Решение № 12236 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2021 г.

Производство по чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез юрк. Дуевски, за отмяна на решение 7057 от 19.11.2019 г. по адм. дело 6838/2019г. на Административен съд София-град, частично отменено с решение 1082 от 27.01.2021 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 1192/2020 г. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т.1 на чл.239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което, е видно, че Електроразпределение СеверАД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело 6838/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т.56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011г. по дело F-55/08 DEP- т.37 и т.38. Налице е и основание за отмяна по чл.239, т.4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Следователно, Решение 1349 от 31.01.2019г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на ВАС по тълкувателно дело 4 от 2010г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015г. и НП-382 от 17.12.2014г.). Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на Решение 1349 от 31.01.2019г. по адм.д. 12433 от 2018г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на Решение на СЕС от 3 септември 2009г. по дело С-2/08. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решението на АССГ по адм. дело 6838 от 2019 г. и отмяна на решението на ВАС като неправилни. Ответникът по молбата за отмяна Електроразпределение Север АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решение е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са решение 12503 от 21.10.2014 г. по адм. д. 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение 3288 от 17.03.2017 г. по адм. д. 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение 4547 от 10.04.2018 г. по адм. д. 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, следва да не са били известни на страната В случая в молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си по адм. д. 7560/2019 г. по описа на Административен съд София град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обосновава с Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С - 279/2009 г. Искането за отмяна на атакуваните решения на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се приема, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Безспорно цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, поради което същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство и посоченото от искателя Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е процесния случай. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С решение 7057/19.11.2019 г. по адм. дело 6838/2019 г. по описа на АССГ, е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД /с предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД/ със седалище и адрес на управление Варна обезщетение в размер на 1 356 лв. за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово и сумата 1 356 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово във връзка с обжалването на наказателно постановление НП-382/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР, отменено като незаконосъобразно от съда, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г,. както и разноски в размер на 446 лв. С решение 1082 от 27.01.2021 г. на ВАС, състав на трето отделение, по адм. дело 1192/2020 г., е отменено решение 7057 от 19.11.2019 г. по адм. дело 6838/2019 г. по описа на АССГ, в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 1 356 лв. за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, и обезщетение в размер на 1 356 лв. за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово, за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 1 356 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г., както и в частта за разноските за сумата над 140 лв., и вместо него е отхвърлил като неоснователни предявените от Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление Варна срещу КЕВР искове, за разликата над 500 лв. до предявения размер от 1 356 лв., за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на издаденото наказателното постановление НП-382/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по НАХД 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово и по КНАХД 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г.; решението е оставено в сила в останалата част. Съдът е оставил в сила и определение 9908 от 18.12.2019 г. по адм. дело 6838/2019 г. по описа на АССГ, с което искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските е отхвърлено като неоснователно. С решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 31.01.2015г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-382 от 17.12.2014 г.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. Такова е и разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на ВАС по т. дело 4/2010г. по тълкуването на чл.239, т.4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства). В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти. С решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства. Различни са фактическите установявания от първоинстанционния съд по адм. дело 6838/2019 г. по описа на Административен съд София-град, частично потвърдено с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Административният съд е установил, че разходите са направени по време на висящото съдебно административнонаказателно производство, доколкото сумите са платени преди приключване на делата пред районния и административния съд. В тази връзка отчел, че писмените доказателства, установяващи упълномощаването и плащането не били оспорени от КЕВР. Същите, според съда, не съдържат противоречия и установяват приетите от съда за доказани факти на валидно упълномощаване, участие в производството пред въззивната и касационната инстанция, както и плащане по банков път със заверка на сметката на получателя до приключване на съответното съдебно производство. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия