Решение № 6282 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2011 г.

Решение № 6282 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по една касационна жалба, подадена от Славка Николова Янева чрез пълномощника й - адвокат Валентина Александрова против решение № 843 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 496/2010 г. на Благоевградския административен съд в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № АБ-57 от 28.04.2010 г. на кмета на община Сандански за определяне на застроените части от имот № 65334.600.774 по помощния план към Промишлена зона, град Сандански. Правят се доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е и по три частни жалби, подадени от "Комплексна опитна станция - Сандански" ООД със седалище в град Сандански; Георги Емилов Потоков и областния управител на област Благоевград, като представител на държавата против решението на административния съд в частите му, в които жалбите на тримата жалбоподатели са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими и производството по тях е прекратено. Правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Славка Николова Янева дава писмено становище за неоснователност на частните жалби. Заинтересованите страни не вземат отношение по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всички жалби. По отношение на частните жалби се позовава на Тълкувателно решение № 5/2011 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. По отношение на касационната жалба се мотивира, че имотът попада в урбанизирана територия, като върху отделни негови части са извършени строителни дейности и са монтирани съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността в полза на наследниците на бившия собственик. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, а касационната жалба в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по четири жалби, подадени от Славка Николова Янева, "Комплексна опитна станция - Сандански" ООД, Георги Емилов Потоков и министъра на регионалното развитие и благоустройството против заповед № АБ-57 от 28.04.2010 г. на кмета на община Сандански. С нея е одобрено решение на техническа комисия за определяне на застроена част от бивша нива в местността "Хано" с площ от 4089.00 кв. м, представляваща поземлен имот № 65334.600.774 по помощния план на Промишлена зона - град Сандански. Първата жалба е била насочена срещу заповедта в нейната цялост. Възраженията са за липса на реализирани сгради върху имота. Останалите три жалби са насочени срещу частите от заповедта, в които са определени незастроените части от него. Възраженията са за съществуващо право на собственост върху тези части на всяка една от трите оспорващи страни, както и за изградени сгради и реализирани мероприятия върху тях. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с решение № 2 по протокол № 2 от 7.04.2010 г., назначената техническа комисия е определила застроените и незастроени площи от процесния имот, нанесен в помощния план на промишлената зона на града. Три части от него са определени за незастроени: 95 кв. м от имот № 202.15 с изграден павилион, собственост на Георги Емилов Потоков, Зорка Георгиева Потокова и Елена Емилова Лазарова. Втора част от 678 кв. м от имот № 202.16, собственост на Д. О. "Пътно управление" и трета част от 1051 кв. м от имот № 206.690, собственост на "Комплексна опитна станция - Сандански" ООД. Останалите три части от същия имот са определени за застроени. В тях попадат част от имот № 202.23 с построена бензиностанция на "ЛУКОЙЛ"; прокаран път с площ от 1685 кв. м от имот № 202.28 и 226 кв. м от имот № 202.15, с построения павилион от Георги Емилов Потоков; Зорка Георгиева Потокова и Елена Емилова Лазарова. Решението на комисията е одобрено с оспорената заповед от кмета на общината, като съществува разлика по отношение частите от имот № 202.15. За разлика от комисията, в заповедта са посочени, като незастроени 160 кв. м, а като застроени 161 кв. м. Съдът е извършил дължимата служебна проверка за процесуалната допустимост на жалбите. На първо място е съобразил, че жалбоподателката Славка Николова Янева няма правен интерес от обжалване на заповедта за определяне на незастроените части от имота. Поради това жалбата й в тази част е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. По отношение на останалите три жалби е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ има междинен характер и в него не се разрешават спорове за собственост. Посочил е, че правоотношението се развива само между бившите собственици или техните наследници от една страна и органа по поземлена собственост от друга. Участието на заинтересовани лица в него не е предвидено. Съобразил е, че трите жалби са подадени от субекти, извън кръга на възстановените собственици, което ги прави процесуално недопустими. По тези съображения е оставил и тях без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Така постановеното решение в тези му части е правилно. По частните жалби, подадени от "Комплексна опитна станция - Сандански" ООД със седалище в град Сандански; Георги Емилов Потоков и областния управител на област Благоевград, като представител на държавата: В трите частни жалби се обосновават доводи за наличие на правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на общината за определяне на застроената част от имота, тъй като тя засяга права и интереси на правните субекти, в това число и държавата, претендиращи право на собственост върху тях. Представят се и решения на Върховния административен съд, четвърто отделение в подкрепа на тези твърдения. Всички те обаче са постановени преди месец октомври на 2011 г. На 18.10.2011 г. бе прието Тълкувателно решение № 5 на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. В него е посочено, че граждани и организации, с изключение на претендиращите възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, не могат да обжалват по реда на АПК заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии. Съгласно изричната разпоредба на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. Оспорените части от решението на Благоевградския административен съд съответстват на тълкувателното решение. Поради това частните жалби, в които се поддържат противоречащи на него доводи са неоснователни. По касационната жалба, подадена от Славка Николова Янева: За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал четири заключения на единична съдебно-техническа експертиза. С първото е установил, че през имота минава асфалтов път за ж. п. гарата с идентификатор 202.28, който отнема от него 1685 кв. м. В частта от имота, която попада в поземлен имот с идентификатор 202.15 има изграден павилион, за който е определен терен от 161 кв. м. Частта от имот от 678 кв. м, попадаща в ПИ с идентификатор 202.16 към 1991 г. не е била застроена. В допълнителната единична експертиза е уточнено, че незастроени са 160 кв. м в имот № 202.15; 678 кв. м в имот № 202.16 и 1051 кв. м в имот № 206.690. Съответно застроени с бензиностанция са 354 кв. м в имот № 202.23; заети от прокаран път са 1685 кв. м от имот № 202.28 и от павилион 161 кв. м от имот № 202.15. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имота съответства на действителното фактическо положение и е законосъобразна. По тези съображения жалбата е отчетена, като неоснователна и е отхвърлена. Така постановеното решение и в тази му част е правилно. В касационната жалба се сочи, че изградените съоръжения не са в кръга на посочените такива в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Доводът е неоснователен. Изброяването на съоръженията, които съставляват пречка за възстановяване правото на собственост на правоимащите във възстановими стари реални граници е примерно. Достатъчно е да бъдат извършени строежи или да бъдат монтирани съоръжения, за да се приеме един имот или части от него за застроен. В конкретния случай са безспорни данните по заключенията на експертизата за прокаран през имота път, за монтиран павилион и за изградена бензиностанция. Елементите от бензиностанцията са предмет на обстойно изследване в допълнителните заключения от 7.04.2011 г. и 5.05.2011 г. С тях по категоричен начин е установено, че в посочените вече 354 кв. м от имот № 202.23 няма свободна площ, която да може да се определи за незастроена. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата е отхвърлена е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение