Решение № 10960 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2019 г.

Решение № 10960 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Вълков, в качеството му на пълномощника на Р. Бухлев срещу Решение № 4275 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 12258/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА - Комисията), представлявана от председателят й Е. Костадинов чрез пълномощник, представя писмен отговор, в който обосновава съображенията си за неоснователност на касационната жалба, които поддържа в открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2-1463 от 30.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА, или Комисията в настоящите мотиви/, с което е обявена установената с Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ на Р. Бухлев. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на г-н Бухлев, като неоснователно. За да обоснове този правен резултат е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния. Решението е неправилно. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказатествата, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане при следните съображения: От съдържанието на оспорвания административен акт се установява, че принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 на специалния закон – ЗДРДОПБГДСРСБНА вече е била установена и обявена с посоченото от органа Решение № 2-800/13.12.2016 г. Това решение не е приложено по делото и не е било предмет на обсъждане от решаващия съд, а е от съществено значение за правилното решаване на спора. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВАС административното производство по установяване и обявяване на принадлежност на определена категория лица към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА има регистрационен характер, като целта е да се удостовери, на базата на конкретни доказателства, наличието на конкретен юридически факт – принадлежност на конкретно лице, заемало или заемащо публична длъжност, към съответните служби на ДС или БНА. Правомощията на административния орган са изчерпателно посочени от законодателя и се свеждат до констатиране на факти въз основа на документи, посочени в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Веднъж установена и обявена обаче принадлежността на дадено лице към ДС или разузнавателните служби на БНА, с влязъл в сила административен или съдебен акт, не подлежи на последващо обсъждане, установяване и обявяване, освен при условията на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност на провереното лице, за което Комисията вече се е произнесла, към органите по чл. 1 с. з. /вж. в този смисъл практика на ВАС/. Нормата е императивна. Всяко следващо решение, обосновано с вече издирени, обсъдени и посочени доказателства е постановено от КРДОПБГДСРСБНА при липса на материалноправна компетентност и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, поради което е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. В случая съдът не е изяснил релевантния по спора факт – налице ли е влязъл в сила акт/актове на Комисията или съда, с който/които принадлежността на Р. Бухлев към структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА вече е била установена и обявена, въз основа на кои доказателства е станало това и в какво му качество. Затова приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът ще следва да укаже на страните да представят доказателствата, с които разполагат във връзка с пълното изясняване на спора. По претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация, на осн. чл. 226, ал. 3 АПК, ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,