Решение № 7091 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2018 г.

Решение № 7091 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик против решение № 643 от 31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 626/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – А. Андонов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед № 1022/11.05.2018 г. на кмета на Община Пазарджик, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на наследниците на З. Христосков да премахната незаконен строеж – "навес с площ от 28. 20 кв. м.", находящ се в УПИ VІІ-76, кв. 4 по плана на с. Хаджиево, Община Пазарджик и осъжда последната да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 810 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че описаният в заповедта и съставения констативен протокол строеж не е идентичен с установения на място от вещото лице. В оспорената заповед е посочено, че строежът представлява навес, изпълнен от дървена конструкция, състояща се от 4 бр. носещи колони, трайно свързани с терена, греди, дъсчена обшивка и керемиди. Посочени са размерите на навеса, както и че същият е разположен по западната граница и уличната регулация. Със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че навесът представлява дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, която е поставена върху три носещи стени: масивна ограда и две преградни стени, едната на паянтова постройка от изток и другата на навес от север, а от юг процесния навес е открит. Не са налице 4 бр. дървени колони, които да подпират покривната конструкция, а има една дървена колона в средата на откритата страна на навеса, която подпира покривната конструкция. Навеса не е самостоятелен строеж, а е част от по-голяма постройка със застроена площ от 70 кв. м., която включва паянтовата постройка и навеса от север, като покривната конструкция е обща за целия строеж. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че процесния незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, е законосъобразен и обоснован. От описанието в заповедта следва извод, че навесът е самостоятелен строеж, а не част от по-голяма постройка с един покрив. Установено е, че стените на навеса са ограда, стена на паянтова постройка и стена на друг навес, всички заедно покрити с общ покрив. При така установеното и от разпореденото със заповедта премахване на навеса не става ясно каква част от същия следва да се премахне - само покривната конструкция върху навеса или и останалите стени, които са стени на други строежи, които не са част от процесната заповед и за които не е установено дали са незаконни строежи. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ако навеса се премахне изцяло ще се засегнат и строежи, за които не е установено, че са незаконни. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на заповедта и отменя същата Административен съд гр. Пазарджик постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Община Пазарджик да заплати на А. Андонов сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,