Решение № 1053 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2018 г.

Решение № 1053 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Г. Христов 2010" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 1020 от 22.05.2018 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 2762/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02-000217000483-091-001 от 16.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Б. при ЦУ на НАП с решение № 222/12.09.2017 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на всички, направените от жалбоподателя разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП – не се представлява. Не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02-000-217000483-091-001 от 16.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Б., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Б., с който на РЛ е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 16 бр. фактури издадени от "Айк компютърс" ЕООД за данъчен период м. 02, 03, и м. 05. 2016 г. Определените задължения са в общ размер на 14 866,80 лв. главница и 1 766,72 лв. лихви. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. от ЗДДС, вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет по фактурите са стоки - различни резервни части, гуми и труд по една фактура за ремонт на тежкотоварни автомобили. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Бургаския административен съд като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че ревизията е възложена от компетентен орган, че е извършена при спазване на административнопроцесуалните правила, че РА е издаден от компетентни органи. След като е обсъдил доказателствата по делото, първоинстанционният съд е обосновал извод за материална законосъобразност на РА. По касационните доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационната инстанция намира следното: Неправилни са изводите на съда за това, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на ДДС по 16 бр. фактури, издадени от "АЙК Компютърс" ЕООД, т. к. не е в достатъчна степен индивидуализиран предметът посочен във фактурите. С жалбата пред директора на Д "ОДОП" - Б. се оспорва непризнат данъчен кредит в размер на 14 866, 80 лв. и са начислени лихви в размер на 1 766,72 лв., произтичащи от непризнат данъчен кредит по 16 бр. фактури издадени от "АЙК Компютърс" ЕООД на РЛ. Фактурите са издадени за период 01.02.2016 г. -до 28.02.2016 г., 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г. и 01. 05. - 31.05.2016 г. Това е видно от потвърждаващото решение на директора на Д "ОДОП" - Б.". В резултат на това е потвърден РА, с който подробно на стр. 8 са определени дължими главници и лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по процесните фактури. Упражненото право на данъчен кредит е по фактури с предмет-различни резервни части с обща стойност на данъчната основа, в размер на 74 334,00 лв. и ДДС, в размер на 14 886,80 лв. При извършената насрещна проверка на "Айк компютърс"ЕООД с Протокол от 26.04.2017 г. на ТД на НАП - С., офис "Център" е установено, че на посочения адрес няма офис на дружеството. От справка в ТД на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството е с прекратена регистрация по чл. 176 от ЗДДС, считано от 05.07.2016 г., т. е. след периода на издаване на процесните данъчни фактури. Ревизираното лице е уведомено, че доставчикът не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, поради което от него са изискани документи и писмени обяснения, във връзка с доставките по фактури, издадени от "Айк комерс" ЕООД. Представени са копия на всички фактури, фискални касови бележки за направени плащания, 10 бр. Приемо-предавателни протоколи с дата на фактурите и подпис, оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г. - 31.08.2016 г., хронологична разпечатка на с-ка 501-каса от 01.02.2016 г. до 31.05.2016 г. и аналитична справка на с/ка 204 машини, съоръжения и оборудване и сметка 205-транспортни средства. Не са дадени обяснения за начина на контактуване с доставчика. Установено е в хода на ревизията, че управителя на "Айк компютърс" ЕООД е починал на 13.07.2016 г. Последния ГФО е подаден за 2012 г. и видно от него, дружеството не разполага с активи. В ИС на НАП е регистрирано едно фискално устройство, но за ревизирания период не са генерирани данни от ежедневни Z-отчети за извършени продажби. При тази фактическа обстановка в хода на ревизията и при обжалването по административен ред е прието, че липсват безспорни доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху стоките предмет на процесните фактури. При тези фактически установявания, органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит на "Г. Христов-2010" ЕООД, по процесните фактури, като е приел, че документираните доставки не са реално извършени. Не се спори, че в хода на ревизията са представени от проверяваното лице, копие на фактурите, аналитична справка ДМА с/ки 204 и 205, хронологичен опис на счетоводните операции по сметка "Каса" за 01.02.2016 г. до 31.05.2016 г. По късно в ревизионното производство са представени фискалните бонове към фактурите и ППП. Установено е, че фактурите са осчетоводени от РЛ, като разход в сметка 601 "Разходи за материали". От ревизираното лице са представени копия - извадки от пътна книжка на автомобил "Ф. Т.", копие на договор за наем на ремонтно хале и едно парко място с "Автотрафик" АД Б. В дадени писмени обяснения представляващия РЛ е посочил, че авточастите са доставяни с МПС, собственост на "Г. Христов 2010" ЕООД, за което се е водила пътна книжка. Резервните части са влагани в машини собственост на дружеството, подробно изброени в решението на А.