Решение № 789 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба, подадена от С. Н. Т. съдия в Окръжен съд Добрич срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 26 от протокол 6 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2024 г., с което се оставя без уважение предложението от С. Т. - съдия в Окръжен съд Добрич с ранг съдия в АС , за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС . Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) неправилно преценила събраните по преписката доказателства, поради което не го повишила на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС . Сочи, че бил назначен на длъжност съдия в Окръжен съд Добрич, като встъпил в длъжност на 14.11.2022 година. Има получена положителна комплексна оценка много добра от последното атестиране, както и повече от 16 години юридически стаж. Преди да изтекат 3 години от последното му атестиране, бил повишен в длъжност. Подал молба за повишаване на място в по горен ранг, след като изминали три години от последното му повишаване на място в ранг. Поддържа, че СК на ВСС има формирана практика, според която ако в рамките на три години от последното повишаване в ранг на съдията, същият бъде повишен на друга длъжност, това обстоятелство не е пречка за последващо повишаване в по-горен ранг. В този смисъл цитира следните решения на СК на ВСС, а именно: решение от протокол 47/13.12.2022 г., поправено с решение от протокол 42/08.11.2022 г., решение от протокол 3/31.01.2023 г. Като се позовава на посочените решения на СК на ВСС излага и аргументи, че с обжалваното решение органът нарушил принципа на равно третиране. Моли съдът да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на кадровия орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС . Ответникът по жалбата Висшият съдебен съвет, чрез изпълняващата функциите му Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет на основание § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обнародван в Държавен вестник , бр. 106 от 22 декември 2023 г., както и съобразно измененията, установени в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 01.03.2024 г., а сега Съдийска колегия на ВСС, в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: С. Н. Т. е подал предложение за повишаване на място в по- горен ранг чрез председателя на Окръжен съд Добрич до СК на ВСС, на 02.02.2024г., за повишаването му на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС и на основание чл. 234 ЗСВ. Предложението, ведно с доказателствата към него, е внесено за разглеждане на заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (КАК към СК на ВСС), проведено на 26.02.2024г. От изготвената от председателя на ОС Добрич кадрова справка за С. Т. съдия в Окръжен съд Добрич се установява, че същият е бил държавен съдебен изпълнител в РС Тутракан от 18.06.2009г.-29.04.2014г., съдия в Районен съд Варна от 30.04.2014г. до 13.11.2022г., съдия в Окръжен съд Русе от 14.11.2022г.-16.06.2022г. и съдия в Окръжен съд Добрич от 16.06.2023г. до 01.02.2024г. Придобил е ранг съдия в АС с решение на СК на ВСС по протокол 2/26.01.2021г. Към датата на подаване на молбата за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС съдия Т. има повече от три години прослужени на съответна длъжност съдия в районен съд, както и са изминали повече от три години от последното повишаване в ранг съдия в АС . С решение по т.2.1 от Протокол 7 от заседание на КАК, проведено на 26.02.2024г. е решено да се предложи на СК на ВСС, да остави без уважение предложението на С. Т. - съдия в Окръжен съд Добрич с ранг съдия в АС , да бъде повишен на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС . Комисията, помощен орган към СК на ВСС изложила мотиви, че съдията Т. не е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност от момента на последното повишение в ранг. Посочено е, че доколкото притежаваният от магистрата ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ, то наличието му не се явява сред предпоставките на чл. 234 ЗСВ, както като заемана длъжност, така и като приравнена. Към настоящия момент съответната длъжност за съдията била от трети ред на чл.163 от ЗСВ, а именно съдия в окръжен съд , на която прослужил само 1г. и 3 месеца. С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 26 от протокол 6 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2024г., е оставено без уважение предложението от С. Н. Т. - съдия в Окръжен съд Добрич с ранг съдия в АС , за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС . Съображенията на кадровия орган са, че Т. - съдия в Окръжен съд Добрич, няма прослужени най-малко три години на тази длъжност. Решението е прието с 9 гласа за . От приложената по делото административна преписка и кадрово досие на съдия Т. се установява, че той притежава необходимия стаж по чл.164 ЗСВ за съответната длъжност с по-висок ранг съдия във ВКС и ВАС , а именно към датата на заявлението по чл. 234 ЗСВ той има 15г и 9 м. юридически стаж, както, и получено положително становище на Комисията по професионална етика при Окръжен съд Добрич относно притежаваните от него нравствени качества. Във връзка с доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения административен, поради нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2 АПК са посочени други административни преписки, по които административният орган се е произнесъл по идентични случаи. В тази връзка съдът не събра допълнително доказателства, т.к. прилагането на чл.234 от ЗСВ по идентични случаи не е предмет на настоящия спор, както и анализът на практиката на кадровия орган. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, същият съдържа фактически и правни основания, приет е при наличие на нормативно установен кворум, мнозинство и мотиви по смисъла на чл. 33, ал.4 ЗСВ, чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗСВ в относимата редакция. