Решение № 13625 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2015 г.

Решение № 13625 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 1432 от 14.07.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 133 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р- 09-1401093-091-01/29.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Младен Асенов Касабов, ЕТ "Мак- Младен Касабов" в отговор на касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд- Пловдив е отменен Ревизионен акт № Р-09-1401093-091-01/29.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения които са основание за отмяна на РА. Посочените нарушения представляват разлики в номерата на ревизионния доклад и на ревизионния акт. Ревизионният акт препраща към ревизионен доклад, какъвто под посоченият номер не съществува. А издаденият в хода на ревизионното производство РД е с друг номер и именно той е връчен на ревизираното лице. Решението е правилно. Оплакването на касатора е за неправилност на изводите на съда, че разминаването в номерата на РА и РД е съществено нарушение на административната процедура, до това разминаване се е стигнало поради въвеждане на нова информационна система разработена в НАП, която генерира автоматично номера на акта който се издава. РА е издаден след въвеждането й поради, което се е стигнало до разминаване в номерацията на РД. Правилно административният съд се е позовал на нормите на чл. 117 и чл. 120 от ДОПК чрез тях изрично се въвеждат задължителни реквизити на издаваните от приходната администрация в хода на ревизионното производство ревизионен акт и ревизионен доклад. Посочените разпоредби не са спазени от приходната администрация. За да бъдат избегнати подобни несъответствия в ДОПК е предвидена процедурата на чл. 133, ал. 3 за поправка на очевидна фактическа грешка. Подобна процедура не е проведена. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора, поради липса на претенция от страна на ответника по касация, разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение