Решение № 5019 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2009 г.
ВАСVI отделение16.04.2010 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
Отменя решението от 24.07.2009 г. по адм. д. № 3763/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "з" състав, в частта му, с която т. II от Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса е отменена и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Едноличен търговец Бойко Василев Господинов с Фирма "Доктор Бойко Господинов-АИППМП" от гр. София срещу т. II от Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5019 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решението от 24.07.2009 г. по адм. д. № 3763/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "з" състав, в частта му, с която административния акт е бил отменен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Едноличен търговец Бойко Василев Господинов с Фирма "Доктор Бойко Господинов-АИППМП" от гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предвид представената обратна разписка се приема, че касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решението от 24.07.2009 г. по адм. д. № 3763/2006 г., в обжалваната му част, Софийски градски съд, Административно отделение, III "з" състав е отменил Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса по т. т. I и II. По т. I от цитираната заповед санкцията е наложена за липса на медицинско и техническо оборудване по приложение № 12 от Националния рамков договор между националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г./НРД 2006 г./. В съвместния протокол от 26.04.2006 г. по чл. 224, ал. 3 от НРД 2006 г., посоченото като липсващо т. I от Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса медицинско и техническо оборудване, е отразено, че е налице. Констатирано е само, че договора за наем на това оборудване е изтекъл. Протоколът от 26.04.2006 г. е надлежно оформен, включително и от контролните органи. Съгласно чл. 224, ал. 3 НРД 2006 г. при липса на изискуема медицинска апаратура и оборудване фактите се констатират в съвместен протокол, подписан до приключване на проверката от контролните органи и лицето, представляващо изпълнителя на медицинска помощ. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от НРД 2006 г. Недопустимо е в тази насока в медицинския протокол да се съдържат констатации, различни от тези в съвместния протокол. Това представлява сериозно процесуално нарушение. Проверката се отнася от м. януари до м. март 2006 г., а по първоначалното дело е налице договор за наем на оборудване от 1.01.2006 г. със срок 12 месеца. Следователно правилно и с оглед на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че нарушение по този пункт от заповедта липсва и че наложената на това основание санкция е незаконосъобразна. По пункт II от Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса санкцията е наложена, защото е било констатирано неизпълнение на медицински дейности при извършване на профилактични прегледи на задължително здравноосигурени лица над 18 години, както и за неизвършена оценка на физическото развитие на Исус Траянов Иванов. Съгласно чл. 26, т. 2 НРД 2006 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят тази помощ по вид и обем, съответстващ на договорената. В тази връзка е и чл. 7, т. 2 от индивидуалния договор. Общопрактикуващият лекар по същество не оспорва тези нарушения, като единствено изтъква, че е възстановил на СЗОК сумите за неизвършени медицински дейности. Връщането на тези суми обаче не представлява санкция, а възстановяване на неоснователно получени суми. Санкцията по този пункт е наложена за неизпълнени медицински дейности, което представлява несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, с правно основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" НРД 2006 г. и е в размер на 90 лв., умножена по броя на извършените нарушения. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че се касае до втора санкция за едни и същи нарушения, което противоречи на закона, е неправилен. По изложените съображения обжалваното решение се отменя в тази му част и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което подадената жалба срещу т. II от Заповед № РД-13-374 от 5.07.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,