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При произнасяне по наведените от жалбоподателя доводи, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно като прието в съответствие с нормата на чл. 234 ЗСВ и с целта на закона. Според чл. 234 (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ в относимата редакция, повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател се извършва, при кумулативното наличие на посочените в правната норма материални предпоставки. Те касаят получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност и наличие необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Правото на магистрата да бъде повишен на място в по-горен ранг съгласно чл. 234 ЗСВ е свързано с извършване на оценка от страна на кадровия орган на неговите професионални качества, достойнства и умения. От данните по делото е видно, че към датата на подаване на заявлението за повишаване на място в по-горен ранг за жалбоподателя Т., са изминали повече от три години от предишното придобиване на ранг съдия в АС , същият има положителна комплексна оценка много добра от последното атестиране, положително становище на Комисията по професионална етика при ОС Добрич относно притежаваните от него нравствени качества и 15г. и 9м. юридически стаж, което е над минимално изискуемия стаж по чл. 164, ал. 7 ЗСВ за назначаване на длъжност съдия във ВКС и ВАС, считано от 26.01.2021г. (датата, на която е придобил ранг съдия в АС ) е прослужил съответно една година и девет месеца на длъжността съдия в Районен съд и една година и три месеца на длъжността съдия в Окръжен съд . При преценката на така установените факти по делото и при разрешаване на спорния въпрос, дали жалбоподателят има прослужени най малко три години на съответната или приравнена длъжност по смисъла на чл. 234 ЗСВ, съдът намира следното: Правото на жалбоподателя да бъде повишен на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС е възникнало към дата 02.02.2024г. Към тази дата са изминали както повече от три години от последното атестиране съдия в АС , така и съдията е заемал магистратски длъжности повече от три години, които са на ниво под ранга за длъжност, който иска да придобие. Заемането на тези длъжности и професионалното развитие на магистрата, са основание да му се извърши оценка на професионалните и нравствените качество, за да бъде повишен на място в по-горен ранг. Настоящият случай не е точно такъв, т.к. длъжността, която магистратът заема към момента на подаване на заявлението за повишаване в ранг е променена и тук условието на място в ранг не е изпълнено за нови 3 години от заемане на тази длъжност. Следва да се направи разграничение, т.к. изискването на чл. 234 ЗСВ магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, не касае неговата уседналост, каквото изискване е въведено напр. в чл. 191, ал.1 ЗСВ. Затова и със своето Тълкувателно решение 3 от 11.04.2024 г. Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 3/2023 г. прие, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 ЗСВ е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Законът в случая обаче е въвел и допълнително изискване прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност . В конкретния случай определено следва да се вземе предвид длъжността, на която магистратът е в момента на подаване на заявлението за ранг, а именно длъжността съдия в окръжен съд ,на която С. Т. има прослужени само 1г. и 3 м., което не отговаря на условието магистратът да е прослужил най-малко три години на длъжността, която в момента заема. Според посоченото Тълкувателно решение 3 от 2024г. на ОС на ВАС, под съответна длъжност по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на чл. 164 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг. Под приравнена длъжност по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, която има нормативно признат по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност, т. е. имат се предвид хипотезите на чл. 233, ал. 2 ЗСВ. Разпоредбата на чл. 234 ЗСВ урежда предоставена и гарантирана от закона възможност за професионално и кариерно развитие на магистратите. По аргумент от чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСВ при повишаване на място в по-горен ранг съответният магистрат не осъществява функции по правосъдие реално в по-високия по степен съд, прокуратура или следствени органи. При тълкуване на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ следва извод, че съществува разлика между понятието прослужено време на заеманата длъжност , необходимо за повишаване в длъжност и понятието прослужено време за повишаване на място, в по-горен ранг на магистрата, поради което рангът следва да се възприеме като израз на достигната професионална квалификация за магистрата, след определен период от време, през който той придобива знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността и затова бива повишен на място, в по-горен ранг. Придобиването на ранг е своеобразен акт за стимулиране на магистратите, които не са повишени в длъжност и продължават да правораздават в един и същ орган на съдебна власт , на едно и също ниво. Административният орган правилно е приложил правната норма на чл.234 от ЗСВ, т.к. не са налице са законовите предпоставки на чл. 234 ЗСВ кадровият орган да повиши на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС съдия С. Т. от Окръжен съд Добрич, който до този момент е с ранг съдия в АС . По изложените съображения и след проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира същия за законосъобразен и следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение