин се установява, че дължимия по спорните доставки ДДС е платен по "ДДС-сметка" на доставчиците изцяло до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, което обстоятелство не е опровергано от административния орган. Излагат се доводи, че данъчният орган по никакъв начин не е доказал липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, с оглед на което съдът неправилно е приел, че претендираното право не следва да бъде признато, тъй като не е налице реална доставка. Правят се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на данъчните актове и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Бриг" ЕООД, гр. Бургас и да потвърди РА, Административен съд - Бургас е приел, че не е установено нито в хода на данъчната ревизия, нито в съдебното производство начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците, съгласно изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. За отделно самостоятелно основание за постановяване на отказ за признаване право на данъчен кредит съдът е приел и обстоятелството, че преките доставчици не са представили в указания им от данъчния орган срок, доказателства за извършване на доставките, включително и доказателства за счетоводната им отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставки, в които лицата са получатели. Поради липса на доказателства, установяващи реалността на извършените доставки по процесните фактури, съдът е приел, че не са налице такива доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и въпреки, че е начислен по "ДДС-сметка", то това не му дава основание за признаване на право на данъчен кредит по отношение на тези фактури. С оглед изложеното, Административен съд - Бургас е оставил в сила РА в тази му част и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и недоказана. Така постановеното решение е правилно. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство, поради неоткриване на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси. При липса на доказателства за надлежно начисляване на данъка в счетоводството на преките доставчици, правилно Административен съд - Бургас е приел, че за дружеството не възниква право за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите се по закон предпоставки за упражняването му, а именно тази по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Независимо от изложеното по-горе, основание за отказване на данъчен кредит по процесните фактури е и липсата на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел АСБ, не са налице доказателства за извършването на доставки по спорните фактури. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство - товарителници, складови разписки, пътни листи, акт обр. 19 за извършени СМР, доказателства за техническа и кадрова обезпеченост, които да оборят направените в ДРА констатации. На вещото лице също не е било възложено като задача да извърши проверка дали по отношение на процесните фактури е налице реалност на доставките. Неоснователен е доводът на касатора, според който в настоящия случай следвало да намерят приложение нормите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Преките доставчици не са представили в указания от данъчния орган срок, доказателства за извършване на доставките и за счетоводната им отчетност, за определяне на предходните доставки, в които лицата са получатели. В текста на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е предвидено, че разпоредбата на ал. 4 не се прилага относно данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния документ е платен по "ДДС - сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Това означава, че трябва да е налице реална доставка, тъй като при нереална доставка плащането по "ДДС - сметката" е без значение за признаване на правото на данъчен кредит. При такава доставка не съществува прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Законовата преференция предвидена в чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) в полза на данъчния субект е свързана с начисляването на данъка, но не и с реалността на доставката. Следователно и на тези основания на касатора не може да бъде признато право на данъчен кредит, с оглед на което съдът правилно е отказал приспадането му на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). По отношение на установените задължения по ЗКПО е направен извода за завишение на финансовия резултат, тъй като, посочените доставчици и жалбоподателя не са представили доказателства за реално предоставяне на фактурираните транспортни услуги, следователно, фактурите отразяващи тези доставки са лишени от доказателствена сила и разходите по тях не следва да се признават за данъчни цели, тъй като не са документално доказани, съгласно изискванията на данъчното и счетоводното законодателство и е нарушен принципът на документална обоснованост, регламентиран в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Тези документи не удостоверяват реално извършени услуги, поради което не притежават и доказателствена сила да удостоверят направени разходи. По тези причини, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя, като са намалени отчетените разходи със стойността на процесните фактури, издадени от "Командир" ООД, "Транс ойл" ЕООД, "Агротрейд-2004" ЕООД и "Тети" ЕООД. Финансовият резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава със разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба) загуба), които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". Този принцип изисква всяко записване в счетоводството на предприятието да се основава на редовни и автентични счетоводни документи. Съгласно легалната дефиниция на "Документална обоснованост" съдържаща се в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.) това е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. В конкретния случай са налични необорени доказателства, че стопанските операции, които процесните фактури отразяват, не са се осъществили реално. Фактическото извършване на доставките по процесните фактури само се твърди от жалбоподателят, но не е установено с допустимите от ДОПК и субсидиарно приложимите процесуални закони доказателствени средства. Не е налице нищожност и в проведеното ревизионно производство, предвид на възражението за изтекла давност за данъчен период м. Септември 2002 год., тъй като на основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Давността се брои от началото на годината, следваща годината, в която е подадена данъчна декларация, в случая - от 1.01.2003 год. и изтича към 1.01.2008 год., а данъчно - ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1843/26.10.2007 год., когато давността не е изтекла. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора за касатора разноски не се дължат, а ответника не е представляван от юрисконсулт в настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо ДА" отделение,