-Б. С. е посочил, че в представените ППП липсва място на товарене и разтоварване, не е ясно от кого са подписани и качеството на лицата. Липсвали командировъчни заповеди, към представената пътна книжка на автомобила, с който е транспортирана стоката. Не се оспорва от първоинстанционния съд, че в нея действително са отбелязани пътувания от Б. до С. и обратно, но според първоинстанционният съд пътната книжка е частен документ и може да се изготви по всяко време. Като краен извод съдът е приел, че ненамирането на доставчикът на адрес не е основание за непризнаване на данъчен кредит, но при ревизираното лице не са представени складови документи, разписки за приемане на стоката в складовата му база. Налице били твърдения от управителя "Г. Христов 2010" ЕООД, че фактурите документират доставка на стоки, както и че същите са вложени, като резервни части в товарните автомобили на дружеството, без за това да са представени доказателства. С оглед горните фактически установявания съдът не е преценил изявлението на ответника на л. 200 делото, че не оспорва, че "При Г. Христов 2010" ЕООД, процесните 16 бр. фактури издадени от "Айк компютърс" ЕООД са включени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС за съответния данъчен период на лицето /стр. 3-4 от РД/. Всички 16 бр. фактури са отразени в счетоводните регистри на "Г. Христов 2010" ЕООД /стр. 4 на РД/. С. по фактурите /резервни части/ са изписани на разход по дебита на сч. с/ка 601 разход за материали - стр. 39 от ревизионната преписка/. Към процесните 16 бр. фактури са издадени фискални касови бележки, за извършени плащания в брой, издадени от ФУ на "Айк компютърс" ЕООД." Всички тези факти са установени за безспорни в молба от проц. представител на дирекция "ОДОП"- Б., на л. 200 от делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Б. в хода на делото пред А.-Б., както и в хода на развилото се пред него административно производство не е оспорил нито един представен документ от РЛ, във връзка с получаване на стоките и влагането им, в икономическата му дейност, като неавтентичен. Решението е правилно. Правилно е посочено в решението на първоинстанционния съд, че за да налице право на приспадане на данъчен кредит се изисква и наличие на доказателства за реална доставка. В настоящия случай доставчикът не е бил намерен на декларирания адрес за кореспонденция. Не е изяснен въпроса водена ли е редовна отчетност при доставчика, не е подадена и ГДД за 2016 г. Представените ППП, като частни документи не доказват предаване на стоките. За да се признае правото на приспадане на получателя по облагаемата доставка, е необходимо на първо място да е установено, че същата е действително осъществена, а на второ място, че стоката е използвана от получателя за целите на неговите облагаеми сделки или извършваната независима икономическа дейност. Настоящата касационна инстанция намира, че осъществяването на доставките по 16 бр. фактури не е доказано чрез представените документи от РЛ. Не се оспорва от ревизиращите, че фактурите са осчетоводени при РЛ, като разход в сметка 601 "Разходи за материали" /л. 211 по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, като фактически установявания. Както беше посочено, същите обстоятелства не се оспорват от ответника в молба на л. 200 от делото на А.-Б., посочена като "Становище относно доказателствата", с вх. № 13915 от 28.12.2017 г. по описа на А.-Б. В хода на ревизията, поради неоткриване на доставчика на посочения адрес не е установено отразени ли са в неговото счетоводство стопанските операции, предмет на спорните фактури. не е спорно, че за 2016 г. не е подадена ГДД за 2016 г. по чл. 92 от ЗКПО. Не са представени никакви доказателства доставчикът да е разполагал със стоките, предмет на процесните фактури, както и начина на получаването им. Видно от обясненията на касатора мястото на получаване на стоката е в склада на доставчика, а данни за материална обезпеченост на доставчика не е налице. Не е посочен и точен адрес на склада. Според обяснения на ревизираното лице стоката му е предавана от неизвестно лице - Н. Същото лице му е предавало и фактурите и ППП. Правилно е прието, че в хода на ревизията и в съдебното производство не е доказано предаване на стоките и наличието им при доставчика. Видно от представените ППП стоките са посочени най-общо, не са индивидуализирани, не е посочен вида на резервните авточасти и гуми. Съществен елемент при документиране на всяка доставка с фактура, когато липсва писмен договор е тя да съдържа освен марката, количеството, единична цена и точен предмет - "вида на стоката" /чл. 114 ЗДДС/, което в настоящия случай не е сторено и тези данни липсват в процесните фактури. В ППП също не са индивидуализирани стоките., поради което на основание чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е отхвърлил жалбата на "Г. Христов 2010" ЕООД срещу обжалвания РА, с който на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 866,80 лв. и лихви в размер на 1766,72 лв., първоинстанционния съд е постановил правилно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение